ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 219, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 219, Valeri Kolev.

Започваше бордовата вечер, няколко дни по- късно. Crossfire пътуваше към първата луна на Orixon 44, където имаше военна база и малка колония. Алекс тази вечер беше умислен и угрижен. Той се беше усамотил в личния си бокс и премисляше нещата, седнал пред лаптопа си. Откакто се намираха на планетата Orixon 44 и около нея, се живееше много по- спокойно. Разбира се, никой не знаеше, дали няма да им намерят задача на далеко. Алекс запали цигара, взе си кафе и се зае да попълва дневника си. По това време на борда на кораба бяха будни само 40 души. Беше тихо и спокойно, а до луната имаше няколко часа полет още. Алекс се беше замислил за тази служба и за откъсването си от родната планета Земята, но всъщност там нямаше повече място за него, там беше робство и малцина се връщаха там, след като им беше ясно, че ще ги превърнат в роби…
По някое време Алекс се появи в каютата при останалите и зае мястото зад пулта. Около кораба всичко беше спокойно. Имаше само няколко обекта на AFJ, като най- близкия беше на три часа дистанция, с изключение на самата Първа луна. Ким тъкмо разговаряше с дежурните от лунната база. Там имаше 500 души, които поддържаха отбранителен щит за Orixon 44, снабдени и с два кораба. Други 500 души поддържаха огромна оранжерия и ферма за дивеч.
Вечерта напредваше, а Crossfire вече наближаваше луната.
*
Crossfire се отдалечаваше от Първа луна, в следобеда на другия ден, след обсъжданията за бъдещето на планетата Orixon 44. Както често напоследък крайна цел не беше фиксирана. Това беше зона отдалечена от обикновените трасета с висока интензивност, но все пак се случваше обекти да наближават. Алекс, Ким, Аш и Палма бяха в каютата си и дежуреха, като помощен екип. Алекс се беше замислил. Службата при планетата Orixon 44 беше значително по- добра, а освен това тук имаше много земляни, с които можеха да се срещат и общуват. Не се знаеше до кога ще бъде кораба им тук. Можеше да ги изпратят отново на далечна мисия. Това не се искаше от никого на борда на Crossfire.
Започваше бордовата вечер, когато Алекс запали цигара и си взе кафе. Корабът наближаваше междинна станция на AFJ, разположена между луните и планетата. С вечерта започваха и цели пет свободни часа за екипажа. Из кораба беше шумно и оживено. Хората тук си ходеха на гости и се черпеха, а някои си подреждаха вещите в раниците, стягаха се за следващите дни. Кафето и цигарите ободриха Алекс. Тъкмо в това време кораба се скачваше към междинната станция. Скоро навън щяха да бъдат пуснати 30 души, избрани от командир Йон. Из междинната станция имаше много хора, както от Земята и близките й планети, така и от по- далечни места.
Вечерта напредваше, когато Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха из станцията за да се разходят. Това беше огромно съоръжение, където можеше да се намери какво ли не. Собствените оранжерии даваха огромни количества храна. Тук се носеха само вода и гориво със снабдителни кораби, които пък отнасяха готова продукция от храна. Четиримата преминаха към централния корпус, където намериха магазините за специална техника, филми, музика, списания и книги. Както обикновено при ходене по магазини, те напълниха един контейнер с подаръчета за колегите си, а и за себе си. Контейнера се носеше с количка от единия робот, който ги придружаваше.
Още по- късно в бордовата вечер четиримата се прибраха в каютата си. Очакваха се да пристигнат юпитерианците Боян, Йохан, Теменужка и Анита, както и Браун, Джейн, Никита и Хенсън, но не и без очарователното присъствие на принцеса Lipo. Тук вече се спретваше общата вечеря за тези 13 души, както правеха те в добри времена. Алекс беше на кафе и цигари, докато хвърляше по един поглед на ситуацията в зоната, чрез новини от близо и по- далеко. Новините бяха разнообразни. AFJ не се даваше нито на хищниците, нито на херките, нито на пасарите, все сериозни врагове. Това бяха цели три войни, но най- жестоката от тях, това беше войната срещу хищниците.
Наближаваше полунощ. След хапването край трапезата, хората на Алекс се готвеха за нощта. Алекс със Ким, Аш и Палма оставаха дежурни до два часа в нощта, а останалите имаха свободно време, като юпитерианците застъпваха дежурството след тях. В оставащото време до полунощ, Алекс успя да се свърже със кръстосвача Nissan. Разговорите бяха на тема, какво ново замисля адмирал Шао, а също беше получена информация за случващото се в зоната. Войните на земляните и AFJ продължаваха…
*
Сутринта на другия ден Crossfire пътуваше към кръстосвача Nissan. Никой още не знаеше, защо адмирал Шао ги повика обратно на Nissan. Наближаваше обед, когато Алекс се изправи пред предния люк и се загледа напред към звездите. Той беше с лека настинка, което не влоши настроението му в този ден. Взе си кафе, запали цигара и се замисли над вечните тайнства на живота. От мислите му го измъкна Палма, която се появи край него и каза:
-Май ще ни изпращат на далечна мисия…
-Още нищо не се знае.- каза Алекс.- Може пък да ни се размине този път.
-Хубаво е на Orixon 44!- каза тя.
*
Беше бордовата вечер, когато Crossfire наближаваше кръстосвача Nissan. В това време Алекс беше в каютата си с Ким, Аш и Палма. Четиримата дежуреха, като спомагателен екип към пилотирането на кораба. Алекс запали цигара по някое време, взе си кафе и се изправи пред предния люк. Светлинките на Nissan вече се забелязваха в далечината. На Nissan Алекс се чувстваше по различен начин. Там имаше още 500 души- колеги, които можеха да ти помогнат в беда. Освен това кръстосвача имаше превъзходни машини с които можеше да се води война продължително време, без нужда от дозареждане на каквото и да е било. Проблема при кръстосвачите беше, че поради огромните си размери, те неможеха да се приземяват никъде. Затова пък с техните совалки, кораби и джетове, беше възможно да се евакуира целия екипаж, при необходимост.



(следва продължение)