Тук е мястото, където можете да прочетете и видите интересни материали от интернет, както и да послушате хубава музика.
Времето сега:
сряда, 23 ноември 2016 г.
Откъс № 87. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
Откъс № 87. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
1.
Във вечерта на другия ден корабите Nissan и Ford все още бяха наблизо до транспортния кораб от извъземен тип, с който пристигаха 1,000 души земляни, тръгнали чак от Земята, около земна година постоянен път. След проверките стана ясно, че около кораба нещата са под контрол. Беше във ход приемането на земляните от извънземния кораб, на борда на кораба Nissan и кораба Ford. Така те щяха да бъдат посрещнати, макар и на 100 км. над планетата. Колкото до ремонта на извънземния кораб, все още не се беше стигнало. Според превода на езика на тези извънземни, то техническа помощ от страна на земляните, щеше да им е от полза.
Алекс и Палма пушеха по цигара с кафе, докато наблюдаваха посрещането на 500 души земляни, на борда на кораба Nissan. Процедурите бяха както обикновено- обеззаразяване и изкъпване, имунизация, нахранване и разпределяне по койките по коридорите на кораба, където койките обикновено бяха прибрани вътре в стените. Към коридорите на кораба бяха насочени отоплителни мощности. Приемането на новите преселници от Земята вървеше нормално. За посрещането бяха ангажирани 100 души от екипажа.
Вечерта напредваше, а екипът отишъл в извънземния кораб вече търсеше повредата за отказа на управлението на този кораб. Успешно бяха изтеглили програма за превод на извънземния език на този вид. Само след броени часове всички недоразумения с тях щяха да бъдат урегулирани.
По някое време Алекс и Палма излязоха из кораба. Преселниците земляни вече бяха по коридорите на кораба. За да не смесват приетите от чакащите ги бяха насочили през друг входен коридор. На нивото на каютата на Алекс бяха преселници, които бяха минали през обеззаразяване, къпане и имунизация. Тук те биваха настанени по койките, които имаха и пейки с плотове за храна. Това можеше да предложи в момента този кораб. Именно тук им биваше доставена също топла храна и хранителни пакети за през дългата нощ, която предстоеше. Алекс и Палма огледаха новите преселници, идващи от родната планета Земята. Тук ги имаше всякакви хора. Някои дори нямаха чисти дрехи, та ги бяха облекли със специални цивилни облекла, с каквито разполагаше кораба. Бяха раздадени възглавници и одеала, а временното отопление, включено сега по коридорите на кораба, вече се усещаше. Алекс и Палма поговориха с някои хора по коридорите, за да научат как е било по пътя, цяла година, какво става пък на Земята, както и други неща. На Земята това беше 7016- та година. Разказите на новопристигналите бяха ужасяващи. На Земята нищо добро и човешко не беше останало. В луда надпревара за несметни богатства и надпревара при заграбването на нови територии, робовладелците гледаха на човека като на машина за пари, техен роб…
2.
По- късно вечерта Алекс и Палма посетиха и столовата на кораба, където тъкмо хапваше поредната група от новопристигналите от Земята. За една цяла земна година по пътя за тук, тези хора бяха имали какви ли не проблеми. Това, че бяха пътували със кораб на извънземен вид, можеше да изплаши някого все още, макар и да бяха свикнали със извънземни. Пътуването не беше преминало лесно. Проблеми по пътя бяха причината за трудностите, които тези хора бяха преживяли. Алекс и Палма погледаха известно време тези хора, преди да тръгнат обратно към каютата си. По това време екипа изпратен да окаже техническа помощ на извънземните от пътническия кораб, вече работеха по отстраняване на повредите. Работите тук бяха сложни. Трупани с години нерешени технически неизправности бяха отказали наведнъж, а това би могло да причини гибел не само за тези 1,000 преселници от Земята, а също би могло да причини гибел и на цял един от градовете долу по планетата Orixon 44. Алекс и Палма се замислиха сериозно по този въпрос. Дали хората от ракетните установки биха унищожили кораба със 1,000 земляни там, за да спасят евентуално цял един от градовете на Orixon 44, това никой не искаше да мисли. Самият адмирал Буун се замисли по този въпрос и си поиска сетне чаша вода. Ако падащия кораб, евентуално, би приет като метеорит, застрашаващ тази планета, то сигурно е можело да бъде унищожен от ракетните бази на планетата…
Алекс се беше угрижил по този въпрос. Сетне попита:
-А какво те досмеша вчера, Палма?
-Ами, защото все мацки търсиш, мръсник беше и мръсник ще си останеш!
( край на Откъс № 87.)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Синоптична прогноза
-
ИНТЕРЕСНО ЗА ХЛЕБАРКИТЕ Хлебарките са насекоми, които съществуват повече от 320 млн. години благодарение на изключително голямата си пр...
-
Утринни молитви МОЛИТВА на последните оптински старци След ставане от сън Като станеш сутрин, преди да започнеш работа, ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар