ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 211, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 211, Valeri Kolev.

Във вечерта Nissan наближаваше планетата Orixon 44 все повече. Наоколо имаше все повече и повече кораби от AFJ. Наблизо до планетата бяха разположени и няколко междинни станции- постове, за да се гарантира сигурността на планетата. Алекс беше в добро настроение, пушеше цигара с кафе и разговаряше с близката междинна станция. До него бяха Ким, Аш и Палма, които продължаваха да следят обстановката. В зоната често идваха старите врагове на земляните- херките и пасарите. Разбира се абсолютна сигурност нямаше, че няма да се промъкне наблизо и вражески кораб.
На един час полет от орбиталната височина на Orixon 44, Crossfire се отдели от кръстосвача, за да се спусне долу до планетата. Кръстосвача щеше да остане на висока орбита. Той нямаше как да се приземява, защото беше огромен, тежък и формите му не позволяваха това. Докато се готвеха за спускането, на борда на Crossfire беше време за вечеря. Екипажът, разделен на три смени, щеше да мине през столовата за вечерята. Алекс и екипа му, в повече от случаите вечеряха в каютата, каквото си измислят, а понякога взимаха готова храна от столовата. Алекс в това време се топлеше с чай и пушеше, докато преглеждаше данните за Orixon 44 с нейните десет града- колонии. Той се интересуваше от новините за планетата, как върви живота тук, как е финансовото положение, колко наземни бази има AFJ тук. Времето минаваше, а Алекс се беше увлякъл да чете новините за Orixon 44, а очите му светеха- за пръв път от може би цялата история на Земята, нейната цивилизация имаше нова планета, по- голяма и по- хубава, при това свободна. Властта над Orixon 44 се държеше от AFJ и никога нямаше да бъде предадена другимо.
С напредването на вечерта, Crossfire навлизаше все по- надолу в атмосферата на Orixon 44. Там долу беше люта зима, валеше сняг, а виелици сковаваха транспорта. Радиовръзката с близката контролна кула беше добра. Crossfire щеше да бъде приет на космодрума в базата, край град № 1. Снижавайки се по предварително изчислена траектория, корабът отиваше точно там. Алекс въздъхна, запали цигара и си сипа чай. Оставаше около час до приземяването. До него бяха Ким, Аш и Палма, както обикновено. Дежурството вървеше нормално, не се забелязваха пропуски в пилотирането. Наоколо нямаше и никакви вражески обекти.
*
Crossfire се приземи на пилоните си, които потънаха на десет метра в снежната пелена на космодрума. Тук бушуваше снежна виелица. Алекс запали цигара и заедно с Ким отидоха на терасата на каютата, но без да вдигат стъклената стена. Вятъра беше ураганен. В далечината блещукаха светлинките на град №1, а вляво от кораба беше Корпуса на космодрума. Нататък се простираше военната база.
-Orixon 44!- каза Ким.- Най- сетне се върнахме отново тук! Казват, че тук живеят вече 2 милиона души, повечето- земляни! Иска ми се два- три месеца нищо да не правя, само да спя… Колко време всъщност ще прекараме тук?
-Да.- каза Алекс.- Тук има повече от два милиона души. За сега смятаме да поостанем тук. Нямам представа, колко време. А ти щом имаш проблеми със спането, вземи си почини десетина дни! Нали знаеш, хора сме, дават се и отпуски…
-Ще си помисля.- каза Ким.- Десет дни сън и мързелуване ще ми дойдат много на място!
Двамата се загледаха в заснежената картинка под прожекторите на космодрума. Вече съвсем незнаеха, какво е дом, какво е семейство. Техния дом, тяхното семейство бяха тук в тази каюта… Алекс въздъхна тежко, а в този момент се появиха Аш и Палма.
-Страхотна гледка навън!- каза Аш.- Ще ходим ли някъде тази вечер и през нощта?
-Не.- каза Алекс.- Засега не се предвижда ходене навън. Командир Йон ще приеме четирима офицери от базата, на разговори. Също така, ще разговаряме и по радиото с избрани хора.
-Каква хубава, извънземна зима!- каза Палма. - Какви са плановете за днес и утре?
-Нямаме планове още!- каза Алекс.- До полунощ ще разговаряме с военните от базата и от град №1 по радиото. След полунощ сме в почивка.
*
Започваше вечерта на другия ден, над космодрума край град №1. Crossfire приемаше посетители от тукашната военна база на AFJ, предимно офицери. Из кораба беше оживено и шумно. Алекс пушеше цигара с чай в каютата си, в компанията на своите хора. Навън валеше сняг, който бързо трупаше снежна пелена. Екипажа на кораба се радваше, че са отново на Orixon 44. Това беше най- пазеното място в зоната. Тук се бяха струпали огромни сили на AFJ, тъй като бъдещето на земната цивилизация зависеше от това, ще се опази ли тази планета от нашественици.
Вечерта напредваше, когато хората от Crossfire разчистиха полянката край кораба и опънаха шатри за скара- бира. Тук за половин час се събраха към 500 души, както от базата, също и от град №1. За добрата веселба бяха монтирани мощни усилватели наоколо. От запасите на кораба бяха извадени бидони с вино и бира. Алекс, Ким, Аш и Палма също излязоха навън. Нямаше да откажат скара- бира. В средата на поляната беше запален голям огън, на който прииждащите мераклии се топлеха, докато пийват и хапват. Алекс запали цигара, пийваше червено вино с ломонада и си вземаше пържоли и кебапчета от скарата. Там действаха Соня и Сюзън, които много бързо и чевръсто обслужваха мераклиите, които се бяха събрали тук. Научили за веселбата, скоро дойдоха и още няколкостотин души, както от космодрума и военната база, така и от града. Командир Йон беше отпуснал свободно време до 2 ч. в нощта за целия екипаж. Тук край огъня идеха и момичета от града, които работеха към корабостроителницата или по оранжериите. Скоро стана весело, шумно и приятно- истинска веселба…



(следва продължение)