ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 216, Valeri Kolev.
Вечерта няколко дни по- късно, адмирал Шао изпрати Алекс и неговия екип със совалката Honda, на разузнаване. В совалката бяха 30 души с Алекс. Тази вечер Алекс беше в особено настроение. Той се беше захванал да контролира как върви полета, за да отстранява евентуални пилотски и други грешки. Бяха се насочили към планетата Orixon 50, със повишено внимание- там имаше много херки, а наоколо можеха да се появят и хищниците. На мостика бяха само дежурните, четирима души- Алекс, Браун, Джейн и Никита. Останалите се опитваха да си поспят преди тежкия график, който ги очакваше в нощта. Адмирал Шао искаше още информация за херките от планетата, а това означаваше- максимално приближаване до тях. Алекс не беше доволен, че изпратиха неговия екип на тази рискована мисия.
Наближаваше полунощ, бордово време. Алекс запали цигара и си взе кафе, докато търсеха къде да прикрият совалката, някъде по- наблизо до планетата, за да могат да преслушат ефира и да проверят какво е движението наоколо.
*
Беше вечерта няколко дни по- късно. Екипът на Алекс със совалката Honda току- що се бяха завърнали на кръстосвача Nissan. За цялата разузнавателна мисия, екипа беше прихванал и подслушал десетки разговори в ефира, между херки. Беше сканиран и единия от континентите. Докато се прибираха по каютите си в Crossfire, Алекс запали цигара докато кимваше на колегите, срещнати из коридорите на кораба. Nissan все още беше на дрейф наблизо до звездата на тази планета. Тук рядко наближаваха летящи обекти, а херките още не знаеха, че наблизо има земляни. До този момент беше събрана достатъчно информация за Orixon 50 и Nissan съвсем скоро щеше да отпътува обратно към Orixon 44.
Вечерта напредваше неусетно. Алекс пушеше цигари с кафе и преглеждаше информацията, събрана до момента за херките на планетата Orixon 50. Тук някъде съвсем скоро щеше да бъде направен временен пост на AFJ, който да следи движението на херките и да може да предупреди, ако сили на херките тръгнат към планетата на земляните Orixon 44.
По някое време Алекс зае мястото си зад компютрите, за да провери плановете на кръстосвача за идните часове и дни. В този момент се чакаше решението на адмирал Шао, кога ще се тръгне обратно към Orixon 44. Надалеко около Nissan нямаше нито един летящ обект. Най- близо беше една от луните на Orixon 50. В момента извън корабите нямаше нито един член на екипажа. Тук всички имаха време за себе си, преди преминаването на режим със смени след полунощ, както и задължителен сън за 80% от хората.
Наближаваше полунощ, когато Nissan потегли по обратния път към Orixon 44. Към точката за начало на първия скоростен преход оставаха два часа. Алекс си взе още кафе, запали цигара и започна да наблюдава секенрите и радарите, за близки обекти наоколо. Той прослушваше и радио- ефира, със същата цел. На екраните имаше и картина от мощните телескопи на Nissan, които дебнеха за близки обекти наоколо. До Алекс бяха Ким, Аш и Палма, тази вечер малко сънливи и четиримата. Дежурството им щеше да продължи до късно. Разни мисли се въртяха из главата на Алекс. Вече бяха далече от херките и всички можаха да си отдъхнат от напрежението. Междувременно дежурните успяха да се свържат с Orixon 44. Там съобщиха за наличието на херки в зоната, и по- специално- на Orixon 50. Незабавно щяха да бъдат поставени постове за следене на зоната в тази посока. Беше немислимо, при тоталната война срещу хищниците, да продължава и войната срещу херките. Това би извело силите на AFJ от равновесието, което бяха постигнали.
По някое време Алекс излезе из кораба да се разходи. С него беше Ким, която тъкмо се беше чудила, как да се разсъни от лепкава дрямка.
*
Няколко дни по- късно Nissan наближаваше новата планета на земляните- Orixon 44. Беше бордова вечер, когато Алекс запали цигара и си взе кафе, докато работеше с компютрите, а до него бяха Ким, Аш и Палма. В зоната имаше над 20 машини на AFJ. Имаше добра радио- връзка с тях. Тук трудно можеше да проникне вражески обект. Алекс беше в носталгично настроение. Както обикновено, той страдаше по миналото, спомняше си стари случки и дни, стари приятели и гаджета, както и отдавна забравени места, на добрата, стара Земя. Мъката му по миналото, изживяно на Земята беше голяма. Дълбоко замислен, той се изправи пред предния люк и погледна напред към Orixon 44. Това също беше планета на земляните, макар и още неуредена и пуста до голяма степен, но тя неможеше да замести старата Земя, която изплуваше в спомените му, в мислите и сънищата му…
Вечерта напредваше, когато Nissan се установи наблизо до междинна станция. Тук кръстосвача, както и неговите кораби, щяха да пренощуват. Тази станция беше пост на AFJ, от тази страна на Orixon 44. Земляните гледаха сериозно и строго по въпросите за отбраната на новата си планета. Тук бяха струпани значителни сили на AFJ, като се стигаше до преосмисляне на стратегиите на AFJ. Сега най- важното тук беше- да се опази Orixon 44 от чужди нашествия, и да се охранява зорко.
Алекс запали цигара и си сложи пълен чайник с билков чай да се свари на печката. Имаше намерение да се стопли добре и да си почине няколко часа, преди полунощ, когато имаха дежурство. Докато чая се вареше, Алекс прегледа багажа си, за да си подреди вещите и мислите си. Тук имаше всякакви джаджи, които можеха да му бъдат полезни при всякакви обстоятелства. Той пазеше и хитроумни подаръчета, които щеше да подарява на своите приятели и на мацките. В склада на каютата му имаше и стотици подаръчета за целия екипаж, като връчването щеше да се прави в особени моменти, на отчаяние или радост…
По- късно докато Алекс се топлеше с чай и си подреждаше мислите, в каютата беше топло и уютно. Бяха дошли Браун, Джейн, Никита и Хенсън, както и принцеса Lipo. В тези часове до станцията отиваха на консултации, десет души със совалка. Адмирал Шао поддържаше контакт със станцията, за да обсъди с офицерите, бъдещето на Orixon 44. Наоколо беше спокойно. Всичко беше нормално и на планетата, на пет- шест часа по- нататък…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар