ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 218, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 218, Valeri Kolev.

Обектът Х се беше оказал туристически кораб. След като командосите го провериха, те го пуснаха да се приземи на Orixon 44.
Няколко дни по- късно Crossfire се намираше в базата край град №1. Тук командосите бяха от сутринта. Алекс, Ким, Аш и Палма се разхождаха из града. Тук хората работеха на три смени в няколкото завода, оранжерии и ферми. Свободните смени почиваха по домовете си или навън. Общо взето не беше много оживено, но из няколкото кръчми и кафенета беше препълнено. Четиримата вървяха из един от парковете на град №1. Тук се забелязваха също почиващи хора. Град №1 имаше близо 500,000 души население, като тук 74% от тях бяха земляни. Алекс запали цигара, докато се любуваше на тукашната флора и фауна. Зад мрежите опасващи града, зверове не можеха да влязат, но имаше от останалите животинчета, които все още се изучаваха от учените. Растителността тук беше невероятна и всички я харесваха, а въздуха беше чист и свеж с леки аромати на извънземие. И в този парк имаше кафене и скоро четиримата го намериха и влязоха в него за да си починат от разходката. Вътре имаше към 40 души. Седнаха на маса с изглед към парка и си поръчаха питиета. Беше хубаво да се озовеш сред хората от Земята, след като по цели месеци си виждал само извънземни край себе си. Разговорите из кафенето бяха оптимистични. Хората тук бяха ентусиазирани да живеят на новата планета и да са сред първите хора, заселили се тук. Бяха доволни от живота и работата тук. Въздух имаше достатъчно, вода също, а храната и условията на живот и работа бяха добри.
От града ги прибра един джет, пилотиран от техен робот. Щеше да им отнеме цял час, да се приберат пеша. Скоро бяха отново на борда на кораба. Алекс запали цигара из коридорите, докато се прибираха в каютата си. Идваха с пълни чували с подаръци и провизии от града. Щом се прибраха се заеха да разглеждат покупките. Тук имаше особено интересни и полезни нещица.
*
Следобеда вървеше към края си, когато Алекс се прибра от разходка из кораба в каютата си. Той запали цигара и отвори бутилка сироп от производството на кораба с бързорастящи плодове от тукашната оранжерия. Алекс беше в добро настроение, а такова беше настроението и с другите му колеги тук. В каютата се бяха събрали Ким, Аш, Палма, както и юпитерианците- Боян, Йохан, Теменужка и Анита. Твърде много работа нямаше в тези часове, това беше особено силно охранявана зона. Командир Йон беше пуснал 100 души на разходка из града. Останалите ремонтираха кораба, където имаше някакви повреди и го стягаха за нови полети. Временно беше забранено излитането за кораба.
Вечерта постепенно всички се завърнаха на борда на кораба, до един. Приключиха и ремонтите. Командир Йон разреши евентуалното излитане на кораба, по принцип. Все още не бяха получили нито една задача. Йон прие в това време четирима офицери от базата, за да обсъждат бъдещето на планетата и на AFJ. Алекс тъкмо приготвяше разни вкусотии за хапване. Това беше едно любимо негово занимание. Докато пийваше червено вино с лимонада, той спретваше няколко основни ястия за вечерята на 13 души, хората с които обикновено се сменяха в каютата за дежурствата, както и принцеса Lipo, която като пеперудка минаваше по различните места из кораба и все измисляше оправдания да се мести отново.
На вечерната трапеза бяха седнали всичките 13 души и хапваха. Алекс запали цигара с виното си и се замисли дълбоко. Разговорите тук се въртяха около бъдещето на Orixon 44- новата планета на земляните. Всички бяха ентусиазирани и нетърпеливи да видят проектите за различни неща тук, осъществени. Смяташе се, че тази огромна планета ще приюти цивилизацията за стотици хиляди години напред. Хапването тази вечер обра всички точки, а и виното беше от най- хубавите запаси на кораба. Алекс приключи пръв с вечерята си, за да заеме мястото си и да поеме ново дежурство зад пулта. Корабът все още нямаше нито една задача. Беше много вероятно да пренощуват тук, в базата на AFJ, край град №1.
Вечерта напредваше. Дежуреха само Алекс и Аш, а останалите пируваха около трапезата. Нямаше никакви опасности за кораба и екипажа, в това силно охранявано място. Въпреки това двамата прослушваха и ефира и скенерите, радарите и телескопите за приближаващи врагове. Смяташе се, че скоро няма да получат задача и Йон разпусна екипажа на три смени, като оставаха будни само едната смяна.
Пиршеството при Алекс завършаваше. Браун, Джейн, Никита и Хенсън щяха да застъпят дежурство от полунощ. До тогава с това се занимаваха Алекс и Аш, а Ким и Палма оправяха трапезата след общата вечеря. Скоро из кораба всичко утихна. Мнозина бяха легнали да спят, задължителен сън, други просто почиваха и си оправяха нещата, а останалите стягаха кораба за евентуални битки и бяха дежурни. Алекс запали цигара и кимна на Аш:
-Нощната смяна няма да има никаква работа, Аш! Как ли ще избегнат лепкавата дрямка…
-Аз практикувам студен душ, при лепкава дрямка.- каза Аш- Обикновено помага…
-Добра идея.- каза Алекс.- Имаме още два часа. После ще спя. Изморен съм.
-Аз също ще спя после.- каза Аш.
В това време приближиха Ким и Палма.
-Какво става, момчета?- попита Ким.
-Имаме още два часа и отиваме да спим.- каза Алекс.
-Добра идея!- каза Ким.
-Аз смятам да изгледам някой филм, след смяната…- каза Палма.- Хващам пакета със солети и се настанявам пред екрана…
-Който се е наспал добре…- каза Ким.
-Не.- каза Палма.- Не съм се наспала, кой знае колко. От седмици се каня да изгледам някой филм!
Четиримата се умълчаха, а Алекс си пусна картина от външните камери на кораба. В далечината блещукаха светлинките на град №1. Из базата патрулираше охрана. Градът се готвеше за нощуване.



(следва продължение)