ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 208, Valeri Kolev.
Няколко дни по- късно, Nissan излезе от свръхскоростен преход, наблизо до планетата Orixon 70. Алекс пушеше цигари с кафе в компанията на Ким, Аш и Палма. В тези часове те имаха много обекти за проверка, в зоната около планетата. Все още не се знаеше дали там има база на AFJ, а нямаше и радиовръзка. До планетата оставаха няколко часа, но цялата ситуация тук, още не беше ясна. Скоро дежурните изпратиха напред два разузнавателни изтребителя с по двама пилота. В тази зона всичко беше възможно, дори да са проникнали вражески сили. Докато проверяваха радио- ефира, дежурните имаха готовност да обявят и тревога, ако се наложи. Междувременно Nissan пое по заобиколни траектории, а отбранителните системи бяха активирани. В неизвестност за бъдещето изминаха два часа.
Вечерта беше започнала, когато от изтребителите, изпратени напред съобщиха, че на Orixon 70 има въведено извънредно положение. Силите на хищниците, пристигнали с три кораба, преди две седмици, напредваха по суша на единия от континентите. От Съпротивата тук все още не бяха пристигнали сили на помощ, а местните военни бяха на крак. На Nissan беше обявена тревога, свика се и съвета на екипите, за да се реши какво ще се предприеме нататък. Алекс и хората му удвоиха старанието си в дежурството, за да осигурят безопасност за кръстосвача. Корабът Ford със екипаж само от роботи, беше изпратен да преследва корабите на хищниците. Около Nissan бяха пуснати патрулни двойки изтребители, които да охраняват. Скоро дежурните намериха подходящ астероид, край който да се укрепи кръстосвача за нощуване.
Късно вечерта Nissan се закрепи към астероида, а тук имаше още два такива, все много големи. Наоколо нямаше никакви летящи обекти, а дежурните ровеха из радио- ефира, където течеше невероятна информация, направо от хищниците. Само за половин час, земляните записаха плановете на хищниците за зоната Orixon, поне за година напред… Алекс въздъхна, взе си кафе и запали цигара. Това място не беше кой знае какво, но все пак, за да долети нещо до тук, имаше около два часа време, достатъчно за да може да се посрещне навреме и по подходящ начин. Наоколо патрулираха изтребители на Nissan, а дежурните бяха подсилени с трети наблюдателен екип.
*
Няколко дни по- късно Nissan продължаваше да бъде закрепен към астероида. В тези дни до фронта бяха изпращани многократно изтребители, които да заснемат позициите на хищниците, а и за да се бомбардират тези позиции. Корабът Ford с екипаж само от роботи обстрелваше интензивно трите кораба на хищниците, които отвръщаха на огъня. Имаше надежди, че скоро единия кораб на хищниците ще бъде изведен от изправност.
Беше един следобед, когато Алекс пиеше чай в компанията на Ким, Аш и Палма. Около Nissan нямаше близки обекти. Дежурните в този час прихващаха сигнали от хищниците и ги подслушваха. Алекс запали цигара и се замисли. Плановете за намирането и освобождаването на близки хора, на този етап бяха отложени. Продължваше да се търси достатъчно информация по въпроса. На кръстосвача Nissan всички искаха да помогнат на близките си, вероятно мнозина от тях търсеха помощ в тези времена.
*
Беше вечер на борда на кръстосвача Nissan и кораба Crossfire. През целия ден изтребителите на земляните бомбандираха позициите на хищниците, а кораба Ford с екипаж от роботи воюваше с корабите на хищниците, с надеждата скоро единия от тях да бъде извън строя. За идващата нощ се готвеше кораба Crossfire, който щеше да разузнава над позициите на хищниците, както и да открие стрелба по техните машини и лагери. Crossfire щеше да тръгне към планетата съвсем скоро. Алекс тази вечер беше много зает. Той преглеждаше плановете и се готвеше да води полета, който щеше да продължи през цялата нощ, а задачите бяха много. Ким, Аш и Палма щяха да му помагат тази нощ, а юпитерианците- Йохан, Боян, Теменужка и Анита щяха да дежурят по безопасността на полета, тази нощ.
По- късно вечерта Crossfire вече летеше към планетата, откъм тъмната й страна. Алекс пушеше цигари с кафе и отмяташе в списъка със задачи, свършеното до момента. Предстоеше тежка нощ и екипажа нямаше никакви илюзии, че нощта ще бъде спокойна и лека. Плановете за тази нощ имаха и варианти. Основната задача беше разузнаването. Трябваше добре да се разучи, къде хищниците имат лагери и позиции. Щеше да се открие огън както по корабите на хищниците, така и по техните лагери и позиции. Атаката беше съгласувана с местните военни. Докато от Съпротивата пристигнеше помощ, тук най- мощните сили бяха на земляните с кораба Crossfire и кръстосвача Nissan. Разбира се тукашните военни също имаха бойни сили, които защитаваха континента от напредването по суша на хищниците.
Алекс въздъхна и погледна напред, по курса на кораба, който беше на около час полет от планетата. Около кораба имаше няколко по- близки обекти, а това бяха изтребители на местните военни сили, които изпълняваха задачи. Дежурните поддържаха връзка, както с Nissan, така и с местните военни. Тази нощ щеше да бъде решаваща за спирането на нашествието на хищниците, но това щеше да е само първата нощ със участието на Crossfire във войната…
Късно вечерта Crossfire навлезе в атмосферата на планетата Orixon 70 и започна плавно да се спуска надолу, като проверяваше всичко наоколо. Намираха се на един от ненападнатите континенти, а тук беше чисто откъм вражески обекти. Местните се радваха на неочакваната помощ във войната. Изтребителите на земляните през изминалите няколко дни бяха осуетили плановете на хищниците и местните военни добре знаеха това. С напредването на вечерта Crossfire наближаваше бреговете на океана. В късната доба щяха да бъдат над позициите на хищниците за да търсят техните лагери и машини. Алекс и екипа му бяха в добро настроение. Степентта на безопасност беше висока. Дори да се стигнеше до битка, бойната сила на Crossfire не беше за пренебрегване…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар