ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 210, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 210, Valeri Kolev.

Няколко дни по- късно Nissan продължаваше полета си към планетата Orixon 44. С приближаването до зоната, в която беше тази планета, базите на AFJ, ставаха все повече, както и корабите на AFJ. Тази планета беше собственост на земляните, уредено документално от AFJ. Това налагаше да я пазят строго от всякакви нашествия, а такива апетити имаше много. Orixon 44 беше автономна планета, която нямаше да приеме друга власт, дори и от Земята, където сега имаше робовладелчески строй. Nissan имаше около денонощие полет до планетата, след няколкото свръхскоростни прехода, които направи. В тези часове Алекс и хората му бяха в каютата и си поделяха дежурствата. Към средата на следобеда, бордово време, Алекс въздъхна, запали цигара и си приготви пълен чайник с билков чай. Беше дошло време да събере мислите си, да попълни дневника и да размисли по проблемите на екипажите на Nissan и Crossfire. Около кръстосвача беше спокойно. След поредната станция на AFJ покрай която преминаваха транзитно, ставаше ясно, че на Orixon 44 е спокойно. След опитите на вражески сили да нападат планетата, това беше преминало, но не и забравено. Тук бяха времена на съзидание и разцвет. Растяха новите колонии с градовете и базите им. Очертаваше се да се развива и туризъм със съседните планети и цивилизации. Осъществяваха се контакти и със Съпротивата от зона PN.
Бордовата вечер беше започнала, когато Nissan доближаваше междинна станция, под контрола на AFJ. Тук Nissan щеше да се спре, за да получи допълнителна информация за зоната Orixon, както и за почивка на екипажа. Дежурните се бяха свързали със станцията вече. Разговорите слушаше и Алекс със своите хора, които също дежуреха, като допълнителен екип. Той си беше сварил чайник с билков чай, пушеше цигари и в добро настроение следеше събитията по радиото. Из зоната Orixon беше относително спокойно, но това предимно заради присъствието на големи сили на AFJ тук. Командването смяташе да поддържа в зоната големи сили, най- вече заради новата планета на земляните Orixon 44, която трябваше да се опази от нашественици, и от чужда власт, след като за момента тя беше автономна планета.
Вечерта напредваше, когато на Nissan пристигнаха офицери от междинната станция, те бяха от AFJ. Адмирал Шао щеше да разговаря с часове със тях, в залата за гости на кръстосвача. Предвиждаше се и обща вечеря и шведска маса с питиета, след това. Смяташе се, че разговорите ще продължат до късно в нощта. Имаше да се умува по много въпроси. Алекс в тези часове беше оставил дежурствата на Браун, Джейн, Никита и Хенсън, а той със Ким, Аш и Палма се оттеглиха по задните места в каютата, за да пийнат, хапнат и да си поговорят, докато почиват. Това беше една стандартна междинна станция на AFJ. Тук имаше и нейни два кораба, много совалки, джетове, изтребители и боеприпаси. Станцията можеше да издържи година без зареждане от вън с вода, въздух и провизии. Разговорите на адмирал Шао със тукашни офицери беше започнал. Алекс получаваше стенограма от разговорите във личния си лаптоп, но той щеше да прегледа това по- късно, в някоя безсънна нощ. В тези часове той искаше да си почива в компанията на хората си, да хапне добре и да поспи, преди нощното дежурство, след полунощ. В каютата беше топло и уютно. Скоро на вечеря щяха да пристигнат четиримата юпитерианци- Йохан, Боян, Теменужка и Анита. Тази каюта беше по принцип на Алекс, но оборудвана за дежурства от четирима души, като допълнителни екипи. Тук имаше всичко необходимо, дори кухненски бокс и баня. Личният бокс на Алекс имаше две койки, малка маса с две кресла, кухненски кът и баня. Той се затваряше херметически, както всички боксове с каюти из кораба. При сложна ситуация, каютата можеше да се катапултира и да се приземява с помощта на парашути и приземяващи ракетни двигатели. По машините на AFJ всичко биваше премислено и стегнато за чудовищни аномалии и ситуации. По някое време Алекс въздъхна, взе си кафе, запали цигара и се изправи до един люк за да погледа междинната станция и нейните кораби.
*
В бордовия следобед на другия ден Nissan напредваше в посока към планетата Orixon 44. Алекс беше в каютата със своите помощници. Той пушеше цигари с кафе и опитваше далечни радиовръзки в търсене на информация за близките на екипажа, напуснали Земята в последните няколко години. Наличната информация беше оскъдна и недостатъчна. Около кръстосвача имаше няколко по- близки обекти, но това бяха кораби от AFJ, както и туристически кораби. Екипажът в тези часове почиваше до голяма степен, а мнозина спяха.
Следобеда напредваше, а Алекс си беше сварил пълен чайник с билков чай, топлеше се и умуваше, по въпросите за близки и приятели от Земята. До момента беше намерил една станция, от където обещаха да търсят информация за хора, напуснали планетата Земя в изминалите 4- 5 години. Имаше обещания и от разни колонии на земляните, по далечни планети, от където щяха да изпратят списъци с хората там, дошли от Земята. Тези постижения, макар и малки, зарадваха Алекс. Той въздъхна, запали цигара и се изправи до предния люк. Напредваха почти направо в посока към близка звезда. Тя беше още далеко, но до вечерта Nissan щеше да бъде около Orixon 44.
По- късно Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха из кораба на разходка. Те мислеха да огледат възлите на кораба и сетне да се прехвърлят на кръстосвача, за да се видят с колеги и приятели там. Докато вървяха по коридорите, тук- там срещаха по някого, хората спяха или почиваха. Възлите на кораба бяха специални места, от където можеше да се провери дали всичко на борда работи нормално. Разбира се, информация от тях стигаше и до мостика, но беше добре, това да се види и на място, веднъж на десетина дни. По някое време четиримата приключиха с инспекцията по възлите и преминаха през топлия тунел към кръстосвача. Тук имаше повече будни. С повечето от колегите си, те се познаваха бегло, но имаха и добри приятели тук. С един асансьор се изкачиха до нивото на столовата и влязоха там. Тук имаше към 60 души. Избраха си маса с изглед навън и се разположиха за да пийнат и хапнат. До смяната им по пултовете в нчалото на вечерта имаше достатъчно време. Алекс запали цигара, а скоро сервитьорката донесе блюдата и напитките. Кухнята на кръстосвача беше добра. Тук винаги имаше разни вкусни неща за хапване. Бяха си взели и бутилка червено вино с лимонада, за да е вечерята съвсем като по книгите. Докато похапваха, Алекс слушаше какво си говорят колегите наоколо. Тежестта падаше върху темата за Orixon 44, робството на Земята и свободата тук на Новата Земя.

(следва продължение)