Времето сега:

сряда, 21 декември 2016 г.

Откъс № 105. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.


     Откъс № 105. Нов проект за роман. 2016.
Valeri Kolev.
              
     1.       
     Във вечерта на другия ден  
Nissan се приземи край една станция наблизо, една от близо десетина подобни на континент № 2. Скоро се приземи и кораба Ford. До станцията беше разгънат свързващ топъл тунел, както и между двата кораба. Тази вечер тук щеше да се преразглежда целия план за претърсване, мнозина щяха да се събират по столовите, именно с такава цел. Алекс и Палма отидоха на терасата на каютата, след приземяването и отвориха малко прозорче, за да подишат свеж и чист въздух. Гледката тук беше хубава, ухаеше на пресен сняг. Двамата извадиха бутилките джин от джобовете си и отпиха по глътка. За идващата нощ не се предвиждаше нов полет. Това даваше известна свобода до сутринта. Скоро на терасата излязоха също Ким и Мирена, които бяха развеселени в този час. Вътре в каютата Аш и Милена подготвяха вечерната маса. Алекс се беше отнесъл в мислите си, леко разсеян в този час. Той започваше да се съмнява, че изобщо ще открият какъв е бил падащия обект. Така мислеха и други колеги от екипажа. В същото време в радиоефира нямаше прихванат сигнал за помощ от бедстващ кораб наблизо. Това означаваше, че ако обекта е бил кораб, то не става въпрос за разбиване, а за промъкване до планетата. Работеше се по няколко варианта на ситуацията, но никой още незнаеше нищо съществено. Алекс запали цигара и кимна на момичетата, че влиза обратно на топло в каютата. Те останаха още време на терасата, заплеснати в някакви разговори.
     Вечерта напредваше, а Алекс опитваше със управлението на един от дроновете да надникне в забелязани подходящи за кацане места, където би си избрал да се приземи един чужд кораб. Тази вечер беше осъществена връзка и със Съпротивата. Техни представители казваха, че нямат изгубени кораби, т.е. обекта, забелязан да пада, в никакъв случай не е техен. Двата кораба и станцията в тези часове изпращаха и приемаха гости, беше разрешено свободно преминаване между тях. Междурвеменно от кръстосвача
New York пристигна пакет данни по радиото, със пресните новини от 24 и повече часа назад, включително и най- новите. Алекс се зае да прегледжда тези новини, със снимките и картините към тях. Това щеше да го занимава почти един час.
     2.
     Шао и Джейн, едни от екипа Алфа на Алекс, тази вечер се намираха в станцията, а тук служеха 400 души. Това беше метеорологична станция, една от основните, където се прогнозираше времето и климата на планетата
Orixon 44. Оттук към заселения континент минаваха няколко основни въздушни потоци от които зависеха много неща. В станцията продължаваха строежите, със тенденция тук да се оформи с течение на времето и първия град за този втори континент. Заетите със изследването и подготовката на земята за новите строежи, бяха около 200 души, но пък разполагаха със два кораба и 500 робота- строители. Шао и Джейн бяха особена двойка, като не се разделяха при никакви обстоятелства. Шао по принцип беше сериозен учител по бойни изкуства и често подготвяше сурови изпитания по симулаторите на борда на кораба, както и тежки изпитания по реалните полигони за обучение на младите, кандидатстващи за AFJ. На тази планета почти всичко беше ново и неизучено, а се третираше като временен полигон, всяка нова стъпка, извън базите, станциите и градовете. Подготвяше се и постоянен полигон, чиите функции проектираше Шао, със помощта на Джейн. Те двамата разглеждаха цялата планета, като страшен, чужд полигон. Така по- лесно наземните части изследваха и изучаваха планетата. В тези дни и седмици, Шао и Джейн търсеха подходящото място за постоянен, учебен полигон на AFJ, тук на Orixon 44. В тези дни пък друга двойка от екип Алфа- Шон и Никита обмисляха втора база, горе на Синята луна. На Зелената луна пък, все още нямаше база на AFJ
.
     3.
     Късно вечерта Алекс и Мирена тичаха из кораба, всъщност я гонеше той. На едно от нивата на кораба имаше специално помещение, където Алекс се усамотяваше, а от там беше предвидено, да се поеме контрола на кораба, при нашествие на борда. Това беше "паник- каюта". За нея бяха подготвени няколко двойки, както Алекс и Палма. Тук той идваше, за да провери системите и за да се почисти от праха. Когато той настигна Мирена и я довлече до "паник- каютата", тя самата изпитваше смесени чувства и се чудеше- какво става… Много скоро тя разбра, а Алекс извади бутилка джин и се пльосна в креслото до пулта…
                                  ( край на Откъс № 105.)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Koan - Matariki

Синоптична прогноза