ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 217, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 217, Valeri Kolev.

Няколко дни по- късно, Crossfire имаше патрулен полет над единствения населен до момента континент на Новата Земя- Orixon 44. Това беше континент №1, който все още нямаше име. Алекс се топлеше с чай и следеше екраните пред себе си. След полунощ, той щеше да следи полета и действията на пилотите, за да се намесва при някаква грешка. В дежурството си той не беше сам, а със Ким, Аш и Палма. Тази вечер те бяха в добро настроение. Корабът летеше на 2,000 метра височина, със скорост от 400 км/ч. Из кораба в тези часове екипажа имаше свободно време за общуване и почивка, а след полунощ започваха смените. Алекс се беше замислил за бъдещето на новата планета на земляните- тази планета. Тук щеше да има бъдеще за хиляди години напред. Бяха намерили планетата, без да е населена с нито една цивилизация, а това беше цяло чудо. По въпроса, защо от околните планети не са я открили по- рано, се спореше, но основното беше, че наоколо нямаше високоразвити цивилизации. Природата на новата планета- Orixon 44, беше невероятна, но тук климата вървеше по различен навин, други бяха природните явления, денонощието, годината, сезоните. Тепърва предстоеше те да се изучават.
Наближаваше полунощ, а Orixon 44 беше леко осветена от едната си луна. Корабът летеше над общирни полета с джунгла и гори, през които течаха реки, имаше и езера, а в дясно започваше планина. Летяха право на изток, а в далечината се намираше град № 2, както и една от базите на AFJ. Тук Crossfire щеше да се приземи, за да говори командир Йон с тукашните военни офицери, както и да може да разгледа град №2. Очакваше се това да бъде рано сутринта, а до тогава имаше много време.
По някое време Алекс взе Ким и двамата излязоха из кораба на разходка. По коридорите вече нямаше никой освен двама от охраната, които обикаляха с часове из кораба. Алекс и Ким се насочиха към наблюдателницата, където винаги имаше човек на пост. Тя се извисяваше на 10 м. над кораба, а до нея се стигаше с малък асансьор. Караулния раполагаше с прибори за нощно виждане, бинокли и телескопи, както и малък пулт. От това място можеше да се оглежда и самия кораб за проблеми с двигателите или повреди по корпуса му. Наблюдателницата можеше да се прибира в корпуса на кораба, когато не беше необходимо да се наблюдава.
*
Беше вечерта на другия ден. Crossfire патрулираше над континент №1. Градовете на земляните на тази пуста, до скоро, планета, бяха десет. Те бяха разположени на около 1,000 км. един от друг. Бойните станции, бази на AFJ бяха много повече. Crossfire държеше скорост от 400 км/ч., на височина от 2,000 м. Така можеше да се види много повече от континента, както и евентуално вражеско проникаване тук. Из кораба течаха три часа, свободно време. Алекс по това време се топлеше с чай, загънат в дебело одеало. Нощните смени и безсънието водеха до усещане за студ.
*
Вечерта на другия ден Crossfire се намираше в една база на AFJ, която беше военен полигон. Бяха тук от обед, когато ги извикаха за разговори по въпросите на новата планета на земляните. Командир Йон прие поканата. В тези часове на борда на кораба имаше четирима офицери от базата, които разговаряха с Йон, както и с един от екипите на кораба, състоящ се от десет души.
Алекс, Ким, Аш и Палма бяха в каютата си, заети в тези часове да преглеждат раниците си, багажа, оръжията си и шлемовете. Някой се беше измайтапил, че това е полигон и може да ги изпратят на учение. За момента такова нещо не се случваше. Екипажът беше достатъчно изморен и без учения. Вечерта напредваше, когато Алекс поспря за кафе и цигара. Нещата из екипа му бяха изрядни, та дори и да ги извикат на учение. В столовата се черпеха хората от кораба, както и близо 30 души от базата, мъже и жени. Алекс се канеше да поработи с лаптопа си, имаше да попълва дневника си, както и да изучава всичко свързано с Orioxn 44. Тази вечер беше малко странна. Негови колеги бяха намерили информация за Деница, същата която сънуваше понякога. Оказа се, че тя е във AFJ, след като избягала от Земята, заради тоталния робовладелчески строй, там… Алекс успя да се свърже с нея по радиото. Намираше се около Orixon 33, със совалка за 30 души, които наблюдавали планетата.
*
Изминаха няколко дни, в които Crossfire остана в същата военна база на AFJ. Късно една вечер, корабът излетя от там, за да проверява един съмнителен обект, появил се в последните часове, на няколко часа път нататък и на висока орбита. Алекс беше прекарал един добър ден. Така беше и с останалите от екипажа на кораба. Внезапната задача сега, провали много планове за вечерта. Алекс седна зад пулта, запали цигара и си взе кафе. Някъде след полунощ, щяха да бъдат достатъчно наблизо до обекта Х, за да могат да проверят, какво е това. Crossfire се намираше най- близо до този обект, а и командирите така се разбраха, именно този кораб да тръгне на проверката. Из кораба бяха в почивка само 40 души, а останалите готвеха кораба за евентуални битки. Алекс беше в каютата си с Ким, Аш и Палма. Те имаха задачата да изучават обекта Х, въпреки че той беше надалеко. Използваха се скенерите, телескопите и радарите. Прослушваше се и радио- ефира.
По някое време Алекс извика Аш и двамата излязоха из кораба. Алекс искаше да е сигурен, че всички машини са готови за започване на битки. Това можеше да се наложи тази нощ. С напрежение екипажа следеше как върви времето, а оставащото до развръзката на случая, намаляваше бързо. Някои от тях обичаха да стрелят, но по принцип от този кораб изключително рядко се водеше стрелба. Корабът Crossfire се използваше преди всичко за разузнавателни цели.
Наближаваше полунощ, когато стана ясно, че обекта Х се е насочил към една от луните на Orixon 44. Това усложняваше операцията. Освен всичко останало, обекта Х беше завидно бърз. Проблемът нямаше да се разреши скоро. Това налагаше още 60 души да се освободят за сън, за да поемат кораба по- късно в нощта…



(следва продължение)