Откъс № 136. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
1.
Към края на един следобед, Алекс и Палма приближаваха до голям град със новия си малък кораб. Към този град ги бяха насочили добри хора, а тук можеха да си намерят звездни карти за да се ориентират- във каква посока да търсят своите хора от AFJ. Това вероятно беше някаква далечна планета- съвсем друг свят, където ги беше запратила грешка със телепортирането. Все още нямаха радио- контакт със хора и кораби на AFJ. Компютърният преводач към няколко тукашни езика изричаше говора им преведен и така можеха лесно да се разбират със тукашните хора, а тук имаше много хуманоиди. Кръстиха своя нов кораб- "Осата", заради окраските му по корпуса в жълто, червено и черно. Бяха го заредили с гориво, провизии и въздух, готови за далечен път, но все още нямаха никаква информация, накъде да тръгват, за да намерят кораби на AFJ.
2.
Във вечерта се приземиха на една площадка в летището до града. Алекс запали цигара, докато оглеждаше през люка, района около кораба. Тази вечер смятаха да се разходят, а мислеха да нощуват тук, на това място. Когато по- късно излязоха до близкия търговски център и двамата бяха в добро настроение, със силен оптимизъм, че ще могат да се завърнат обратно при своите. За по- сигурно и двамата носеха оръжието си, раниците и шлемовете. Това беше непознат свят и всичко можеше да се случи тук. Все още разполагаха с достатъчно валута, а за радост тук тяхната валута вървеше, т.е. някой беше идвал и разпространил тази валута тук вече, някой или от AFJ, или от приятелската Съпротива от системата Orixon.
Из търговския център беше оживено и пъкно със стоки. Туризма беше изглежда добре развит на тази планета, а тук имаше всякакви раси и видове. Алекс и Палма попитаха на гише "информация", къде могат да си купят звездни карти и от там ги насочиха към четвъртия етаж, крило № 2. Когато намериха магазина, половин час след това, двамата можаха да видят всякакви материали и джаджи за астрономия и полети из космоса. Като внимаваха да не изхарчат твърде много пари, двамата си закупиха карти и други неща, преди да тръгнат обратно към "Осата".
3.
Когато се прибраха на борда на "Осата"- своя нов кораб, Алекс запали цигара, а Палма разгъна звездните карти за да вкара информацията в компютрите си. Разчитайки на програмите в лаптопите си, двамата искаха да видят къде се намират в този момент. Според разположението на планетите и звездите, скоро щяха да разберат къде са попаднали. Докато лаптопите им обработваха данните, двамата активираха и новия охранителен робот- пилот, който си бяха купили. Въведоха му специални настройки и своя език за да ги разбира, а го кръстиха "B- 29". Роботът проработи нормално и беше в готовност да пилотира и да охранява кораба.
Навън беше тъмно, а двамата вече знаеха точно къде се намират. Това беше слабо изследваната планета Orixon 8. За съжаление неможаха да се свържат по радиото със най- близките сили на AFJ. Може би наблизо нямаше такива. Алекс и Палма запалиха по една цигара, докато се черпеха със джин. "Осата" беше сигурно и защитено убежище в този свят на планетата Orixon 8. Освен това имаха робот за охрана, а и самите те носеха оръжия и имаха достатъчно патрони. Мостикът на кораба се намираше на 15 м. височина, като входа му също беше прибран до горе. Тук бяха в безопасност, но трябваше все пак да внимават и да се пазят.
4.
Това беше дългата нощ на планетата Orixon 8. Алекс беше останал буден, докато Палма спи. Сетне щяха да си разменят ролите, та чак до ранина, когато щяха да отлитат към орбита, където щяха да опитат отново да се свържат със силите на AFJ, ако има такива в зоната. Алекс запали цигара и си взе кафе. Имаше пред себе си най- малко десет часа, през които трябваше да бъде нащрек и да пази Палма и кораба. В тези часове той правеше планове, как да стигнат до Orixon 44, дори самостоятелно- със този кораб.
( край на Откъс № 136.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар