Откъс № 93. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 93. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.    
     На другия ден сутринта двата кораба отлетяха от град № 1, на патрулиране. В следобедно време Nissan се намираше на 10 км. височина и летеше бавно на изток, над първия континент, заселен от земляните на тази планета Orixon 44. От екипажа на кораба будуваха 50 души, а останалите почиваха и спяха. Алекс седеше зад пулта си и умуваше по разни теми за умуване. Той запали цигара и погледна наляво през люка до себе си. Гледката навън и надолу беше впечатляваща. Прелитаха над едно от вътрешните морета на континента, който все още биваше изучаван постепенно от изследователски експедиции. До Алекс седяха по своите пултове Палма, Ким, Мирена, а Аш и Милена приготвяха топли закуски за следобеда, предимно на базата на пиците.
     Следобедът беше към средата, а Алекс и Палма бяха из кораба на разходка, тъкмо и за проверка на възлите му. По коридорите забелязаха вътрешната охрана на кораба, а край складовете се мотаеха роботи със колички, които прибираха поредната реколта от оранжерията, рибарника и малката ферма за дивеч и птици. Двамата се разходиха близо час, а сетне погледнаха в столовата, където имаше около 30 души. Решиха да влязат там и да хапнат нещо вкусно, така и направиха. Тук разговорите вървяха около новото патрулиране на кораба, както и въпроса за преодоляното вече снежно бедствие. Тук имаше и жени, които бърбореха помежду си  за други свои неща.
     Докато се прибираха обратно към каютата, Алекс и Палма спряха до един от люковете в коридора и погледнаха навън, а Алекс запали цигара. Наоколо имаше бели облаци, а отдолу синееше морето. В далечината се очертаваше остров със диагонал около 700 км. Корабът използваше в това патрулиране и дирижабълската си система, за да се спестяват  гориво и енергия. Това ставаше със специален газ, от извънземен произход, който беше изключително лек и дърпаше кораба нагоре, когато се изпълнят горните кухини на кораба.
     2.
     Във вечерта кораба Nissan се спускаше на по- ниска височина, търсейки една от базите на AFJ, разположена някъде наоколо. Там трябваше да се приземят за нощуване, както разпореди адмирал Буун. Самият той имал някаква работа в същата база. Докато дежурните търсеха, къде е тази база, Алекс се топлеше със горещ билков чай и работеше по темите, определени за целта. Алекс смяташе тази вечер да поработи до късно, но не заради нощно дежурство. С него щяха да останат Палма и Ким, но разбира се все още беше началото на вечерта.
     По- късно дежурните откриха базата, маскирана сред джунглата на брега на морето, на територията на острова. Пилотите приземиха Nissan на площадка, маскирана като поляна. Вторият кораб щеше да пристигне след половин час, а имаше площадка и за това. След приземяването, навън излязоха няколко екипа, а единия щеше да придружи адмирал Буун във базата. От базата излязоха за да приемат адмирал Буун и неговите хора, и да им покажат входа към базата. Той беше замаскиран в една скала, оказа се- изкуственна.
     Алекс запали цигара, взе си чаша кафе и се изправи пред един люк. Навън валеше ситен дъжд, а вятъра не беше силен, все още. Гледката към брега на морето по- нататък беше интересна, но малко плашеща- това беше във извънземието. Дивата флора и фауна на Orixon 44 беше позната само до известна степен. Според експертите, тук във джунглата можеше дори със шлем, оръжие и раницата за оцеляване, да се издържи само за кратко време, ако наблизо нямаш машина за транспорт. Тук всичко биваше опасно, от насекомите до едрите хищници. Нощно време в джунглата ставаше изключително опасно.
      3.
      Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма отидоха на терасата на каютата, вдигнаха бронираната капандура и отвориха малко прозорче. Въдухът беше чист и свеж, ухаеше на извънземен дъжд. Някъде от джунглата идеше дъх на растителност. Алекс отпи глътка джин и запали цигара. Палма отвори своята джобна бутилка с джин и също отпи една глътка. Двамата се загледаха през дебелата стъклена стена. В ляво от терасата се виждаха светлините на кораба Ford. Светлини самата база нямаше пуснати. Тук живееха и служеха 1,000 мъже и жени, агенти на AFJ.
     Алекс и Палма стояха мълчаливи до дебелото стъкло на терасата и се радваха отново, че са тук и то заедно. Преди да се оттеглят за малко отдих в бокса на Алекс, двамата разбираха, че  сякаш са ударили в десятката на късмета си, именно заради това…
                                  ( край на Откъс № 93.)