Откъс № 91. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 91. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.   
     Във следобеда на другия ден корабът Nissan се намираше приземен до Северната крепост на град № 1, а тук беше и кораба Ford. Пътниците от двата кораба тъкмо се проверяваха от военните, преди да бъдат отведени до града, за да бъдат настанени по свободните домове. Това бяха общо 1,000 души земляни.
     *
     На следващия ден във края на следобеда, двата кораба продължаваха да са на същото място, по площадките на Северната крепост. Екипажите се бяха сбогували за сега, със новите заселници и оправяха двата кораба за нови полети. Задържаните по изолаторите на корабите бяха прехвърлени в града, където вече имаше изолатори, но все още малък брой, а строежите продължаваха. Онзи извънземен кораб пък, се приземи в град № 4, където щяха да търгуват с него. В каютата на шестимата беше уютно и топло, във мека, слаба светлина, звучеше тиха музика. Алекс пушеше цигари и умуваше по проблемите около безопасността и сигурността на полетите и на земните градове. До него седеше Палма, а Ким и Мирена приготвяха масата за вечерта и нощта. Аш и Милена подреждаха своите почивни боксове и багажа си. Това беше една навъсена вечер. Алекс имаше лошо настроение, а из корабите нямаше дори и тъжно настроение. Някои хора се питаха, защо е така в тази вечер. Навън се беше спуснал студ до към -20 ' С. Повреда в една електростанция на града, остави много хора на тъмно и студено. Повредата беше оправена по- късно.
     Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма отидоха на терасата към каютата, за да усетят студа и свежия дъх на снега. Те отвориха само едно малко прозорче. Вятъра навън беше силен и много лош. Тук двамата изпушиха по цигара и отвориха бутилките си с джин. Никой незнаеше, каква е тази тъга, която ги тормозеше. Така беше за мнозина в тази вечер. По- късно тук ги намериха Ким и Мирена. Бяха се сгорещили от работата по каютата и се радваха, като деца. Това беше техния дом- тук на борда на този кораб. Нямаха друг дом, а както Алекс им обясни- просто нямаше по- добро място в космоса, добре защитени и въоръжени, тук бедствие неможеше да ги притесни…
     2.
     По- късно вечерта целия Екип Алфа на Алекс се събраха в каютата, на почерпка около масата. Това бяха вече дванадесет души, най- добрите на борда на кораба, както и едни от малко екипи, които можеха да управляват  хеликоптера Honda- пътуващ включително и във Времето. Екип Бета, около 15 души пък, бяха обучени за втория подобен хеликоптер- Mazda. Двата хеликоптера бяха във корпуса на Nissan, готови по всяко време да тръгнат на мисии из Времето, ако това се наложи. Разговорите се въртяха около последните теми, включително за извънземния кораб, с който си имаха работа одеве във орбита. Тъгата се усещаше и тук в тези часове. Алекс пак си пишеше разни неща по хартиени листи и умуваше по нови и важни неща. Постепенно у неговото съзнание се бяха изградили паралелни структури, чрез които вече умееше да разсъждава и от извънземна гледна точка, по съвършено чужда логика. Това негово постижение го радваше. Така той можеше да превключва на друга логика, когато дойдат лоши времена. Вече беше четиридесет годишен и май му идеше времето да подготви свой ученик, на който да обясни всички свои познания, опит и тайни истини за световете. Замислен по това Алекс се чудеше на кого да остави своя опит. Разбира се живота на хората от AFJ беше удължен, в рамките на допустимото, но ако започнеше да подготвя свой ученик още от сега, то може би щеше да го обучи добре, както за роля във бъдещето на цивилизациите от Земята, както и за самото AFJ. Беше решил този ученик, да не бъде негов син.
     Алекс запали цигара, отпи глътка джин и се загледа в написаното. За момента не се очертаваше нощен полет. Из кораба Nissan будуваха 60 души. Навън нямаше хора от екипажа. Екипът се черпеше, преди по- късно да се оттеглят един след друг. Нямаха и дежурства за идещата нощ. Алекс смяташе да поработи до късно в нощта. С него щеше да остане и Палма. Разбира се то имаше доста време до тогава. Все още продължаваше вечерното време. Алекс погледна и двата си часовника. Беше успял да направи чип с програма, за да му сигнализира при предстояща телепортация. Това щеше да му бъде голям коз в търсенето на истините за световете…
                            (край на Откъс № 91.)