ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 105. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 105. 2016.

1.
Течеше следобеда на следващия ден. Двата кораба набираха височина, отлитайки от Orixon 28, нагоре към своя кръстосвач - New York. На планетата оставаха много други кораби на AFJ, които щяха да следят за сигурността на земните градове там и базите на AFJ. Във Nissan будуваха 50 души, а във Ford- 70 души. Алекс беше тъжен в тези часове. Беше послушал стари музикални записи, от които си припомняше отдавна отминали неща и моменти. Тежка носталгия го обхвана- може пък някой ден, може би, ще видят отново родната си планета- Земята… Усещането за безнадеждност го обхвана. Точно никога нямаше да видят отново Земята. Във звездната система Orixon живееха милиони земляни, за които AFJ трябваше да се грижи и да ги охранява и пази… Завръщането до Земята отнемаше около една земна година само, но през това време динамичните промени щяха да поставят земляните от Orixon, във немилост…
Следобедът напредваше неусетно, когато Nissan достигна 20 км. височина и продължаваше да се издига нагоре. Алекс и Палма се черпеха с кафета и цигарки и наблюдаваха състоянието на кораба, по време на издигането, а Ким и Аш поддържаха радиовръзките на дежурната каюта със кръстосвача и другите свои наблизо. Пилотите Джони и Джими бяха застъпили на поста от сутринта, но все още не се налагаше да застъпват втория екип пилоти- Манхатън и Сюзън. В тези часове Шао, Джейн, Шон и Никита бяха в помощ на пилотите, наблюдавайки действията и решенията им, с готовност да помогнат и да се намесят във пилотирането.
Към средата на бордовия следобед Алекс се зае да преслуша новините и да умува по някои теми от последните времена. Палма слушаше музика, хапваше шоколадова торта със пепси и се радваше на добро настроение. Ким и Аш търсеха координатите на кръстосвача, за да пътуват към него. На дистанция от 3 часа път ги следваше и кораба Ford. Алекс наблюдаваше белия лист хартия пред себе си, докато умуваше и драскаше по него схеми, коани, йероглифи и тук там по няколко думички на латински език. Умуването беше сложно нещо, особено ако си във космически кораб… Следващото кафе и цигарка му идеха добре. Мисълта му потръгна и започнаха да извират от нищото скъпоценни идеи и планове, които той набързо стенографираше по листите си хартия…
По- късно Nissan достигна 30 км. височина и пое по курс към кръстосвача New York. Поради усложнения в борбата срещу злите сили, се налагаше кръстосвача да заеме нови позиции.
2.
Започваше вечерта на борда на Nissan, когато този кораб наближаваше кръстосвача New York. Алекс и Палма се черпеха и умуваха по разните му там проблеми. Полетът вървеше нормално, а наоколо нямаше аномалии и опасни обекти. Из кораба будуваха 70 души. В тези часове Ким и Аш поддържаха радиовръзката със кръстосвача и със втория кораб- Ford. Шао и Джейн приготвяха закуска за дежурните, а Шон и Никита се бяха оттеглили насаме за да се къпят и да си почиват. Алекс запали цигара с чаша кафе и се изправи пред предния люк, замислен и угрижен. Кръстосвачът New York вече се виждаше на радарите в дежурната каюта. В друга посока светеше точица, че кораба Ford е наблизо зад Nissan. В зоната имаше около 27 летящи обекти, повечето от тях- астероиди и метеорити. Командир Йон тъкмо разговаряше по радиото със адмирал Пайк. Двамата обсъждаха положението в системата Orixon. Те се притесняваха да не би да забравят някоя земна колония, по време на маневрите на кръстосвачите на AFJ. В тези часове дежурните в кръстосвача бяха разгънали най- мощните антени, за да проверяват кръстосвачите в зоната. Получи се и далечна радиовръзка със Земята. Оттам бяха получени новините от изтеклия един месец, както и най- новите новини. Към системата Orixon пътуваха десетки кораби със хиляди земляни, търсещи по- добър живот, отколкото да са вечни роби по самата Земя.
По- късно във бордовата вечер Nissan пристигна до кръстосвача New York, откъдето им наредиха да изчакат, преди да заемат мястото си и да се скачат към кръстосвача. Докато Nissan изчакваше, пристигна и кораба Ford, а и на тях заповядаха да изчакат в дрейф на около километър от кръстосвача. В това време провериха взаимно кодовете си за достъп. На кръстосвача всичко беше нормално, също и на двата кораба. Изчакваше се спешен ремонт на един от възлите на кръстосвача, преди скачването на двата кораба.
*
Вечерта напредваше, когато двата кораба Nissan и Ford бяха по своите места по корпуса на кръстосвача, а той започваше да набира скорост в посока, ориентировъчно към звездата Orixon 4. Алекс и Палма се черпеха със плодов сироп и цигарки, докато работеха по пултовете си и умуваха по разни още по- нови планове и теми за размисли. Алекс беше във малко странно настроение, но по принцип се радваше на хубавата вечер. Кръстосвачът вече набираше високи скорости. Планетата Orixon 28 оставаше някъде в далечината зад него. Скоро изчезна всякаква илюзия за планетата, а в зоната се наблюдаваха други летящи обекти. Изчисленията показваха, че нямат пресечни точки, поне за този момент. Според звездните карти около полунощ щяха да могат да отбият от траекторията си, ако искат да посетят една междинна станция. По този въпрос командир Йон все още не си беше казал мнението, но вероятно скоро щяха да вземат решение за това, чрез гласуване.
Алекс запали цигара, взе чаша кафе от автомата и се заплесна да гледа навън през люка. Звездната шир около кораба издаваше там в далечината цивилизации, навсякъде беше пълно със живот, къде по- добър, къде по- лош…
3.
Алекс беше станал много рано във бордовата сутрин, след около пет часа сън. Заедно със Палма двамата подредиха каютата си, раниците и багажа си, както и запасите от въздух, вода, храна, гориво и боеприпаси. Стегнаха се в чисти униформи и поседнаха на по чаша кафе, докато решаваха как ще минава този ден за тях и екипа. Тези почивни каюти бяха капсули, които можеха да катапултират от кораба при необходимост, можеха да се приземяват или приводняват самостоятелно. В такъв случай ставаше особено важно, какви запаси имат четиримата в тази капсула. От това зависеше да оцелеят или да дочакат помощ от своите или от други хора. В тези часове Ким и Аш все още спяха, а из кораба Nissan будуваха 50 души. Кръстосвачът наближаваше някаква междинна станция и забавяше хода си, а в идните часове напред заминаваше Nissan, за да посети междинната станция.
*
По- късно във бордовата сутрин корабът Nissan наближаваше междинната станция. Добрата новина не закъсня- това беше една междинна станция на Съпротивата. Огромното съоръжение се намираше на оптимална дистанция от меката светлина на звездата Orixon 7. Тук се произвеждаха плодове, зеленчуци, риба, дивеч, както и техника, а какво ли още не. От уловения и стопиран в зоната на станцията огромен астероид се черпеше вода и руда.
На входа на станцията чакаха ред за скачване няколко по- големи кораба и стотина по- малки (със около 20 души екипаж). Дежурните на Nissan проверяваха кодовете за идентификация на станцията. Кодовете бяха правилни, но тук имаше много народ и не беше изключено да има и проблеми. Със внимание дежурните на Nissan навлизаха в зоната на доковете. Тук смятаха да пазаруват, предимно на едро, както и да продават от стоките си налични в трюмовете на кораба, както и от компютрите си, произведени на кораба, а също и на кръстосвача New York.
Малко преди обедното време, Nissan се скачи към отредения за него док. Алекс запали цигара с чаша кафе, а из станцията излязоха няколко екипа от екипажа на кораба.

(край на откъс № 105, може да следва и продължение.2016.)