Откъс № 133. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
1.
Във следобеда на борда на кораба Nissan, няколко дни по- късно. Алекс запали цигара изправен пред предния люк на дежурната каюта. Корабът държеше курс към град № 20, на брега на едно от моретата на този континент на Orixon 44. Летяха на височина от 15 км. във вид на дирижабъл и със скорост около 100 км/ч. Алекс умуваше в тези часове по важни теми, които си беше забелязал от последните дни и седмици. Във каютата бяха също Палма и Мирена, а Аш, Милена и Ким приготвяха закуска за шестимата. Във тези времена долу на планетата Orixon 44 се случваха разни работи. Колкото и странно да изглеждаше на пръв поглед, климатът над континета населен със земляните вървеше по пролетен път към лято. На тази планета земляните бяха заселили само един от континентите. Останалите континенти нямаха разумно население на цивилизация, а просто флора и фауна. Планетата все още се изследваше и изучаваше, откакто преди 80 години тя беше намерена от AFJ, по малко мистериозен начин, защото планетата просто не се забелязваше от никъде, скрита от междупланетни облаци газ.
2.
Късно вечерта Nissan прелиташе през черни, гръмотевични облаци над океана. Алекс беше запалил цигара и си беше взел чаша силно нес кафе. Той смяташе да пработи до късно по своите теми за размисъл над листите хартия. Палма оставаше да му прави компания, а Мирена и Ким бяха отишли да поспят. Дежурните на мостика водеха кораба на височина от 20 км. в режим на дирижабъл, при силен вятър от запад. Аш и Милена тъкмо замисляха среднощно похапване.
3.
Беше една бордова вечер на кораба Nissan, три дни по- късно. Алекс се намираше в сериозно тежко здравословно състояние, а неговата техника, дори верните часовници и пулта отказваха на моменти да изпълняват командите му. Алекс се беше отчаял, той мразеше повредена и неизправна техника. В същото време здравното му състояние не беше за разказване. Невидимите се издадоха сами, че му спъват всяка задача и го изтезават физически, а той неможеше да разбере- защо правят тези неща. Побеснял от истинска злоба и ненавист към невидимия свят, той опитваше стари програми, с чиято помощ смяташе да успее да види и да засече какво правят всъщност на практика невидимите около екипажа на кораба. Това бяха някакви мистериозни невидими същества, от други измерения. Настроението беше скапано из целия кораб и екипаж. Помощта от шамана Джи- неговите билки, лекарства и сиропи опитваха да подобрят задравето на Алекс по всевъзможни начини, но резултат не се забелязваше.
4.
Две корабни нощи по- късно, Nissan навлизаше отново във вечерно време. Алекс все така неуспяваще да се справи със техниката си, но пък си беше закрепил някак си крехкото здраве… Той огледа щетите от днешното ограбване на храна от невидимите наоколо и набързо изчисли, че в стомаха му не е отишла дори хапка от това дето го беше глътнал вече… Друго от забелязаните аномалии беше, че след като запалеше нова цигара и смукнеше два- три пъти, във следващия момент нямаше никакъв спомен, да е пушил скоро цигара… Той палеше отново цигара, за да провери повторно, защо няма спомен от това, но понякога споменът му оставаше… Това му обясняваше факта, че му бива изтривана паметта и то многократно. Алекс не знаеше как точно изтриват паметта на човек като него от плът и кръв…
5.
Късно по бордовото време Алекс запали цигара и се загледа надолу към планетата. Намираха се във орбита около планетата и изчакваха инструкции от адмирал Буун, преди да тръгнат нанякъде отново. Сред екипажа на кораба вървеше едно такова странно настроение, наподобяващо големи Земни празници от древността, но това тук беше 7018- та Земна Година. Алекс се замисли както винаги. Беше започнал отново да поддържа личния си дневник, за да може да си възстановява паметта, колкото и да опитваха да му я изтриват пак и пак, отново и отново, дет са вика и това без неговото одобрение и разрешение…
Алекс въздъхна тревожно- нещо тотално се мътеше наоколо кораба, а какво точно- още никой незнаеше…
( край на Откъс № 133.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар