ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 205, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 205, Valeri Kolev.

Започваше вечерта, когато Crossfire набираше височина към орбита, над планетата PN 20-13. Предстоеше да намерят кръстосвача Nissan и да се скачат с него, на тяхното място в корпуса му. Това беше добре дошло за Алекс, който се опитваше да намери информация за свои приятели и роднини, след като разбра, че мнозина от тях се намират в извънземието. На Nissan Алекс и хората му щяха да използват големите антени и локатори за да издирят хората, които търсеха. Из екипажа на Crossfire се появи желанието, всички тук 250 души, да издирят своите роднини и приятели. Това стана след като разбраха, за какво се бори Алекс, че има право, че мнозина от Земята са вече по чужди светове, често в немилост, немили- недраги… Командир Йон даде съгласието си да се поработи по темата, но без да се приключва със задачите, поставени на екипажа от Командването на AFJ. Как щеше да се осъществи това, все още никой не знаеше…
Алекс беше в каютата със своите хора. Полетът към Nissan продължаваше. В тези часове Алекс го мъчеше зъбобол. Заради острите болки, той така и не се подлагаше на механично лечение под медицинския автомат за операции и лечение, какъвто имаше на Crossfire. Предпочиташе да понася болки, а така също разбираше, кога нещата са много зле- тогава винаги го нападаше силен зъбобол… Лишен до голяма степен от ясен разсъдък, заради зъбобола си, Алекс продължаваше да стои на мястото си и да умува, как да се помогне на бедстващите роднини и приятели, след като се разбра, че мнозина от тях са в немилост по чужди планети, често пъти- далеко от Земята… Из кораба тръгнаха разгорещени дебати по темата. Всички тук благодариха на Алекс, че се е замислил по тези въпроси, обръщайки внимание на това, сред целия екипаж. Как обаче щяха да се сбъднат спасителните операции, още беше съвсем неясно. Освен всичко друго, Nissan и Crossfire имаха задачи за изпълняване…
*
Вечерта напредваше, когато Алекс запали цигара, взе си чайника с билков чай и седна да се постопли. До него бяха Ким, Аш и Палма, а се очакваха да пристигнат тук и четиримата юпитерианци- Йохан, Боян, Теменужка и Анита. В тези часове преминаваха през зона с много летящи обекти. На някои места се водеха и битки със хищниците. Дежурните заобикаляха препятствията по курса на кораба, към кръстосвача Nissan. Алекс продължаваше да умува, сле дкато зъбобола му понамаля и го остави да мисли нормално. Сега вече не ставаше дума само за Деница. Маса народ беше в подобно на нейното положение, по различни далечни светове и понякога по друго време, някъде из бъдещето. Всичко това беше много объркващо. Трябваше да се спасяват хора някъде в бъдещето, а това на практика още не се беше случило… Замислен над подобни парадокси Алекс очакваше да му дойде някаква поне идея, как биха могли да спасяват хората си, при тези обстоятеслтва. Разбира се, той държеше основната му задача да бъде- как да помогне на Деница, негова приятелка от миналото. С тежи грижи на раменете, Алекс се опитваше да не изоставя задачите си, включително и като резервен дежурен. Връзката с Nissan беше добра. Там вече ги очакваха да пристигнат, може би някъде към полунощ.
Късно вечерта Алекс и Ким излязоха на разходка из кораба. Искаха да се разведрят и раздвижат. Дежурствата изискваха седене зад компютрите със часове, а това никак не беше полезно за организма.
-Измисли ли нещо, Алекс?- попита го Ким.
-Не.- каза той- Нищо не ми идва на ум… Може другите нещо да измислят. Трудно ще ни бъде да си спасяваме роднините и приятелите… Особено когато са по далечни планети, че даже и из бъдещето!
-Как не сме се замисляли по- рано за това!- каза Ким.
-И аз нямаше да се сетя, ако не бяха тези мои сънища, от кошмарни, по- кошмарни… Затворени са, а трябва да бягат от хищниците… И помощ не идва от никъде… Основното в сънищата ми е това.
*
Беше следобеда на другия ден. Crossfire от нощта се беше скачил към кръстосвача Nissan. В тези часове те заедно пътуваха назад към новата планета на земляните Orixon 44. Тя беше изцяло собственост на земляните, това беше Новата Земя - гордостта на всички земляни по света.
Към края на следобеда Алекс запали цигара, взе си кафе и се изправи до предния люк. Имаше добра видимост както към мостика, така и напред по курса на Nissan. В това време преминаваха през зона на активни бойни действия. От Съпротивата се обаждаха в Nissan от всички посоки, но скоро разбираха, че кръстосвача преминава оттук само транзитно. Адмирал Шао искаше ненамеса във военните действия, за да не се подсилва войната, земляните само минаваха оттук.
Вечерта Nissan излезе от военната зона. Всички обекти оставаха някъде назад, а напред нямаше почти нищо. Алекс и хората му бяха заедно в каютата и дежуреха по местата си. Алекс си беше сварил пълен чайник със билков чай, пушеше цигара и умуваше, около бъдещите планове на екипажа, във връзка със спасителните действия за свои роднини и приятели, каквито екипажа смяташе да предприеме. Тази вечер Алекс беше значително по- добре, отколкото в предишните дни, когато се беше поболял да мисли, как да помогне на Деница- приятелка от миналото. Леко тъжен и замислен, така беше той през целия ден. В подобно настроение бяха всички от екипажа на Crossfire. Специален екип търсеше информация за техните роднини и приятели, по списък. Както се оказваше, на Земята бяха останали много малко от техните хора. Преместването по чужди планети беше масово явление в последните години. Някои хора се намираха в концлагери, а други бяха наемни войници в частни компании, често живеещи в неизвестност. Издирването на хората на екипажа на Crossfire, техните роднини, близки и приятели, беше все още в етап на обмисляне. Те имаха и служебни задължения, които трябваше да се изпълняват…
По- късно Алекс и Аш излязоха из кораба, но можеше да идат и до кръстосвача, с който бяха скачени, имаше топла връзка между двете машини. В тези часове всички имаха совбодни пет часа. Работеха само дежурните и отделни екипи, заети с някаква работа.



(следва продължение)