ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 197, Valeri Kolev.
Вечерта напредваше, а Crossfire пътуваше към кръстосвача Nissan, който чакаше край една от междинните станции на Съпротивата, № 1924. След като Хелън беше освободена, оставаше много по- трудната задача- да се освободят хилядите пленници на хищниците, повечето от тях- хора от Земята. С плановете за подобни операции се занимаваха адмирал Шао и командир Йон. Двамата тази вечер бяха се събрали в каютата на адмирала и на чаша джин с тоник, обмисляха, как да стане всичко това.
Скоро в каютата на Алекс стана топло и уютно. Алекс се топлеше с чай и разговаряше с Хелън. Той запали цигара, развълнуван от разказите й, за пътя, който Хелън беше изминала, та да попадне чак в концлагер на хищниците. Междувременно Nissan се отдалечаваше от планетата PN 20- 13, в посока към междинна станция № 1924.
*
Алекс се събуди внезапно, точно когато Crossfire се скачваше към междинната станция, таен пост на Съпротивата, разположена сред астероидно поле, обвито в газове. Кръстосвачът Nissan беше наблизо, но големите му размери не позволяваха да се скачва към станцията. Алекс се разсъни на чешмата със студена вода, стегна си униформата, взе си кафе и засили отоплението. Аш и Палма дежуреха на пулта, в тези часове. След две- три кафета, Алекс си приготви и пълен чайник с билков чай, запали цигара и седна зад компютрите, за да поработи и да види, каква е обстановката.
В следобеда Алекс излезе из кораба заедно с Аш. Беше тихо и спокойно из коридорите и асансьорите. Навън бяха излязли 15 души, мнозина спяха, а останалите дежуреха или имаха някакви задачи. Алекс запали цигара и се спря до един люк, за да погледа междинната станция.
*
Вечерта всички хора от екипажа се бяха прибрали на борда на кораба. При Алекс се бяха събрали много хора, та той чак беше отворил съседното помещемие, използвано за склад. Между каютата и помещението имаше подвижна секция. Тук бяха тази вечер: Алекс, Ким, Аш, Палма, Браун, Джейн, Никита, Боян, Йохан, Теменужка, Анита, Lipo и Хелън. Повечето от тях бяха заети по компютрите, както и по различни задачи, които им даде Алекс. Ким и Палма приготвяха вечеря. Алекс се топлеше с чай и дежуреше на пулта. Макар и това да беше тайна база на Съпротивата, не беше изключено тук да се появят и хищниците. Затова трябваше дежурните да бъдат внимателни както винаги и да проверяват близките обекти.
Тази вечер напредваше неусетно. Алекс се беше усамотил в бокса си, за да събере мислите си и да премисли нещата от последните времена. Неговата идея- фикс, да освободи от плен старата си приятелка Хелън, беше доведена до успешен финал. Нататък ставаше много по- сложно. Хиляди пленници от Земята гинеха по концлагерите на хищниците, а трябваше да бъдат спасени и освободени. Конкретни планове за тази цел, все още нямаше готови. Съпротивата и AFJ обмисляха още по- мащабна мисия- всички пленници на хищниците да бъдат освободени и транспортирани на безопасно място. Сложен беше въпроса и за тяхното оцеляване, след това. Щеше да струва луди пари, издръжката на бивш пленник, а те щяха да бъдат хиляди…
*
Наближаваше полунощ. При Алекс беше дошла Хелън. Тя беше вече голяма, зряла жена, но още много млада. Униформата на Crossfire страшно и подхождаше. Алекс и се усмихна на вратата и я прие в бокса си, с удоволствие. По- късно докато пийваха червено вино от бордовата реколта с лимонада, те си припомняха миналото и лудите им юношески години, когато бяха били заедно. Алекс й разказа за своите сънища и тя беше шокирана, как от сънищата се е стигнало до намирането й, а и до освобождаването й. Хелън започнала като войник- пехотинец към AFJ. Пленена от хищниците на една от спорните планети, тя беше прекарала 4 години в плен…
*
Вечерта на другия ден Crossfire обикаляше планетата PN 20-13 в разузнавателен полет, а кръстосвача Nissan беше на три часа полет от планетата. Островът на Съпротивата се намираше на 2,000 км. от Crossfire в тези часове. Той летеше със включено енергийно поле за "невидимост" около себе си, но и без друго наоколо беше мрак. В някои райони имаше до към 20- 30 летящи обекти, сред тях много на хищниците. Все още на тази планета притигаха и кораби от чужди светове, които незнаеха, че тук се води война. Към тях и двете страни се отнасяха дружелюбно, така, че въобще да не се замислят, че тук се водят войни, всъщност. Тази вечер Алекс както обикновено беше в каютата си, заедно с другарите си, пийваше чай, пушеше и следеше нещата около кораба. По това време на единия континент Съпротивата воюваше за още един град по пътя си, а хищниците яростно се отбраняваха. Зад гърба на Съпротивата вече имаше десетки освободени градове.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Ким излязоха из кораба да се разходят. Екипажът имаше цели три свободни часа по това време. Из коридорите беше оживено, а в столовата имаше към 30 души. Алекс и Ким седнаха в столовата и хапнаха по паница горещ борш, както и други блюда, каквито се предлагаха от кухнята. Настроенията сред екипажа бяха добри и оптимистични. Двамата побъбриха с колеги и приятели, преди да продължат разходката си.
Crossfire летеше към друг голям остров, държан от Съпротивата. Там хората на командир Йон щяха да бъдат инструктирани от офицери на местните военни, за безопасно летене над тази планета. Тези съвети и инструкции щяха да бъдат полезни за целия екипаж на кораба. По някое време Алекс се усамоти в бокса си, за да си събере мислите и да помисли по въпросите за решаване, както и за да попълни дневника си. В каютата на Алекс беше топло и уютно, когато се събраха на приказки и питие, Алекс, Ким, Аш, Палма, Боян, Йохан, Теменужка, Анита, Lipo и Хелън. Те се настаниха около масата, където Ким и Палма сервираха деликатеси и питиета. До другия остров, държан от Съпротивата оставаше около един час път. Там кораба щеше да нощува. Настроенията из кораба бяха приповдигнати. Тук рядко припарваха хищници, защото Съпротивата направо им сваляше машините. Явно добрите времена бяха застигнали отново кораба Crossfire, колкото и далеко да беше той от Земята…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар