Откъс № 134. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
1.
Десетина дни по- късно корабът Nissan летеше над планетата със курс към град № 22. На борда на кораба беше вечер. Алекс пушеше цигара и се черпеха заедно със Палма, със по халба студена бира, докато обмисляха бъдещи планове за екипажа и кораба. Корабът беше във режим на дирижабъл и плавно се носеше сред облаците нататък. И шестимата бяха тук във дежурната каюта, станала като техен дом. Отвъд стените бяха подредени техните компактни капсули- боксове за почивка и сън. Тези капсули можеха да се катапултират при необходимост и да се приземяват и приводняват, чрез парашутни системи и малки ракетни бустери. Капсулите бяха добре подредени и заредени с провизии, кислород и гориво, способни да оцеляват продължително време, където и да кацнат.
Алекс се беше замислил над най- новите проблеми от последните времена. Новини имаше всякакви от навсякъде, където живееха земляни. Нямаше кой знае какви аномалии, а животът на хората от Земята, живеещи из звездната система Orixon, вървеше по нормалния си път. Това беше далечната 7017- та Земна Година. Планетата Orixon 44 продължаваше да бъде изучавана, но все още нищо съществено не се знаеше за нея, нейната флора и фауна, нейните сезони, годишни времена и предполагаемите нейни стихии и природни бедствия.
Алекс запали още една цигара, докато взимаше втора бутилка бира от автомата. Настроенията из кораба и не само там, бяха странни и оптимистични, особено в последните два месеца. Лошото отминаваше от земляните отново и отново, явно отново бяха намерени от добри и стари времена, дори тук на тази планета. Палма се беше понапила от бирата, смееше се и бърбореше из каютата, наблюдавайки наоколо със хитър поглед. Аш и Милена тъкмо приготвяха пакетите с храна за вечерта и нощта, добре подреждайки ги по секциите за готови провизии и храна, подредени до всеки от пултовете.
2.
Седем дни по- късно, Алекс и Палма се бяха загубили някъде из покрайнините на град № 22, поне така мислеха те двамата. Изпратеният хеликоптер да ги прибере, не се беше появил изобщо. Времето беше мрачно и дъждовно, още във следобеда. Двамата разполагаха със задължителните си раници и други задължителни и важни вещи, включително оръжията си и шлемовете за въздуха, макар че тук си имаше въздух. Вървяха из един парк наблизо до външните стени на града и се чудеха, как точно са се изгубили. Докато опитваха да намерят близка радиостанция за контакт, Алекс погледна часовниците си и каза на Палма:
-Палма, това не е град № 22 ! Аз мисля, че са ни телепортирали някъде двамата със тебе. Това е по- скоро отвличане. Трябва много да внимаваме!
-Имаш ли някакъв план, Алекс?- попита Палма.
-Ще търсим някакъв хотел, а после ще умуваме дълго.- каза Алекс.
Двамата провериха в коя посока има по- високи сгради и тръгнаха натам. Това действително не беше град № 22, на планетата Orixon 44… Докато се чудеха къде са попаднали този път, Алекс натисна бутона "S.O.S." на часовниците си и кимна на Палма, да доближат една сграда, която достигнаха след половин час ходене пеша. За голяма тяхна изненада наблизо намериха лавка за вестници, цигари, питиета и закуски, както и други стоки. Още повече се изненадаха, когато тук приеха валута от AFJ, каквато имаха на разположение. Според указанията на продавача от лавката, скоро откриха и хотел. Докато се настаняваха в наетата от тях стая, оглеждаха всичко наоколо, за да знаят как да се евакуират при сложни обстоятелства. Бяха много изморени. Още от предишните дни бяха имали тежки задачи из град № 22, но това тук беше всъшност съвсем друго място…
3.
Бяха си починали няколко часа и се разсънваха набързо, за да започнат умуването си- как да се върнат обратно при своите и кораба Nissan. Алекс запали цигара и погледна "програмния инструктор" на часовника си. Според данните, нещо се беше объркало из системата на телепортите, но двамата бяха тук във безопасност. За да не разчитат само на добрия си късмет, двамата останаха със повишено внимание. Навън скоро щеше да е тъмно, а можеше да се очаква всичко…
( край на Откъс № 134.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар