ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 107 . Valeri Kolev.
Към края на следобеда, на другия ден, корабите продължаваха по пътя си, със курс ориентировъчно към звездата Orixon 5. Алекс и Палма тъкмо се черпеха с ракия, докато обмисляха плановете на експедицията. Алекс запали цигара и погледна часовниците си, за да прецени нещо. Току- що се бяха усамотили в бокса на Алекс, след тежък ден. Палма имаше задача да търси радиостанции във зоната, и да опитва да се свърже със тях. Алекс пък изучаваше архивите на кораба, откъдето научаваше поуки, изводи, заключения и т. н. Освен това, той разбираше за събития, които са му се случвали в другите негови 600 живота, до този ден. Така той си припомняше и кой е бил, във някои от другите си животи, а това го караше да потръпва- това беше живот след смъртта- пак същото. Помнеше много добре, че след смъртта дълго се чака ред за следващ живот- стотици години, ако бъдат одобрени. Алекс беше разбрал, че най- добрата смърт е тази- от старост, а не от болест или нещо друго лошо.
*
Вечерното време започваше на борда на кораба Volvo. Алекс запали цигара, отпи глътка ракия с пепси и се загледа в стенния екран, където се показваха картини от предните камери на кораба. Наближаваха във тези часове малко астероидно поле, а дежурните намаляваха скоростта, като напред бяха изпратени дронове с камери, за да бъдат огледани астероидите там. След броени часове щеше да има и картина от по- близка дистанция. Алекс и Палма наблюдаваха картината към астероидите, макар и от далеко, а се черпеха с ракия и пепси. Това астероидно поле не беше добре изучавано и в архивите само беше отбелязана малка точка на картата. Алекс се радваше на всякаква материя по пътя, защото това означаваше богатство и добър живот. По принцип във космоса не достигаше материя, пък камо ли- населена материя, нещо което беше още по- радостно.
*
Според първия анализ на картината от астероидите ставаше ясно, че това са едни такива малки светове със собствен климат. Според анализа на газовете наоколо беше ясно, че там има флора и фауна. Алекс се прехласна от гледката на тези светове, където земляните можеха да се закрепят при необходимост, а там просто имаше условия за живот. Понеже тази експедиция само минаваше оттук, то можеха да си позволят само ограничено време, прекарано тук. Астероидите привличаха хората тук като магнит. Това беше една такава романтика насред космоса.
*
Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма излязоха из кораба на разходка. Междувременно Volvo се отцепваше от кръстовача, за да се приближи до астероидите. Някъде посред нощ, този кораб щеше да бъде в достатъчна близост до един от астероидите.
Алекс запали цигара, докато даваше инструкции на двата екипажа. Палма пък се беше свързала с няколко кораба, които не бяха чак толкова надалеко и беше възможна среща, насред космоса, само след денонощия, по принцип. Дали щеше да има среща с други кораби, все още не беше взето решение...
Алекс отпи глътка ракия и се замисли по въпроса...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 107. Valeri Kolev.
Няма коментари:
Публикуване на коментар