Откъс № 82. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 82. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Вечерта напредваше, а Алекс и неговите три момичета се черпеха с джин. Скоро седнаха около масата също Аш и Милена. Тази вечер щяха да бъдат в такъв състав. Все още двата кораба нямаха задачи, не се налагаше и отлитане по други причини. Командир Йон беше отпуснал на екипажа пет свободни часа. Из кораба думкаше силна музика, групички се събираха по каютите, а в столовата беше пълно. На пост и дежурство бяха 50 души. Междувременно между двата кораба и базата бяха опънати свързващи тунели от издръжлива пластмаса и гума. Навън валеше сняг, но не така силно както при бедствието. На Orixon 44 беше спокойно.
     По- късно вечерта шестимата разговаряха по различните теми за обсъждане. Алекс искаше да разбере тяхното мнение. Скоро бяха пристигнали новините от всякъде за последните 24 часа, както и най- новите. Прегледаха ги заедно, докато се черпеха с джин. Нещата изглеждаха под контрол. Стабилизираше се проблема със снежното бедствие. В най- важните места снегът беше почистен добре. Из колониите на земляните по други планети нещата бяха нормални. Съпротивата съобщаваше, че по граничните зони на системата Orixon няма нарушители, евентуални нашественици или воюващи помежду си раси, които биха довлекли беди и разруха и в тези зони. В последните часове от Земята беше пристигнала още една колона от пет кораба със хиляди преселници. Те бяха приети в град № 2, където щяха да бъдат прегледани медицински, обеззаразени, изкъпани, нахранени, а сетне- настанени в техните нови квартири. Понякога се настаняваха големи групи в сгради със по десет легла в стая.
      2.
      Във следобеда на другия ден двата кораба все още стояха при Източната крепост на град № 1. Алекс изпитваше неразположение, отбелязано от медицинските компютри като: "лошо телепортиране". Болките по цялото тяло не му даваха дори да мисли, а в мозъка му свиреше нещо със висока честота. Като капак на това пък, изпитваше треска от студ, въпреки че в каютата беше топло. Палма и Ким бяха загрижени от състоянието на Алекс. Мирена пък все още незнаеше, за какво точно става дума. Скоро в каютата пристигна и шамана Джи- лечителя на този кораба. Той му даде първа помощ и му приготви таблетки и билки за лечение на тези болежки и треската. По принцип Алекс трябваше да изплува от треската в рамките на няколко часа. На отиване шаманът Джи посъветва Алекс да остане на легло поне 4 часа, но Алекс отказа.
     Обезболяващата инжекция на шамана Джи успя да върне част от силите на Алекс, а горещия билков чай го стопли. Той се загъна в одеалото зад пулта си и се захвана за работа. Следобедът напредваше, а имаше да се умува по редица важни теми. Момичетата се успокоиха, въздъхна и Милена, а Аш остави лековете на Алекс във общата аптечка на екипа, за да може всеки да му даде отново, както е по рецептата на шамана Джи.
      По- късно, преди началото на вечерта, дадоха на кораба Nissan заповед за отлитане за патрулиране над континента. Докато корабът излиташе от площадките на Източната кула на града № 1, Алекс се беше замислил за нещо, загледан в оперативния екран. Изглежда треската отминаваше, ама това никак не беше сигурно. На височина от два километра Nissan взе поска на север, като продължаваше да се издига нагоре.
      3.
      Вечерта вървеше, когато Nissan достигна 10 км. височина. Патрулирането беше заради евентуални нашественици от космоса. Корабът Ford летеше на по- ниска височина назад със дистанция от 200 км. Алекс запали цигара докато си пиеше горещия чай, загънат в дебелото одеало и очакваше пристигането на новини от много точки на световете, навсякъде където имаше земляни. Той си драскаше разни неща по едни бели листи хартия, обмисляйки няколко важни теми. Това правеха също Палма и Ким, а Мирена отново беше влязла във тренажора- симулатор. Тя беше все още толкова млада, че имаше много да учи все още. Аш и Милена приготвяха топла храна за вечерта и за нощта, когато страшно се огладняваше, а беше трудно да се намери нещо за хапване, ако не е подредено предварително.
       Алекс въздъхна тежко и определи една от темите напоследък, за важна и я включи в списъка си. Нещо го тревожеше в този ден, а все още не беше разбрал, какво е то. С надеждата да открие причината в последните новини, той продължаваше да чака записите на новини, подредени от кръстосвача, след включването на неговата голяма антена за раздиовръзки.
       ( край на Откъс № 82.)