Откъс № 102. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 102. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.   
     Започваше вечерта на другия ден, а двата кораба все още стояха по площадки до Северната крепост на град № 7. Алекс и Аш разговаряха изправени пред предния люк на каютата. Палма и Ким гледаха филм, а Мирена и Милена приготвяха масата за вечерта и нощта след това. Всичката храна, напитки и пакети се закрепваха към масата, за да не паднат по време на евентуален полет. До града бяха отишли четири екипа, а пети екип се намираше в крепостта, при  колегите. Смяташе се, че тази нощ няма да се патрулира над континента, а мнозина вече празнуваха това. Алекс запали една цигара и се загледа в далечината, където изгряваше Синята луна на планетата и пробиваше със светлината си през облаците. Настроенията в града и базите, както и на двата кораба, бяха добри. Много хора се веселяха, както биваше през вечерно време. Във тези времена икономиката на земляните в тази звездна система- Orixon, беше стабилна и добре развита, а обикновените земляни живееха добре, без да им липсват най- важните неща, като въздух, вода, храна, подслон, топлина и транспорт. Мнозина от тях живееха с добър стандарт на живота. От военна гледна точка, нещата бяха във сравнително спокойни времена.
      2.
      По- късно във вечерта Алекс и Палма вървяха из кораба, за да огледат какво е състоянието на корпуса от вътрешната страна, както и възлите на кораба. Скоро се беше разбрало, че тази нощ кораба няма да лети, а това означаваше пълноценна почивка на твърда земя. Двамата намираха корпуса да е във добро състояние, тук- там имаше дребни пукнатини, които скоро щяха да бъдат заварени и закърпени, от ремонтните роботи. Двамата слязоха по- късно при единия вход на кораба, а това беше товарен асансьор, който се спускаше до земята, а обикновено се държеше на 15 м. височина. Така кораба не беше достъпен от външен достъп. Пред входа на кораба разговаряха хората от охраната и тези от постовете, около кораба. Алекс и Палма размениха по някое изречение с тях, преди да тръгнат около кораба, за да сканират корпуса отвън.
     3.
     Вечерта напредваше, когато Алекс седна зад пулта си и си взе чаша чай за да се топли. Пред него на плота на пулта имаше листи със набелязаните теми за умуване, с което той щеше да се заеме сега и в идните часове. В каютата на шестимата беше топло и уютно, звучеше тиха музика от далечни и по- добри времена, а светлината вътре беше мека и слаба. Масата беше готова за вечерната седянка на екип Алфа, а останалите от този екип, скоро щяха да пристигнат. Това бяха  Шао , Джейн, Шон, Никита, Браун и Моника. Алекс запали цигара и се замисли за своите предишни животи. Той искаше да си припомни едни извънземни понятия, но това все още му се изплъзваше от паметта, а беше важно да успее да си го спомни. По тази логика, за неговите предишни животи, вече повече от 600 броя, Алекс си припомняше далечни времена и далечни светове, където му се беше случвало да живее. Всеки свят си имаше своите особености и своята логика. Алекс получаваше спомени чак със картина и видения. Определено той не беше съвсем обикновен човек. Беше натрупал огромен опит,  знания и умения от различните светове. Това, което знаеше със сигурност той беше, че като човешката форма, със всичките му благини, нямаше в никой друг от световете. За да се родят земляни, тълпи от хора от различни светове, чакаха дълги години ред и късмет. Те искаха да усетят усещането на земляните за храна, за любов, за всичко останало земно… Това напълно обясняваше големия брой на хората във човешките цивилизации. Тук се срещаха всякакви ларви, твари и гадини от близо и от далече… Сред тях ги имаше всякакви, от зерове до безобидни растения.
     Алекс въздъхна и отпи глътка джин. Вечерта напредваше, а тук вече се беше събрал целия екип Алфа, на обичайната седянка. Имаха да обмислят някои неща, да помислят за бъдещи планове, да се запознаят със инструкциите и да се почерпят и похапнат.

                                  ( край на Откъс № 102.)