Откъс № 94. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 94. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.      
     Това беше следобеда на другия ден. Двата кораба все още стояха по площадките на една тайна база на AFJ, където бяха от предния ден. Адмирал Буун и екипа, който го съпровождаше из базата, вече се бяха завърнали на борда на Nissan. Вероятно двата кораба скоро щяха да отлитат, отново за да патрулират над заселения континент. Екипажите бяха готови за отлитане, както и корабите. Алекс в този ден тъгуваше по миналото си, преди да започне служба в AFJ. Тогава двамата с Ким бяха двойка фотографи, на които нищо не липсваше. Живееха на самата Земя. Тогава от AFJ пристигна специален кораб, с който ги отведоха надалеко. По пътя стана ясно, че става дума за уговорка от друг техен живот, когато са дали клетва- да служат отново във AFJ. Това обясняваше всичко. Постепенно си бяха припомнили всичко около службата и корабите на AFJ. Възможен беше и отказ, но те избраха- да служат във AFJ, отново… Алекс си припомняше елементи от краткия си живот на Земята, преди тръгването. Бяха изминали двадесет земни години от тогава… Алекс запали цигара и се изправи пред предния люк. Това беше 7016- та земна година. Точно преди 40 години се беше родил, а от двадесет годишен служеше отново във AFJ. Алекс се ободри внезапно, щом видя Палма да слуша музика и да хрупа соленки с плодов сироп. По- нататък пък Ким разговаряше нещо със Мирена. Аш и Милена се занимаваха с приготвянето на вкусна храна за следобеда и вечерта. Трябваше всичко да е готово и закрепено стабилно по масата, за да не се събори от резки маневри на кораба.
     Към средата на следобеда Nissan отлетя от базата, на патрулиране. Кораба Ford щеше да тръгне оттам един час по- късно. Докато набираха височина силен вятър ги отнасяше на север.
     2.
     Вечерта беше започнала, а Nissan беше достигнал 5 км. височина, със курс във западна посока. Патрулирането продължаваше, а се очакваше тази нощ двата кораба да бъдат във полет. Алекс и Палма бяха застанали пред оперативния екран и гледаха картина от външните камери и данните за полета. На борда будуваха 60 души, а другите почиваха и спяха. В тези часове Nissan прелиташе в другия край на вътрешното море, вече над сушата. Наблизо се забелязваше само един радиомаяк, който разпространяваше новини в ефира. Алекс си пусна тези новини за да ги прегледа и зае мястото си зад пулта. От различните земни градове и бази на AFJ, съобщаваха за силни ветрове. Оказваше се, че пеша неможе да се стигне до никъде. Беше пусната забрана за малките джетове и совалки, да летят във тези дни. Изключение се правеше за по- тежките самолети и кораби. Из джунглата се наблюдаваха строшени дървета и загинал дивеч, именно заради силния вятър. Бяха взети мерки да се използват само подземните паркинги, за да може да се осигури достъп до сградите. Алекс запали цигара и погледна хората си в каютата. На масата имаше закрепени разни вкусотии и напитки за вечерта и нощта, след това. За момента нямаше променливи ветрове, които да друсат кораба, а постоянен вятър. Това даваше стабилност на полета.
     По- късно вечерта Алекс и Палма се разхождаха из кораба, за да огледат корпуса отвътре и люковете. Понякога се появяваха дребни пукнатини. Докато вървяха по коридорите и в асансьорите на кораба, двамата оглеждаха всичко по пътя си. Такива проверки не се правеха всеки ден, а ако се появеше проблем, то той трябваше незабавно да бъде отремонтиран. В коридорите не се отопляваше, а в тези дни температурите тук бяха около + 5' С. Във един от асансьорите Алекс и Палма се натъкнаха на Шао и Джейн, които отиваха към столовата за вечеря. Поспряха се да поговорят край асансьора, а сетне Алекс и Палма се прибраха в каютата си. Тук беше топло и уютно. Ким и Мирена слушаха музика, а Аш и Милена наблюдаваха картините от външните камери. В мрака от към север изгряваше Зелената луна. Тя щеше да пробива облаците в идната нощ.
      Алекс зае мястото си зад пулта и прегледа още веднъж новините от последните 24 часа, преди да премине към темите си за умуване. Нощ във полет щеше да бъде сериозно изпитание за дежурните и пилотите, при такъв силен вятър. Алекс реши да остане сетне на нощно, допълнително дежурство, така и така- нямаше да може да спи спокойно…
                                  ( край на Откъс № 94.)