ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 204, Valeri Kolev.
Алекс се събуди плувнал в пот от поредния си кошмарен сън, който сънува. Той стана от койката, наплиска се със студена вода на чешмата и погледна къде се намира кораба в момента. Бяха на патрулен полет над океанското крайбрежие, на един от частично извоюваните континенти от Съпротивата, на планетата PN 20-13. На пулта дежуреха Аш и Палма, а Ким още спеше. Алекс запали цигара, взе си кафе и се замисли над съня си. Историята се повтаряше. Отново негова приятелка го зовеше за помощ, неизвестно къде, неизвестно- кога. Този път тази приятелка от съня му беше Деница. Всичко беше подобно, на онези сънища с Хелън, която намериха в концлагер и освободиха, с помощта на целия екипаж на Crossfire. Но този път беше още по- сложно- сънят не беше в реално време, а идеше някъде от бъдещето, както разбра Алекс. Може би 10 или 20 години напред в бъдещето… Определено бъдещето беше неясно и зловещо, както Алекс разбираше. Той се разсънваше бавно, замислен над неясното бъдеще, както своето, така и на своите роднини и приятели, а също и колеги. Това, че му се развали съня и то най- сладкия, преди дежурството му, не го ядосваше толкова много, както факта, че до бъдещето няма как да прескочи…
*
Започваше вечерта, а Crossfire продължаваше патрулния си полет. Алекс беше мислил през целия ден, как точно да помогне на Деница, която някъде от бъдещето- 10- 20 години напред, го молеше за помощ. Той беше чувал, че във AFJ могат да пътуват и във времето, но това правеше само специалния корпус Алфа. Доколко Nissan и Crossfire имаха някакви тайни възможности, Алекс нямаше достатъчно информация. Деница беше една от най- добрите му приятелки в миналото. Той си даваше сметка, какво означава, че тя се обръща за помощ именно към него, в мислите си. Чувстваше се задължен да й помогне, на всяка цена.
Вечерта напредваше. На борда на кораба Crossfire и около него, нямаше нищо съществено. Бяха на 300 м. височина и поддържаха скорост около 200 км/ч, за да сканират внимателно наоколо за всякакви нарушители. Алекс беше отчаян и замислен. Той нямаше представа, как ще помогне на своя добра приятелка Деница, която беше загазила някъде из бъдещето… В стремежа си да измисли каквото и да е, но да не стои със скръстени ръце, той се претовари и го застигна остро главоболие. Беше нетрудоспособен до голяма степен, но оставаше на мястото си зад пулта.
По- късно Алекс леко се оживи. Пи студена вода, взе си кафе и запали цигара. В главата му беше хаос. Трябваше да помни хиляди неща, а ума му беше зает да умува за Деница, и как би могъл да й помогне, някъде напред и збъдещето, незивестно къде… Аш забелязваше неразположението у Алекс. Той по някое време се надвеси над него и попита:
-Какво става, Алекс? Прибледнял си!
-Дълго е за обяснение… - каза му Алекс.- Нови пророчески сънища…
-Някой твой човек е загазил пак?- попита Аш.
-Да. Точно така.- каза Алекс.- Но този път е някъде в бъдещето!
-Спокойно, Алекс!- каза Аш- Ще измислим нещо! Вземи запиши проблема на един лист и ще го обмислим!
-Добре!- каза Алекс.
*
Наближаваше полунощ. Навън беше мразовито, тъмно и пусто. Crossfire се носеше над крайбрежието на океана, на 300 м. височина и със скорост от 200 км/ч. Около полунощ щяха да пристигнат в една бойна станция на тукашните военни, където мислеха да се приземят за няколко часа почивка. Алекс се беше успокоил до известна степен, не без специалните билета, от които си направи чай. Помогна му и Аш, който възприе неговите сънища, като достоверна информация, която без съмнение носи истински послания от познати хора, но от други места и от други времена. Алекс беше описал сънищата си от последните пъти, на хартия. Скоро неговите хора тук на борда на кораба, щяха да умуват заедно по темата, всичко това- по идея на Аш. Алекс почувства облекчение от факта, че неговите приятели и колеги се наемат да му помогнат отново. Тежестта от отговорността, която се стоварваше на раменете му, беше вече споделена от всичките 250 души- екипажа на Crossfire.
Ставаше все по- късно вечерта. Алекс запали цигара, взе си кафе и бутилка студена вода, беше жаден. В каютата беше топло и уютно, а вече и наближаваха спирката по пътя си- една бойна станция на тукашните военни, където имаше 500 души, а наблизо до станцията малък град със 50,000 души. Това бяха извънземни разбира се, но сред тях имаше 84% хуманоиди. Ким тази вечер първа се свърза с бойната станция, за да уреди кацането на кораба при тях, както и всичко останало, както и зареждането с гориво и провизии. Въздух и вода имаше достатъчно, тук край океана.
*
Crossfire се приземи меко върху асфалтовата площадка, а дълго след това корпуса му пращеше и от някакви вентили се освобождаваше пара. Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха пред предния вход на кораба и стъпиха навън, това беше военен терен- бойна станция. Намираха се в хубава местност. Бойната станция беше до голяма степен подземна. От низината по- долу можеше да се влезе в станцията дори с голяма машина. Тук- там имаше малки параклиси със четириместни асансьори за влизане пеша в станцията. В далечината имаше и океански фар, откъдето наблюдаваха района. Постове имаше на повече от 50 точки. Скоро от близкия праклис излязоха двама хуманоиди. Това бяха офицери от станцията. Аш им махна с ръка, а те отговориха. Докато приближаваха, около кораба вече бяха поставени постове с караулни. Командир Йон очакваше двамата офицери в залата за гости, на среднощна закуска и разговори. Браун и Джейн посрещнаха гостите и ги отведоха при командира Йон. В същото време навън се появиха специални патрули на тукашните хора, които щяха да охраняват кораба, по време на престоя му в станцията. Алекс беше запалил цигара, а Ким, Аш и Палма се разговориха с караулните от кораба. Времето тук беше около нула градуса със слаб вятър. Някакво животинче притича покрай тях и се шмугна в храстите, а над кораба прелетяха два дракона, с дължина около три метра. Те бяха излезли на лов със падането на мрака…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар