ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 201, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 201, Valeri Kolev.

Това беше една спокойна вечер на борда на кораба Crossfire, който патрулираше над сухоземните граници на свободните територии. Тук също избягваха да се появяват хищниците, но дори да имаше нарушители, то земляните щяха веднага да ги свалят долу. Алекс беше сънлив, след чашата вино, която пи с вечерята. Той умуваше, как да изкара часовете до полунощ, без да задреме. Топлеше се с чай, пушеше цигари и наблюдаваше показанията на уредите. За момента наоколо нямаше вражески обекти. Радио- връзките бяха добри, както със Съпротивата, така и със силите на AFJ, както и със кръстосвача Nissan и адмирал Шао. Тази нощ те планираха да нападнат още един концлагер и да освободят пленниците в него. Войната срещу хищниците продължаваше. На този континент Съпротивата вече имаше 24 % от територията. Позициите се пазеха зорко, нямаше връщане във вражески ръце.
Вечерта напредваше, а Crossfire летеше над висока планина, покрита със сняг. В каютата на Алекс беше топло и уютно, а навън- мраз. Ким стана да направи закуски за четиримата, а Палма се зае да проветрява каютата от малкия отдушник, през който влезе свеж, планински въздух. Полетът вървеше нормално, почти нямаше проблеми. В този момент се появи и принцеса Lipo. Тя влезе в каютата като хала, усмихна се на другите, смигна на Алекс и се насочи към кухненския блок, по разбираеми причини. Алекс си взе кафе и запали цигара отново. Беше се разсънил до известна степен, а скоро щеше да иде до чешмата да се наплиска със студена вода.
Късно вечерта дежурните прихванаха близък сигнал. Това беше една база на Съпротивата, разположена на самата граница. Йон взе решение да посетят тази база. До нея имаше половин час и скоро Crossfire елегантно се извиси над площадката за кацане и се приземи. Това беше бойна станция, способна да изпепели цял град, из териториите на хищниците, както и да отблъсне масирана атака по границите. Алекс и Аш излязоха на една от терасите на каютата и огледаха района. Към входа на кораба идеха трима от тукашните военни. Йон ги беше поканил на вечеря, за да обсъдят обстановката на тази планета, а тя беше планетата PN 20-13.
-Изглежда ще се нощува тук!- каза Аш.- Летим без прекъсване от цяла вечност!
-Да.- каза Алекс.- Ще нощуваме тук. Малко почивка ще ни се отрази добре.
-Момчета, ще извикаме юпитерианците за вечеря!- обади се от вратата на терасата, Палма.- Съгласни сте, нали?
-Покани ги, да заповядат!- каза Алекс.
Алекс запали цигара и погледна към момичетата, които радостно сновяха из каютата, тази вечер отново щеше да има вечеря с гости. Сякаш нищо ново.
*
Наближаваше полунощ. Екипът на Алекс си беше разпределил смените за пултовете, а на масата все още имаше хора, които си допиваха и дояждаха, вкусните блюда, дело на Ким и Палма. Алекс пушеше цигара, седнал зад компютрите и се опитваше да разбере за какво разговарят тримата военни с командир Йон. Разговорът не се излъчваше по мрежата на кораба.
*
Беше вечерта на другия ден, когато космическия кораб Crossfire патрулираше над границите на свободните територии и земите завзети от хищниците. Въпросните граници този път бяха по коритото на река, която започваше далеко на север и се вливаше в езеро. Корабът летеше на 300 м. височина със скорост от 300 км/ч. за да може да се забележат и най- дребните нарушители на границата. Тази вечер Алекс беше в добро настроение. Той се беше избръснал и изкъпал и стоеше пред стенния екран, който показваше картината под кораба, но през прибори за нощно виждане. Това беше река, широка около пет километра, около която растеше джунглата. До Алекс стоеше Ким, отпиваше кафе и се радваше на добро настроение и тя. Тук бяха също Аш, Палма и Lipo, които работеха зад пултовете. Алекс запали цигара и каза:
-Сигурно има много риба в тази река!
-Възможно е.- каза Ким.- Искаш да ловим риба ли, Алекс?
-Да. Лови ми се риба.- каза той.
-Можем да предложим на Йон да се приземим край реката, за да нощуваме там, ще наловим и риба!- каза Ким.
-Едва ли ще има проблем, да слезем долу за нощуване.- каза Аш.- Какво решаваме, ще питаме ли Йон?
-Оставете на мен, аз ще говоря с командир Йон!- каза Палма и хвана микрофона, за да говори с дежурните от мостика.
*
Късно вечерта Crossfire се приземи на поляна край реката, откъм териториите на Съпротивата. Тук корабът щеше да пренощува. Междувременно радарите и скенерите работеха. На голяма дистанция оттук, можеше да се забележат нарушители, ако се появяха такива. Мястото където кацна кораба се намираше на 10 км. от бойна станция на тукашните военни. Те бяха уведомени за това, че кораба на AFJ ще нощува тук, преди да продължи патрулния си полет нагоре по течението на реката. Пред кораба, на брега на реката десетина души от екипажа запалиха огън и сложиха автоматичните линии за риболов. Тази вечер до късно, тук щеше да има скара- бира (вино). От бойната станция бяха поканени хора, а те сигурно щяха да бъдат няколко десетки, които щяха да дойдат с автобус, специално за малкия празник тук. Времето беше меко, с температури около 3- 4' С и лек вятър, но мъгливо. Около скрата бързо се събраха над 50 души от екипажа, които сега бяха в почивка. Вдигнаха се наздравици, а скоро беше уловена и риба. Готвачките Сюзън и Соня пъргаво почистваха рибата и я хвърляха на скарата, а до тях автоматът за питки беше зареден до горе с брашно, за да достави продукция за всички тази вечер. Минаваше 22ч., а тук край кораба, на брега на реката, се раздаваха първите мръвки от риба. Човек и да не беше много гладен, биваше предизвикан от апетитните софри, които се очертаваха край огъня. Десетина робота се грижеха, тук всичко необходимо да се достави.
Наближаваше полунощ. Командир Йон беше разрешил празника да продължи до 3 ч. сутринта, след което кораба продължаваше патрулния си полет. Край скара- бира шатрата, имаше и 60 души от бойната станция на тукашните военни. Това бяха извънземни от няколко основни видове, събрани и обединени от Съпротивата.



(следва продължение)