Откъс № 138. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
1.
Беше късна доба, според бордовите часовници, когато телепортацията приключи успешно. Докато аномалиите около тази телепортация се избистряха, ставаше ясно, че са пристигнали Аш, Ким, Мирена и Милена със най- необходимия си багаж. Алекс и Палма посрещнаха своите най- близки колеги и приятели, оказаха им първоначална помощ, като за след телепортация и им поднесоха кафе и плодов сироп. Трябваше да мине известно време, за да се стабилизират новопристигналите. Алекс запали цигара и погледна часовниците си.
Рано- рано сутринта, по бордовото време, Аш обясни на Алекс и Палма, че е имало авария със компютрите за телепортиране. Аш имаше план, как да се завърнат всичките шестима обратно на кораба Nissan. Оставиха ги да поспят след телепортирането, а Алекс и Палма се запознаха със пресните новини от земляните, Orixon 44, кръстосвачите, корабите на AFJ, и колониите- градове по други планети.
2.
Вечерта на същия бордови ден шестимата приятели и колеги, със кораба "Осата", пътуваха към планетата Orixon 12. Алекс и Палма разбраха, че проблемите със повредата по компютрите за телепортации бяха нанесли голям хаос из кораба Nissan. Самите Аш, Ким, Милена и Мирена идваха тук от близко място, където пък те се бяха озовали при аварията. Според Ким, тази авария не беше вражеско нападение.
3.
Беше следобеда на другия ден. Шестимата другари пътуваха със кораба "Осата" нататък към Orixon 12. Все още нямаше никакъв контакт със сили на AFJ, колкото и да ровеха из радио- ефира. Това, че шестимата все пак се бяха намерили, се оказваше невероятен късмет. Разтревожени за кораба Nissan и какво ли става пък там в тези дни, шестимата разбраха, че трябва да бързат… Алекс запали цигара и погледна как са тютюневите му градинки из кораба, които си беше посадил от семенца на бързорастящ тютюн. Много скоро той щеше да си има и нова реколта, а машинката за свиване на цигари беше изправна. На тази продукция от цигари рачитаха и останалите тук. Още щом разбраха, че няма да е лесно и просто, те потърсиха по цигара… Алекс все още поддържаше настроението си на ниво, докато останалите бяха започнали да се отчайват неусетно… Неговата тайна им беше съобщена веднага- Алекс си беше посадил най- важните си билки за своето здраве, а разполагаше със много и най- различни семенца. Беше ги кътал много години в раницата си, за да може да разчита на тях при необходимост, а ето как вече беше възникнала такава необходимост…
Към края на следобеда Алекс реши да телепортират просто предмет, до кораба Nissan. Това щеше да бъде малък пакет със описание на тяхната ситуация в най- обикновен чип. Експериментът щеше да бъде активиран съвсем скоро. За други далекосъобщения, никой тук не се надяваше. Скоро чипът със техния разказ беше готов. Телепортът на кораба беше готов за експеримета.
4.
Във бордовата вечер Алекс запали цигара и погледна по пътя напред. Наближаваха междинна станция по курса. Шестимата си бяха приготвили кораба, така че да им бъде удобен и подреден. Запасите от храна, напитки, кислород, боеприпаси, вода и гориво- всичко беше подредено и налице. Бяха си разгънали шестте койки и шесте пулта за личните им лаптопи и друга техника, каквато си носеха със себе си. Роботът- пилот добре се справяше със пилотирането. Шестимата все пак оставяха дежурни, за да наглеждат как пилотира робота. Във близките няколко часа кораба "Осата" щеше да се закотви към междинната станция. Тук шестимата земляни мислеха отново да ползват мощните предаватели на тази станция, за да потърсят радио- връзка със силите на AFJ във тази зона. Алекс и Аш обмисляха плана на полета по- нататък, изправени пред дъската с забодената там звездна карта на зоната. Същите звездни карти имаха и на централния екран на компютъра на кораба, и по своите лаптопи. До 48 часа след като тръгнеха от тази междинна станция, щяха да стигнат до планетата Orixon 12. Тази първа стъпка по пътя към своите и кораба Nissan щеше да даде само началото на това завръщане обратно при своите хора.
Алекс въздъхна тежко и провери часовниците си за пристигнало съобщение от своите, но все още нямаше такова…
( край на Откъс № 138.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар