ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 222, Valeri Kolev.
Една вечер Crossfire се приземи изненадващо до малка военна база, в близост до фар- наблюдателна кула, край град № 8. Това се случи заради приближаващ ураган. Беше обявена тревога за града и базата, по този случай. Тук никой незнаеше как изглежда един ураган на планетата Orixon 44. По заповед на командир Йон бяха спуснати предпазните, блиндирани капаци на всички люкове, с изключение на мостика и каютата на Алекс. Техните стъклени стени бяха много по- дебели. В очакване на урагана, екипажа на Crossfire се намираше по каютите си, временно в бойна готовност, макар и кораба да беше защитен от най- големи атмосферни и други аномалии. Алекс си беше приготвил пълен чайник с билков чай и смяташе да умува над проекта си, докато си почива.
Вечерта напредваше, когато урагана наближи кораба със силен вятър и буря. Навън беше ад, но в кораба беше нормално и спокойно. Алекс наблюдаваше около кораба с камерите му и добре виждаше как урагана приближава. Нямаше опасност нито за кораба, нито пък за екипажа, но скоро те не бяха попадали в ураган. Предполагаше се да вилнее през цялата нощ, но това не беше сигурно.
*
Ураганът понамаля чак по обедно време на другия ден, но времето оставаше сложно. Алекс се занимаваше из каютата си, ту с проекта, ту със дежурства. Той седна по някое време, за да изпуши цигара с кафе и да си събере мислите. Из кораба беше тихо. Повечето хора почиваха, преди евентуално да се даде разрешение за излитане на кораба. Работата на Алекс и другите трима потръгваше. Идеята на Алекс в общи линии беше предначертана. Той не се съмняваше, че ще има много трудности, докато прототипа на неговата марка компютър бъде създаден. По отношение на схемата му, все още всичко беше само на ниво- идея. Алекс се беше замислил дълбоко. Новите му задачи го натоварваха все повече, а това от една гледна точка беше по- добре, той все по- рядко се замисляше за миналото, което го хвърляше преди в носталгия и мъка.
Следобеда напредваше, когато командир Йон даде разрешение да се излети. Crossfire тръгна около 15 мин. след това. Докато набираха височина, дежурните проверяваха данните от сателита, за да знаят какво време ги чака по време на полета, който отново беше патрулен. От екипа на Алекс дежуреха Браун, Джейн, Никита и Хенсън, а той само получаваше новини, докато работеше по компютрите във връзка с проекта си. Това беше едно старо негово хоби и той го имаше за развлечение, а не за работа. Седнал удобно зад компютрите, Алекс създаваше логиката на своята машина. Щеше да бъде нещо много по- различно, замислено на базата на извънземни технологии и логика. Алекс се гордееше с тази своя идея, а създаването на такава машина, щеше да бъде полезно и жизнено- важно за бъдещите поколения земляни. Неговата машина трябваше да бъде военен компютър с универсални възможности и автономно вземане на решения.
По някое време Алекс остави схемата пред себе си, малки свързани чипове и кутийки, вече жива и работеща, поне като малка част от цялата машина, за да погледа навън. Корабът прелиташе над висока и сурова планина. Гледката беше зашеметяваща. Алекс запали цигара с кафе и се отдаде на гъделичкащи усещания, вперил поглед напред по курса на кораба, а също и под него.
Следобеда напредваше, когато Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха из кораба на разходка. Из коридорите всичко беше нормално, нямаше много движение днес. Повече от хората почиваха в тези часове. Асансьорът ги издигна до нивото на столовата, а вътре имаше десетина души, които хапваха. Алекс и неговите хора се разположиха до стъклената стена от лявата страна на кораба, за да гледат навън докато се черпят с джин и тоник. Бяха в леко сънливо, добро настроение. Работите по проекта на Алекс напредваха нормално. Дори и тук край масата в столовата, четиримата извадиха лаптопите си, за да поумуват по проекта. Идеята на Алекс нямаше цена. Това беше революция в областта на компютрите и военната техника. Неговите хора бяха схванали добре идеята, но подробностите около осъществяването й, за сега знаеше само той. Затова бързаше да им обясни всичко и в подробностите.
Следобеда отиваше към края си, когато Алекс и неговите другари се бяха освежили от пийването на джин с тоник и се разхождаха в оранжерията, изпълнени с оптимизъм. Тук тъкмо прибираха новата реколта от риба в развъдника. Това бяха видове, които изключително бързо наддаваха тегло. До 3- 4 кг. една такава риба стигаше само за десетина дни. Бързорастящите видове риба в този равъдник бяха около осем. Четирмата обиколиха оранжерията надлъж и шир, преди да се приберат в каютата си. Тук Браун, Джейн, Никита и Хенсън продължаваха дежурството си, но бяха дошли Боян, Теменужка, Йохан и Анита, които щяха да поемат пултовете след 18 ч. Междувременно Crossfire наближаваше град № 5. Алекс запали цигара по някое време и се зае със сглобването на схеми, на плота пред компютрите си.
В началото на вечерта Crossfire се приземи на космодрума край град № 5. Тук беше една от базите на военните от AFJ. До града бяха пуснати 80 души от кораба, по- скоро на разходка, отколкото по работа, а командир Йон прие на борда двама офицери от базата, на вечеря и разговори по наболяли проблеми. Алекс и Ким бяха излезли на терасата на каютата си и се радваха на чистия и свеж въздух и на доброто настроение, лъхащо тук. Те запалиха по цигара, загледани в сумрака, към близкия парк и светлинките на града. Беше студено и влажно, валеше ситен дъжд. Из базата течеше обикновена вечер- едни совалки и джетове излитаха, а други се приземяваха. Войници маршируваха с песен на уста, по едно шосе наблизо. Из парка вървяха свободни хора с чадъри или шлемове, тръгнали да се забавляват след работния ден.
-Ще се разходим ли навън?- попита Ким.
-Не.- каза Алекс.- Искам да завърша нещо започнато, много важно за мен и проекта ми… Върви с другите, ако искаш.
-Не.- каза Ким.- Оставам с теб. Всъщност, само попитах. На мене сега ми се спи. Една раходка навън ще отдалечи съня много нататък в нощта.
-Легни си и се наспи!- каза Алекс.
-Да.- каза Ким.- Това съм намислила.
*
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар