ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 198, Valeri Kolev.
Беше вечерта на другия ден, когато Crossfire разузнаваше около един от континентите, където се водеше война. Тук Съпротивата държеше 15 % от градовете, под свой контрол, а 26 % от територията. Екипажът на кораба беше насочил вниманието си, да търси вражески подводници покрай позициите на силите на Съпротивата, край континента. Алекс и неговите другари бяха в неговата каюта и действаха по пултовете, според задачите си. В тези вечерни часове будни бяха само дежурните и още отделни хора, спяха 170 души. Полетът вървеше нормално, покрай бреговете на континента. В тези координати радко влизаха сили на хищниците, защото ставаха лесна мишена на патрулите и отбранителните постове. Кораба Crossfire имаше добра радио- връзка със Съпротивата, както и със своите от кръстосвача Nissan. Наоколо нямше никакви летящи машини на хищниците. Полета беше спокоен и обикновен. Тази вечер и в идните дни щяха да бъдат изловени десетки подводници на хищниците, които обикаляха наоколо, за да разузнават и да застрашават Съпротивата с ракетите си. Алекс запали цигара и си взе кафе. Дежурството вървеше нормално. Неизвестните в уравнението бяха минимални. Алекс се изправи до един люк и погледна навън. Видимостта беше добра, но само с цайсите за нощно виждане. От едната страна океана беше бурен до известна степен, а на другата страна се стелеше мъгла над бреговете на континента. Кафето ободри Алекс, а цигарата опресни мисълта му. Тази вечер щеше да бъде така и никой не очакваше усложнения. Междувременно от Nissan бяха изпратени още- кораба Ford и три совалки, които да разузнават позициите на хищниците. Продължаваше да се обмисля, къде да бъдат транспортирани освободените от плен, щом бъдат спасени. Както AFJ, така и Съпротивата, бяха в готовност да нападнат концлагерите на хищниците, веднага щом бъде взето решение.
Вечерта напредваше, а картината под кораба беше една и съща- океана и бреговете на континента. В тези часове командир Йон призова всички да станат и им даде три свободни часа, когато да си говорят и ходят по гости. Това беше малък празник за екипажа. Из кораба стана оживено и шумно, оттук- оттам звучеше музика. Столовата бързо се напълни с хора. Алекс и Ким се разхождаха из кораба и разговаряха с колеги и приятели, а с други само си кимаха с глава. Настроението беше оптимистично. Добрите времена отново бяха застигнали този кораб на земляните.
Наближаваше полунощ. Алекс, Ким, Аш и Палма бяха в каютата, дежурни за още пет часа. До момента Crossfire засече две подводници на хищниците, а координатите бяха записани и предадени на Nissan и адмирал Шао. В тези часове из кораба имаше будни само 60 души. Континентът беше огромен, нямаше да успеят да проверят всичките граници с хищниците, нито с океана.
*
Беше следобеда на другия ден. Crossfire беше кацнал от известно време в брегова база на Съпротивата. Алекс и Ким пушеха цигари на една от терасите и пийваха чай. Времето беше студено, мъгливо и тихо. Из базата подготвяха машини за операция навътре в сушата. Из кораба беше нормално и спокойно, а настроението- добро. Тук кораба зареждаше гориво и провизии, преди да продължи да патрулира по брега на океана в търсене на нарушители и подводници на хищниците.
-Добре си поспах!- похвали се Ким.- Днес ще бъде хубав ден!
-Нямам понятие, колко дни ще патрулираме.- каза Алекс.- Така е казал адмирал Шао. При патрулиране се наспивам най- добре… Но съм спокоен, Хелън е вече при нас… Сега спя нормално, без кошмарни сънища… После ще се разходим из базата! Искам да видя, какви стоки предлагат тук.
-Ще се разходим.- каза Ким.- Може да извикаме с нас и другите.
-Да.- каза Алекс.
Следобеда беше към средата си, когато Алекс, Ким, Аш и Палма взеха един от джетовете на кораба и излетяха да обиколят базата и да видят какво има тук, както и да побъбрят с тукашните хора и офицери. Базата се простираше на близо 200 км. нататък по брега на океана. Тук строяха малка колония за бъдещите освободени от плен. Тук щеше да има скоро към 8,000 места за спане и добри условия за живот, преди да се започне някакъв вид работен процес за тези хора, за да могат да се изхранват за в бъдеще.
Наближаваше вечерта, когато четиримата се настаниха в един тукашен ресторант. Джета оставиха отвън на площадката. Вътре имаше към 150 души, както от Съпротивата, така и от местните, както и работници от заводите наблизо. Нашите хора си поръчаха вкусни блюда и взеха бутилка вино. Тази вечер щяха да се забавляват, предимно. От разговорите наоколо им ставаше ясно, какво вълнува тукашните хора. Аш дори се разговори с една млада дама, седнала сама наблизо. Алекс пък се загледа към стрийптийзьорките на дансинга. Тук определено беше интересно местенце. Пържолите и другите блюда, както и виното, се харесаха на четиримата земляни. Без много да се отпускат, те си прекарваха страхотна вечер тук. Командир Йон ги искаше до полунощ в кораба, както се бяха разбрали преди това. До тогава имаше доста време. Масата им беше до стъклена стена и когато погледнаха навън, видяха, че вали сняг, който бързо трупа. Това беше друг, различен сняг, не като на родната им планета, но въпреки това някаква романтика ги обхвана. Опианени от виното и хубавото време, четиримата се абстрахираха от обстоятелствата и докато похапваха, се разговориха помежду си за отминали времена, случки и хора.
По- късно по някое време четиримата излязоха от ресторанта и се качиха в джета, за да се прибират. Снегът беше натрупал повече от метър, вече. Беше хубава зимна картинка, но на извънземна планета. Някакви стари, древни спомени се събудиха, от едни по- различни, по- други времена и за Нова Година. Четиримата земляни изтръпваха, но усещането беше невероятно. По обратния път към кораба Crossfire нищо особено не се случваше. В тези райони рядко се появяваха хищници, защото отбраната беше подсилена, сваляха се всякакви съмнителни машини…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар