Откъс № 90. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 90. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.    
     Алекс се беше усамотил в почивния си бокс, за да събере мислите си и да преосмисли живота и службата си, което някак си му изглеждаше тотално смесено. Из кораба всичко беше нормално. Голяма част от преселниците спяха, а други се разхождаха, но само докъдето им беше позволено. В този следобед, на следващия ден, кораба Nissan се спускаше към планетата.
     2.
     Във вечерта кораба Nissan продължаваше да се спуска към Orixon 44 със екипажа си от 300 души и 500 души- пътници, преселници от Земята. Приземяването нямаше да бъде по- рано от сутринта. Така бяха изчислени нещата предварително. Алекс и Палма се връщаха от маршрута си из кораба, където оглеждаха ситуацията със преселниците, но нови сбивания нямаше, след като криминалните елементи бяха затворени по изолаторите на кораба. Алекс прибра автомата си и запали цигара. В каютата им беше топло и уютно, а Ким и Мирена дъвчеха соленки и слушаха музика. Аш и Милена подреждаха по масата и закрепваха пакети с храна и напитки за вечерта и нощта след нея. Корабът беше се спуснал вече до 20 км. над планетата. Траекторията обещаваше плавно спускане за приземяването из сутринтта, в град № 1.
     Алекс се беше замислил нещо и наблюдаваше работата на дежурните и двамата пилоти на кораба. Полетът вървеше нормално, а из кораба беше спокойно. Опасните елементи бяха в изолаторите на кораба, наказани за 24 часа, без всякаква храна. Амнистия въобще не се очакваше. Аш по това време отваряше бутилка джин и раздаваше чашите на шестимата тук. Щеше да се започва вечерната почерпка и хапване след това, а имаше донесена от столовата на кораба прясна, топла и вкусна храна във по- малки контейнери, избрани блюда от кухнята на кораба. В тези часове от екипажа будуваха 80 души. Вътрешната охрана на кораба беше подсилена, но не се наблюдаваха проблеми.
     3.
     Вечерта напредваше. Алекс и Палма седнаха също около масата, където вече се черпеха и другите. Алекс отново си записваше хрумванията на лист хартия, отпиваше по глътка от огнената вода и хвърляше убийствени погледи през люка навън, преди да погледне особено умно оперативния екран. Разговорите се въртяха около темата за преселниците и онзи извънземен кораб. Междувременно пристигаха и обичайните данни със новини от всякъде, където живеят земляни. Алекс се занима да ги прегледа в следващия час. Както обикновено земляните по света си имаха и проблеми, но някои от проблемите се решаваха навреме. Джинът дойде добре за Алекс, той се изпълни с оптимизъм и весело настроение, но само до толкова, колкото трябва. Докато търсеше още лимони за салатката си, в кухнята на каютата, Алекс се сблъска със Мирена. Тя беше опасна както винаги, усмихвайки му се хитро. Сложно беше да бъдеш мъж на три жени, а Алекс много не се впечатляваше от това…
     4.
     Корабът Nissan продължаваше да се спуска към планетата, но под бавен ъгъл, заради тежестта си- тук се возеха 500 души, освен другия товар. Времето около кораба беше променливо, но ветровете не бяха от опасните. Във град № 1 вече знаеха за посещението на Nissan там и всичко, което се беше случило в орбитата. Преселниците от Земята също се очакваха в града, където имаше всичко необходимо за тях, както и готови, нови квартири. Описването на семейното положение на новите преселници- земляни, вече беше готово и те щяха да бъдат настанявани именно чрез тези данни, някои по един в дом, други по двама и т. н.
     Времето напредваше, а до сутринта имаше много много време. Шестимата приятели и колеги в каютата, се бяха разговорили по разни теми, докато Алекс продължаваше да отбелязва нови и нови неща по своите листи от хартия. Най- новите му хрумвания бяха по темата за безопасността при космическите полети. Нови специални чипове щяха да сигнализират, когато на борда на даден кораб наближават технически аварии и повреди. Новите чипове и програмите към тях бяха толкова елементарни, сглобени от готови форми, та до сутринта можеше самия Nissan вече да ги има. Разбира се такива неща първо се изпитваха основно на тренажор, преди да бъдат пуснати в действие.
      Алекс беше доволен от себе си. Той засне листите от този ден на цифров формат за архивите и въздъхна тежко, вече много му се спеше…
                                   ( край на Откъс № 90.)