ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 202, Valeri Kolev.
В следобеда на другия ден Crossfire пътуваше към една база на Съпротивата, на 800 км. навътре във свободните територии. Там ги очакваха две совалки от крайцера Nissan, както и от Съпротивата. Щеше да се обсъжда положението в зоната и да се вземат решения за действие в идните седмици. Алекс беше със Ким, Аш и Палма в каютата си, която използваха за дежурна стая. Той се топлеше с чай и пушеше, зает с обичайните си задачи по компютрите. Въпреки, че летяха над свободните територии, дежурните не намаляваха мерките за безопасност. Всъщност Съпротивата се състоеше от стотици извънземни видове, а сред тях беше възможно да има и предатели. Времето над планетата беше все такова. Валеше сняг, а на места имаше паднала мъгла.
Към средата на следобеда Алекс и Ким изляозха из кораба на разходка и за да пийнат по чаша питие в столовата. Из коридорите Алекс запали цигара и се замисли за своя живот, който водеше тук. Ким беше в добро настроение, тя го държеше под ръка и се усмихваше на забелязаните из кораба, техни колеги. В столовата имаше към 30 души. Алекс и Ким намериха тук Браун и Никита и се разположиха при тях.
Вечерта започваше, когато Crossfire пристигна в базата, където вече ги чакаха за обсъжданията на ситуацията в зоната PN. В корпуса на базата бяха изпратени десет души, които да участват в обсъжданията. Останалите имаха три свободни часа, преди да се мине към задължителен сън и смени. Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха на единия вход на кораба, където бяха дошли колеги от двете совалки, изпратени от Nissan. Тук валеше сняг, който беше натрупал близо два метра пелена. Площадките се почистваха на всеки кръгъл час. Тази база беше надалеко от границите. Тук обикновено се събираха висши офицери от Съпротивата, за да планират следващите стъпки във войната. Кръстосвачът от AFJ- Nissan напоследък увисваше в орбита над най- горещите фронтове, изпращайки долу кораби, совалки, джетове и изтребители от състава си, за да разузнават и нанасят въздушни удари. Адмирал Шао поддържаше контакти със Съпротивата и другите сили на AFJ в зоната. Войната продължаваше, някои дни по- вяло, някои дни по- ожесточено. Резултатът варираше от загуби на Съпротивата, до техния успех.
По- късно Алекс се усамоти в бокса си с койката. Имаше да се къпе, да подрежда нещата си, както и да си събере мислите. Той запали цигара, взе си чай и замислен заби поглед в люка. Оттук се виждаха светлинките на Корпуса в далечината, макар и през мъглата. Долу на входовете на Crossfire се бяха събрали колеги от Nissan и други кораби и совалки. Откакто Crossfire беше напсунал кръстосвача, те не се бяха виждали. Алекс се натъжи внезапно. Носталгията по Земята и по миналото го завладя отново. В мислите му, неговите приятели и гаджета, бяха все още някъде там. Той си ги представяше все още много млади и луди, но… бяха минали 10- 15 години от тогава. Алекс запали още една цигара, взе си още чай и замислен отвори дневника си, за да опише последните дни…
*
Наближаваше полунощ, когато навън оставаха само десет командоси от екипажа, участващи в обсъжданията, а всички други се бяха прибрали на борда. За задължителен сън отидоха 180 души, като останаха само дежурните. Алекс се готвеше да спи, но все отлагаше, защото много неща не бяха свършени още.
*
Беше следобед на другия ден. Crossfire все още беше в същата база, обсъжданията на обстановката в зоната PN продължаваха. Този ден Алекс беше тъжен. Той се опитваше безуспешно да се развесели, но не му се получаваше. За да не си мисли за тъжни неща, той работеше усърдно по обичайните си задачи. Беше сам зад компютрите, Аш и Палма бяха излезли, а Ким спеше. Останал сам, Алекс се беше замислил над ситуацията, в която се намираха земляните. На където и да се отидеше, навсякъде беше война. Малко светове успяваха да съществуват далеко от войни и размирици. Алекс въздъхна тежко, взе си чай и запали цигара. Изправен пред един люк, той се загледа в околната местност, през мъглата. Усещане за самота и обреченост тормозеше душата му. Някъде дълбоко в себе си, той искаше да е на Земята сега, и да не участва в никакви военни съюзи по чужди планети. Бяха сключили договор за десет години служба във AFJ, а от началото бяха изминали само три години, оставаха седем. Алекс не беше наяно как ще изкара още цели седем години на този кораб. Макар и да беше голям оптимист, по отношение на бъдещето той имаше песимистични очаквания.
От мрачните му мисли го измъкнаха Аш и Палма, които се върнаха по някое време, весели, усмихнати и със свежо настроение. Те се бяха разхождали из базата, със приятни усещания от това. Палма се захвана да приготви закуска, а Аш се готвеше да вземе дежурство на пулта.
-Как върви, Алекс?- попита той.
-Всичко е нормално.- каза Алекс.
-Решиха ли дали ще излитаме скоро?- попита Аш.
-Да. - каза Алекс.- След няколко часа отлитаме за патрулиране над бреговата ивица.
-Чудесно!- каза Аш.- Харесвам патрулните полети!
-Какво има из базата?- попита Алекс.
-Базата е добра!- каза Аш.- Тук са струпани сили и машини на Съпротивата. Чакат само новите решения за действия, за да тръгнат по операции. Тук има също и отбранителна система с ракети. Могат да достигнат всеки град, завладян от хищниците. За съжаление, хора има навсякъде, ракетите не могат да бъдат пускани…
Алекс леко се оживи. Той си взе кафе и се изправи до люка. Следобедът си отиваше, а идеше сумрака на вечерта. Навън все още се стелеше мъгла и духаше лек вятър откъм планините. Из базата се рахождаха хора. Обсъждането на положението в зона PN, беше събрало съюзници на Съпротивата от много планети наоколо. Това беше съюз, много по- голям от съюза на земляните AFJ, но той също не беше за подценяване.
Вечерта беше настъпила, когато Ким стана от сън. Тя се освежи съ студена вода на чешмата, стегна си униформата и скоро беше на линия, с чаша кафе в ръка. Из кораба течаха три свободни часа за екипажа. Беше оживено и шумно.
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар