ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №69, Valeri Kolev.
В следобеда на другия ден Йон беше изпратил групи с джетове, както и совалката на Алекс, на разузнаване до планетата, а двата кораба останаха в орбита на височина от 30 км. В тези часове, малко след обеда, совалката прелиташе над някакъв град. Тук те се снишиха за кацане, а им посочиха площадка за кацане. Градът беше с население около 100,000 души. Тук земляните щяха да търсят всякаква информация за херките. Това беше новия вид, който злостореше из тази звездна система. Из града излязоха Браун, Джейн и Никита с един от двата джета на совалката. Джетовете бяха малки, универсални машини, които се движеха по суша, по въздух, по вода и под вода. В совалката останаха останалите петима, но Аш и Палма излязоха пък на разходка, около совалката. Алекс излезе на терасата, за да усети тази планета, този път съвсем отблизо. Времето беше сурово, сумрачно и мразовито. От север се спускаше мъгла. Алекс потръпна от студ и се прибра в совалката. Той си зареди термосите с кафе и чай, за да пие, докато пуши цигари и проверява данните от компютрите. Ким и Ирина точно с това се занимаваха.
Следобеда напредваше, а Алекс се беше заловил да преслушва тукашните радио- телевизионни канали. Тази информация беше безценна за бъдещите експедиции на AFJ, които щяха да дойдат до тази планета в бъдеще. Скоро Аш и Палма се завърнаха със цял чувал вестници и списания от града. Сега щяха да се стоплят и да започнат да ги преглеждат. Най- важното, което търсеха, беше всякаква информация за вида- херки, но всичко останало, щеше да е добре дошло за земляните и за AFJ- (Космическо разузнаване на земляните).
Вечерта наближаваше, когато Браун, Джейн и Никита се завърнаха в совалката. Бяха разговаряли с най- различни хора из града. Те знаеха важни неща за расата- херки, а това щеше да остане в архива на кораба, за да е под ръка, ако започне война и със херките. В началото на вечерта осморката на Алекс беше в пълен състав в совалката "Honda" и се готвеха за нощуване тук, на площадката за кацане, някъде из покрайнините на сто- хиляден град. В совалката беше топло и уютно, а осморката се бяха събрали на джин с тоник и обичайните вечерни разговори. Алекс оставаше на кафе и чай, с цигарките си, зает да обобщава всичко, което до момента се знаеше за расата "херки". Макар и още да не се знаеше, дали земляните ще воюват с херките, хората на командир Йон се готвеха за евентуални сблъсъци с тях. Това беше една спокойна вечер, когато наблизо нямаше вражески обекти и сили. По- късно тази вечер кораба "Crossfire" щеше да се приземи наблизо, само на 30 км. от това място, където стоеше сега совалката "Honda". Радиовръзката между машините на командира Йон и неговите хора, беше добра и те по навик, тъкмо във тези вечерни часове разговаряха най- много помежду си. От страна на тази планета Orixon 22, нямаше никаква опасност за земляните. Около планетата пък нямаше никакви странни или опасни обекти и сили. Очертаваше се земляните спокойно да изучават расата херки, а тук на планетата, местните хора бяха чували доста неща за тях.
По- късно Алекс излезе на терасата на совалката, а до него и Ким. Наоколо се виждаха светлинките на града. Беше тъмно, мъгливо и мразовито, а въздуха чист и свеж, макар и със ухания на извънземие. Наблизо до совалката имаше трасе на градското метро, а в ляво имаше търговски център, където беше оживено в момента. Двамата мълчаха, застанали един до друг, опитвайки се да запечатат тези минути, това невероятно усещане, вълшебен момент, а наоколо беше истинска приказка, витаеше усещане за романтика и някаква добра магия. Тези моменти продължиха почти половин час, когато Ким се хвана за Алекс под ръка и каза:
-Нямам думи, просто!- каза тя- Тук е като в някакъв сън! Невероятно усещане!
-Не. Не е сън!- каза Алекс- Това е извънземието! Планета Orixon 22.
-Всеки път ми е като за първи път…- каза Ким- Винаги се омайвам от мисълта, че сме във извънземието. А си мислех, че ще свикна, че ще претръпна и няма да ми прави впечатление.
-Ние обикаляме какви ли не планети.- каза Алекс.- Няма начин да свикнеш, това са просто различни и още по- различни цивилизации и светове.
-Не е чак толкова студено!- каза Ким- Сякаш е време за разходки!
-Ще излезем по- късно.- каза Алекс.
-Не. Аз не настоявам за разходка.- каза Ким- Просто си мисля и отбелязвам.
-Да се прибираме на топло!- каза Алекс.
Вечерта напредваше, когато Алекс, Ким и Ирина бяха излезли от совалката и се разхождаха наоколо пеша. Района, около совалката беше населен, а наблизо работеше търговски център, въпреки късния час. Наблизо беше космодрума, а от там винаги имаше тълпи от чужденци, които искаха да пазаруват и да се веселят. Така стохилядния град, изглеждаше много по- голям и с много повече жители, макар и туристи. На север от совалката, след като подминаха търговския център, попаднаха край една не голяма река, а покрай брега й имаше хубав и голям парк. С риск да се загубят или да загазят от престъпници в тези късни часове, тримата тръгнаха по брега на реката. Алекс пушеше цигара, а на дясното му рамо висеше верния калашник, готов за употреба, при необходимост. На пет- шест километра нагоре по реката, стигнаха до някакъв извънземен старец, който си беше запалил огън и си вареше рибена чорба. Зад него на десетина метра забелязаха малка къщурка, солидно изработена от дебели дървени трупи. Поспряха се край огъня на стареца, а той ги погледна и каза:
-Добре дошли, деца! От къде идвате?
-Ние сме от планетата Земя, а това е страшно далеко от тук.- каза Ким.
-Поседнете при мене, аз ще ви нагостя с гореща рибена чорба! Гладни ли сте?
-Не сме много гладни, но няма да откажем по една паница чорба.- каза Алекс.
Намериха се някакви дървени столчета и софра, а стареца се загуби из къщурката си и скоро донесе разни съдове, разшета се наоколо, докато тримата земляни се разполагаха край огъня и софрата. Когато по- късно похапваха, той се беше загледал в далечината, замислен.
-Точно вас, чаках, деца!- каза стареца- Имам да ви казвам много неща!- Тримата младежи се спогледаха, изненадани, но не чак толкова, а стареца сипа по чаша вино и продължи да говори.- Имам да ви казвам за онези главорези, херките. Не се подлъгвайте да дружите с тях, те ще ви измамят, те друго не знаят! Предстои ви война с херките. Но има и по- лошо. Само след няколко години, херките ще сключат военен съюз със пасарите! Това ще бъде тежка война, а за да успеете да ги победите, ще ви бъде нужно нещо…- Тук стареца се разкашля силно и замълча, а тримата земляни наблюдаваха играта на огъня, замислени, докато похапваха и пийваха извънземно вино. Извънземния старец се върна с малка торбичка и извади от нея три гривни за ръце и каза:- Сложете си тези гривни. Когато сте в немилост и ви трябва помощ, активирайте ги със специалния жлеб по тях! В никакъв случай не правете това, ако сте в безопасност и не ви е нужна помощ! И предайте на адмирал Шао, поздрави от мен- Оби Уан Каноби…
*
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар