ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 107. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 107. 2016.

1.
Към средата на следобеда на другия ден Nissan беше наблизо до въпросния бъдещ взрив. Намираха се на около 30 км. от точното място на взрива, плувайки като дирижабъл на височина от 500 м. Алекс погледна часовника си. Оставаха до взрива около 40 часа. На дистанция около 200 км. се намираше и втория кораб- Ford, също в режим- дирижабъл. Долу бяха изпратени малки разузнавателни дронове. Докато 40 човека наблюдаваха всичко около мястото и то подробно, командир Йон се потеше от напрежение. Тук нещо щеше да се случва и трябваше да си спасят хората, щом стана ясно, че имат сериозни задачи техните потомци някъде из бъдещето, спасявайки това бъдеще… От хората, които щяха да загинат след 40 часа на това място зависеха бъдещи поколения, а от тях- самото бъдеще, което те трябваше да спасят и то отново, за кой ли път… Мястото се разглеждаше под лупа от 40 души. Щом от това зависеше Бъдещето, екипажите на Nissan и Ford, общо 600 души, трябваше да направят всичко възможно, за да предотвратят наближаващия взрив. Те бяха готови да дадат всичко от себе си, така да се каже…
*
Алекс и екипа му, със хеликоптера Mazda обикаляха ниско над тази местност. Това беше старо рибарско селище, на брега на река. Тукашните хора бяха около 50 души, земни индианци по произход. На около 400 км. нататък имаше колония на земляните, със три бази на AFJ, разположени около града. Това беше планетата Orixon 22. Дали тези хора бяха важните, или важните за AFJ, още не бяха дошли на това място, се питаха дежурните на Nissan. Браун и Мирена приземиха хеликоптера на една поляна, край рибарското селище. Навън излязоха Алекс, Палма, Ким и Аш. Алекс запали цигара, намести оръжието на рамото си и тръгна към няколкото души, които печаха на огъня прясна риба. Когато четиримата стигнаха до огъня, запален на самия бряг на реката, Алекс поздрави хората тук. Единият от мъжете насядали край огъня, го погледна и каза:
-Те скоро ще бъдат тук! После ще се появят и другите, чуждите!...
Алекс се замисли дълбоко. Четиримата от Nissan разгледаха местността, този път от близо. Докато хапваха печена риба и отпиваха по бира от запасите на хеликоптера, дежурните на Nissan сканираха основно това място. Цялата местност беше качена на карта и започваше голямото умуване.
-До взрива 38 часа!- каза Аш.
*
2.
Със започването на вечерта тази местност беше разгледана подробно, а Алекс и неговия екип преместиха хеликоптера на няколко километра далеч от онова място. Корабът Nissan оставаше във дрейф наоколо, във вид на дирижабъл. Двата екипажа се готвеха за сериозни действия при необходимост.
Алекс запали цигара и погледна часовника на ръката си- до взрива оставаха 36 часа. Нямаше планове за действия, защото още нищо не се знаеше, откъде ще дойдат добрите, откъде- лошите и за какъв взрив става дума. Една чаша кафе щеше да му дойде добре. Екипът беше в хеликоптера, а района се следеше и от дронове.
Вечерта напредваше, а в тези часове със проблема около предстоящия взрив се занимаваха общо 100 души от екипажите на двата кораба. Алекс запали цигара и се изправи със бинокъла си в ръка за да огледа района. Каквото и да престоеше да се случва на това място, то щеше да бъде във следващата нощ- такава беше предварителната информация.
*
Когато по- късно хеликоптерът Mazda и втория хеликоптер- Honda се завърнаха на кораба Nissan, на около 7 км. височина, Алекс и Палма излязоха на разходка из кораба. Двата хеликоптера на Nissan щяха да останат в готовност чак до момента на взрива, който трябваше да предотвратят във следващата нощ, а до момента все още не знаеха с какво ще си имат работа…
Алекс беше замислен докато крачеха по коридори и асансьори. Отиваха до столовата, за да хапнат и да поговорят с колеги. Алекс запали цигара по пътя. Предстоеше мисия след броени часове, от жизнено важно значение за Бъдещето, а просто нямаше как да се подготвят предварително, поради ограничната предварителна информация. Накратко те със импровизации трябваше да предотвратят взрив, в който можеше да загинат важни за Бъдещето на цивилизацията, хора. Усещаше се известно напрежение у екипажите на двата кораба, общо 600 човека. Командира Йон от борда на Nissan и командира Блейк от борда на Ford обсъждаха в тези часове по радиото, бъдещите мерки за сигурност, каквито трябваше да наложат в онази местност, на точните координати на злополучно наближаващия взрив… Небиваше по никакъв начин да се провалят. Такава сериозна ситуация, скоро не бяха имали…
*
След вечерята Алекс и неговия екип се заеха да си подредят мислите, да стегнат всичко по себе си и в хеликоптера Mazda. Втория екип стягаше хеликоптера Honda. Можеше да се очаква всичко през наближаващата следваща нощ. Командирите на двата кораба препоръчаха свободните смени да дремнат поне няколко часа. Сетне щяха да трябват пресни сили…
*
3.
Късно вечерта Алекс и неговия екип бяха по местата си в хеликоптера Mazda, а той беше на площадката си върху кораба Nissan на 8 км. височина. Корабът се носеше плавно сред облаците в режим- дирижабъл, а това ставаше по извънземна технология, когато специален газ преминаваше в друго агрегатно състояние и теглеше кораба нагоре.
*
Във следобеда на другия ден, на броени часове от Момента, екипажите на двата кораба бяха вече заели позиции в очакване някой да пристигне на това Място. Едните, които се очакваха бяха земляни, а другите бяха някакви други, чужди, които щяха да използват сила. Алекс пушеше цигара седнал зад пулта в хеликоптера Mazda. Бяха добре замаскирани на това място. Районът се наблюдаваше непрекъснато от 100 човека, чрез малките разузнавателни дронове. Алекс беше във лоша форма и във този ден, но не се отказваше от започнатото, щом от това зависеше Бъдещето на човешката цивилизация и на земляните. Трябваше бързо да мислят и да предотвратят наближаващия атентат, а все още на Мястото никой не беше пристигнал. Очакваха се известен малък брой земляни да пристигнат със някакво транспортно средство. Екипите бяха заели позиции, но все още тук не пристигаше никой…
*
С напредването на вечерта екипажите разположиха и изненади из района на Мястото. А Моментът наближаваше. Тук щеше да има атентат срещу малка група земляни, точно по неизяснени причини, но със катастрофални поледици за цивилизацията и нейното Бъдеще. Алекс отново пушеше цигара с чаша кафе и умуваше по темата. Мисията по време на Момента на това Място, щеше да командва командир Блейк, директно от кораба Ford. Междувременно командир Йон имаше готовност да издава заповеди от своя страна от кораба Nissan. Времето течеше, а освен онези 50 души местни рибари наоколо нямаше никого. Бяха ги разпитали предварително и им бяха казали да внимават и те. Тези земляни- рибари отказваха да се изтеглят на безопасно място. Те казаха, че тази ситуация тук се случвала веднъж на 20,000 земни години, ала откъде знаеха това, командосите от AFJ се отказаха да ги питат…
*
Вечерта напредваше, а все още на радарите нямаше никакво движение. И изведнъж в района се появи не друго, а самата онази древна открадната Машина на Времето… Тя беше в мъгла, но постепенно се избистряше.
-Колко време остава?- попита Алекс.
-Пет замни часа.- каза Аш.
-Да изчакаме и да ги видим тези хубостници!- каза Шао.- Не са нашите! - добави той по- късно.- Петима са…
*
4.
Когато по- късно петима зли и престъпни звяра бяха заловени и вкарани в изолатора на Nissan, командосите от AFJ от двата кораба настръхнаха- тези петимата бяха правили дълго време поразии из Времето и Историята на земляните… Смятаха дълго да ги изтезават и разпитват, чак докато всичко се проясни. Смятаха да разберат кога и как тези зверове бяха превзели Машината на Времето и къде за зарязали двамата пилоти на тази Машина…
Никой не се зарадва особено. Беше ясно, че атентат няма да има. Намериха и някакви посредствени взривни пакети в Машината. Зверовете ги бяха направили от подръчни материали, каквото са намерили по магазините на тази планета… Оставаше въпроса- каква малка група земляни се очакват тук и кои са те… Но това вече беше съвсем друго и просто любопитство… Атентат нямаше, а когато по- късно на плажа излезе малък всъдеход- амфибия със десет учени от подводния земен град, се срещнаха с тях и им обясниха защо ги очакват тук. Машината на Времето беше скоро предадена на двама професионални пилоти. Известно време оттук нищо не тръгваше на никъде, но в късната доба на мястото останаха само онези 50 земляни- рибари, които въздъхнаха- "Боже! Боже! И това се повтаря на всеки 20,000 земни години и отново и отново"…
*
Късно вечерта Nissan все още плуваше недалеко от онова място, във вид на дирижабъл на 5 км. високо. Алекс запали цигара изправен пред предния люк. Не бързаха за никъде. Няколко екипа разпитваха петте зли звяра от дистанция, а те бяха заточени в изолатора на кораба. Щяха дълго да ги разпитват, та всичко да се проясни… Древната Машина на Времето заминаваше във Миналото за да прибере двамата професионални пилоти останали там, след открадването на Машината от петте звяра.
Но тук не свършва тази история, има още много от нея…



(край на откъс № 107, може да следва и продължение.2016.)