ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 223, Valeri Kolev.
Това беше една спокойна и тиха вечер, на борда на кораба Crossfire. Постепенно се прибираха всички пуснати из града и базата, общо 80 души. Командир Йон имаше двамина офицери от базата, на гости за вечеря и обсъждане на наболели проблеми. Алекс работеше по проекта си, а Аш и Палма му помагаха, Ким спеше в бокса си. Навън валеше дъжд и беше много мразовито. Нов ураган беснееше на 3,000 км. източно от град № 5. Временната база на метеоролозите даваше само приблизителни прогнози, без да се смята, че са вярни на 100%. Това бяха възможностите им до момента. Все още не се знаеше, дали кораба ще нощува тук, или предстои продължаване на патрулните полети. В тези часове всеки свободен от задачи гледаше да се наспи, да си почине и подреди нещата, преди нови полети. Алекс запали цигара, взе си голяма чаша с кафе и се изправи на терасата, за да погледа навън в тъмното. Чувстваше, че се е заловил с нещо особено важно за Бъдещето, но той имаше само бегла представа, за какво наистина става дума, а това беше точно така на 100%...
Вечерта напредваше, а в каютата на Алекс беше топло и уютно. Замислен дълбоко над машината си, Алекс пресушаваше чаша след чаша с кафе. Тази машина вече беше жива и работеше, макар и съвсем в опростен вид. Тепърва той щеше да добавя нови и нови чипове и схеми, докато постигне желания резултат. Прототипът беше кръстен от него, на името на кръстосвача- Nissan. Беше добавил и годината- 7014, след името. Nissan 7014 може би щеше да е готов след няколко години усилен труд по него. Алекс имаше високи изисквания към творението си. То трябваше да оцелява при всякакви условия, да е изправно поне до 100 години, след пускането му, да може да излиза от всякакви ситуации и т.н. С такъв компютър щеше да бъде снабден всеки кораб, всеки джет или совалка, всеки дом и всяка сграда, обитавани от земляни… И най- важното за Алекс беше, бъдещите компютри по неговия прототип да имат радио- връзка помежду си, при всякакви обстоятелства.
*
Беше късно вечерта. Алекс беше заспал пред лабораторната маса, докато чакаше една дълга програма да даде резултат. Той се събуди от леко поклащане на кораба. Отново тръгваха на път. Алекс беше сънувал нещо, сън, който сега не можеше да си спомни. Сънят му беше хубав, но той не го разбра. Ядосан от поредния си неразбран сън, той стана, изплакна си лицето на чешмата и запали цигара. На ръчния му часовник светеше "зелената детелина"- знак, че всичко е нормално.
*
Беше вечерта на другия ден, а кораба Crossfire патрулираше над бреговата ивица на континента от към западната му страна. Кораба летеше на 2,000 м. височина със скорост от 400 км/ч. Алекс и неговите другари работеха по проекта в топлата и уютна каюта. Тук им съобщаваха на всеки половин час, новините за кораба, полета, за планетата, както и за системата Orixon. Алекс беше доволен от свършеното и през този ден. Той запали цигара, взе си кафе и се изправи пред предния люк на каютата, който показваше пътя пред кораба и земята долу. Тази вечер екипажа беше в странно и тъжно настроение, по неизяснени причини. Тъжен беше и Алекс. Той гледаше напред по курса на кораба с някаква надежда, сякаш нещо имаше там, което да успокои тъжната му душа. Там нямаше нищо, което да успокои тъжната му душа, но той пушеше цигарата и наблюдаваше втренчено напред. Картинката беше изумителна. Един пуст до скоро, и чужд свят, който вече принадлежеше на земната цивилизация.
Вечерта напредваше, когато Алекс си пусна картина за параметрите на полета, за да види как стоят нещата сега. Четиримата бяха в кратка почивка, преди да застъпят дежурство до полунощ. Алекс си взе кафе, запали цигара и се зае да си събира мислите, преди да застъпят дежурство зад пултовете.
Скоро започна и дежурството. Алекс, Ким, Аш и Палма останаха сами в каютата, седнали зад пултовете. Полета вървеше нормално. Не се забелязваше нищо тревожно наоколо, с изключение на буря, която приближаваше. Алекс тази вечер беше направо мрачен. Не бяха весели и неговите другари, а из кораба беше тихо и напрегнато. В очакване на бурята или някакви други неприятности, Алекс тестваше системите на кораба и разговаряше с мостика. Над континента беше паднал мрак. Над кораба светеха звездите. По курса напред се намираше град № 7, до където Crossfire щеше да достигне тази нощ.
По някое време Алекс запали цигара и си взе кафе. Бурята беше силна, а до контакта с нея оставаше близо час. Според данните от сателита, това не беше буря, която да притесни полета на Crossfire. Тези машини бяха изчислявани, проектирани и създадени за чудовищни натоварвания от всякакъв вид. Друго смущаваше Алекс. За тази планета все още се знаеха твърде малко неща. Дали тя щеше да бъде гостоприемна за земляните, още не се знаеше. Но така или иначе- това беше новата люлка на земната цивилизация, шанс за цивилизацията да оцелява още милиони години, тук. Тук всичко едва започваше. Животинските видове все още бяха в умерени бройки, джунглата все още беше само на около 100,000- 200,000 години. Всичко беше прясно, сякаш толу- що създадено, за да бъде новата земя на земляните…
*
Целия следващ ден екипажа на Crossfire беше във почивка, край град № 7. През това време кораба беше стяган за нови полети, почистен и зареден с гориво, вода, кислород и провизии. Вечерта един по един командосите- астронавти се завръщаха на борда. Алекс беше прекарал деня над масата със сглобявания от него компютър, а Ким, Аш и Палма му бяха помагали, както винаги. Тази вечер Алекс беше разсеян и му беше студено. Той се загъна в дебело одеало в креслото пред изпитателния стенд със прототипа, който сглобяваше и се топлеше с кафета и чайове. Беше развил схемата на компютъра си почти до подробности, но му трябваше време да сглоби всичко и да експериментира идеята си в подробности. Много месеци щеше да му отнеме да направи и работните програми за този компютър. С оптимизъм гледаха напред и Алекс и неговите другари. Не се очакваха някакви сериозни проблеми при направата на прототипа.
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар