ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 212, Valeri Kolev.
Вечерта, три дни по- късно, Crossfire летеше около Orixon 44, в патрулен полет. За нашественици се проверяваха и останалите седем континента, освен този, който вече имаше десет града с общо около два милиона души, заселници- колонизатори, повечето от Земята. Корабът летеше на 2 км. височина със скорост от 400 км/ч. Параметрите на патрулирането все още не бяха уточнявани, а командир Йон беше задал общ предварителен план на полета. Алекс се беше усамотил в дъното на каютата, до бокса си с койките и се занимаваше с лаптопа си. Той имаше да попълва дневник, както и да търси информация от радио- ефира, за хората, напуснали Земята през изминалите 3- 4 години. Такава информация тук на Orixon 44 имаха, всъщност, но само за заселилите се тук. И това щеше да проверява Алекс тази вечер, заедно с екипа си.
Вечерта напредваше, а в каютата на Алекс беше топло и уютно, въпреки бурята навън. Crossfire летеше над един от континентите, а долу всичко беше засипано в снежна пелена. Бурята не притесняваше земляните, нито беше проблем за машината им, изчислена за чудовищни атмосферни условия и аномалии из космоса. Екипажът на кораба имаше три свободни часа по това време. Из кораба беше оживено и шумно, а в столовата вечеряха към 50 души. Алекс и Ким вървяха из коридорите и асансьорите на кораба, хем на разходка, хем да погледнат в какво състояние са кораба и неговите системи. Докато проверяваха един от компютърните възли на кораба, Алекс запали цигара и каза:
-Тази вечер искам да си легна да спя рано.
-Може и да стане някак това.- каза Ким.- Да ти кажа и на мен ми се спи. По пазено място няма из цялата зона. Ще се наспим добре.
-То хубаво, ще се наспим, но преди това трябва да си хапнем добре!- каза Алекс.
-Нямай грижа!- каза Ким.- Щом се приберем в каютата, ще приготвя вкусна вечеря!
-Ще ти бъда много благодарен!- каза Алекс.
-Хубава е нашата Нова Земя!- каза Ким.- Още не мога да повярвам, че това е цяла нова планета, собственост на земляните!
-При това е автономна и свободна!- каза Алекс.
-Да.- каза Ким.- Това ни е като бонус, за всички, които не признават робството на Земята и жадуват свобода!
Наближаваше полунощ, когато Алекс, Ким, Аш и Палма бяха в каютата и действаха по пултовете. Очакваха се скоро да пристигнат Браун, Джейн, Никита и Хенсън, като и четиримата юпитерианци- Йохан, Боян, Теменужка и Анита, за една обща вечеря, тази вечер. Ким и Палма вече приготвяха вкусна софра. Алекс запали цигара и се изправи до предния люк на каютата, а той гледаше напред по курса, заради уникалното разположение на тази каюта в корпуса на кораба. А там някъде долу беше тукашната джунгла, засипана с тонове сняг. Алекс се замисли. Ако беше вярно, че може да останат като патрулен кораб на Orixon 44, то това щеше да е добре дошло за екипажа. Тук и живота им щеше да бъде по- спокоен, и бяха на едно от най- сигурните места в тази зона. Алекс дори се замечта. Бяха изминали само три години служба на кораба Crossfire, а оставаха още седем, според договора. Но имаше и нещо друго- казваха, че малцина се отказвали от службата си във AFJ, дори след изтичането на договора, те оставали по корабите и нямали идея за друг, по- различен живот…
Оставаше съвсем малко време до полунощ. Crossfire летеше на 2,000 м. височина със скорост 400 км/ч., над засипаната със сняг джунгла, на континент №2. В каютата на Алекс бяха все приятели, общо 13 души, тъй като беше дошла и принцеса Lipo. На софрата пред тях имаше вкусни блюда, червено вино и лимонада, храна от запасите на кораба. Тази нощ тези хора нямаха дежурства. Бяха изцяло свободни и те решаваха да си направят малък празник край софрата. Тук беше топло и уютно, а Аш беше пуснал тиха музика. Ким и Палма търчаха насам- натам с пълни паници със вкусотии. Разговорите се въртяха около темата за Orixon 44 и колко добре би се получило, ако останат тук, като патрулен кораб, поне за една година, но това все още не беше решено от адмирал Шао. Докато похапваха, Алекс следеше на стенния екран водещите новини за полета. Всичко беше удивително спокойно. На няколко часа от тук беше най- близкия обект на AFJ, а това беше отделна военна база на AFJ, където се изграждаше бойна, ракетна станция. Друг обект, обаче летящ, имаше на три часа полет от Crossfire. Щяха да се доближат максимално на около 600 км. дистанция, около 1 часа през нощта, а след това да се раздалечат един от друг. Нямаше човек на хиляди километри около кораба. Тук беше адски пусто, а бурята вилнееше наоколо. В каютата на Алекс беше топло и уютно. Разговорите бяха вече съвсем задушевни, компанията си беше пийнала вино. Принцеса Lipo имаше стратегическо разположение, съвсем до Алекс. Лицето и беше зачервено от алкохола и хубавата вечер, а тя тайно се опитваше да примами Алекс, някъде поне за половин час, съвсем насаме… И това щеше да бъде в тази дълга нощ, когато освен екипажа от 250 души, наблизо нямаше да има хора с известните вече изключения…
*
Следобеда на другия ден си отиваше постепенно. Crossfire напредваше по курса си, вече над континент №3. Скоростта беше около 400 км/ч., а височината на полета: 2,000 м. Алекс си приказваше с Ким, Аш и Палма, седнали удобно зад пултовете. Навън бурята беше намаляла, а се сипеше отново сняг. Из кораба спяха близо 180 души, а останалите дежуреха или имаха задачи за изпълняване.
Вечерта напредваше, а полета вървеше нормално. Алекс запали цигара, взе си голяма чаша горещо кафе и се изправи пред предния люк. Филтъра на стъклото даваше ефект на "нощно виждане", а гледката беше невероятна. Флората тук беше уникална, а за изненада се наблюдаваха и диви животни, въпреки студа там долу. Алекс беше в странно настроение. Въпреки, че бяха около новата планета на земляните- Orixon 44, където себеподобните бяха два милиона души, както и значителни сили на AFJ, сърцето му нещо страдаше. Болката по миналото, и носталгията по родната планета, старите приятели и гаджета, тази вечер отново го тормозеха. В каютата беше топло и уютно. Браун и Джейн дежуреха зад пулта, а останалите тук пийваха джин с тоник, на сладки приказки. Това бяха Алекс, Ким, Аш, Палма, Никита, Хенсън и принцеса Lipo.
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар