Откъс № 92. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 92. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.  
     Беше вечерта на другия ден. Двата кораба все още стояха по площадките на Северната крепост на град № 1. Времето не беше подходящо  за каквото и да е, а хората трудно вървяха и стояха изправени, по неизяснени все още причини. Според Алекс това означаваше, че някъде по други планети, със други земляни има проблеми, при което много хора от тях са на крака. Някъде имаше сериозна консумация от енергията на земляните. Това можеше да се изясни рано или късно, или щеше да остане в тайна от самите земляни. Алекс смяташе да търси причините за това явление, забелязано в някои дни и описвано като всеобща умора. На древната родна планета Земята, това явление беше познато като "пролетна умора".
     Двата кораба и този ден не бяха получили нови задачи за действия. Не се очакваше и нощен полет. В каютата на шестимата беше топло и уютно, във мека, слаба светлина и тиха музика от една съвременна, музикална група на земляните. Алекс се топлеше със горещ чай и се радваше на вечерта в компанията на своите хора, както и усещането за екипажа наблизо, включително и самия град със стотици хиляди жители. Това беше усещане за цивилизация наблизо, нещо което липсваше на тези екипажи при далечните полети. Усещането, как наблизо няма нищо живо, освен екипажа на кораба, беше голям проблем при далечните полети. Разбира се тези полети пък обикновено се правеха със кръстосвача New York, а тогава заедно пътуваха общо 600 души, все пак достатъчно много. За момента кръстосвача и неговите два кораба бяха освободени от далечни полети, а бяха записани като част от защитата и отбраната на планетата Orixon 44. Самият кръстосвач, много скоро щеше да бъде обект на основни ремонти. Това предполагаше, че неговите два кораба щяха да изпълняват и товарно- транспортни задачи.
      Вечерта напредваше, а Алекс се занимаваше с последните теми за размисли, както и със продължителни теми, останали в сила. Той драскаше и пишеше по листите хартия, а на плота пред него вече имаше близо десет подобни листи. Неговите хора имаха свои задачи, някои от тях дадени от командир Йон. Междувременно от града се прибраха и последните екипи, излезли в този ден на разходка до там. Корабът Nissan имаше  една хубава вечер, преди да се приготви за нощуване, тук на площадката, край град № 1.
     2.
     По някое време в тази вечер, Алекс и Палма излязоха на терасата към каютата, за да погледат пейзажа навън, както и за да подишат чист и свеж въздух, ухаещ на пресен сняг. Тези тераси имаха стъклени външни стени, над които пък се затваряха бронирани метални капандури. Двамата отвориха само едно малко прозорче за дишане, а Алекс запали цигара и извади плоската бутилка с джин от един джоб, за да отпие глътка. Загледаха се навън, а зад Северната крепост се забелязваха светлините на града. В тези часове приключваха редовните смени, като хората се отправяха по домовете си или отиваха да се забавляват някъде из града. Нощни смени имаше само във отделни места. През нощта из целия град имаше пунктове със охрана и нощни патрули и стражи. Усещането за цивилизация, само на километри от кораба, радваше екипажите на двата кораба. Радваха се също и Алекс и Палма. Двамата се чувстваха радостни да бъдат заедно тук в този час и да се черпят с джин, а гледката беше интересна. Усещането за диво извънземие навън, беше малко страшничко, но града и неговите крепости бяха опасани с дебели и високи стени, които имаха входове само на няколко места, добре охранявани денонощно.
      По- късно вечерта Алекс и Палма се оттеглиха в неговия бокс за да послушат музика и да си подредят нещата по часовниците и лаптопите си. Палма беше усмихната в тези часове. Тя се радваше на това, че са тук, заедно и то именно в тази вечер. Искаше това време да спре за двамата, но то нямаше как да спре. Музиката на Алекс беше хубава, от далечни колекции и добри времена, още от Земята. Палма се замисли именно за това. Дали земляните бяха пропуснали добрия си живот от миналото, само за да си напълнят сейфовете робовладелци, които се брояха на пръсти… Дали земните цивилизации бяха пропуснали златен шанс, за добър живот…
      Алекс погледна Палма в очите, за да й каже нещо хубаво, а тя се усмихваше загадъчно в полумрака, неговата Палма…
                                  ( край на Откъс № 92.)