Откъс № 77. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 77. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.   
     Започваше вечерта на другия ден, когато кораба Nissan се снишаваше за приземяване  към площадките на Северната креспост при град № 4. Това се налагаше поради изключително лошо време със силна буря. Алекс пушеше цигара зад пулта си, загънат в дебело одеало, а на котлона до стената се вареше пълен чайник със билков чай за неговото стопляне. В каютата беше завет, топло и уютно, а тук бяха и шестимата. Мирена свикваше с пултовете тук- новост за нея самата. Беше  донесен нов пулт-  за нея, просто масичка с компютър и сложна клавиатура със дисплеи, лампички и бутони. Палма и Ким и помагаха да разбере по- лесно особеностите на пултовете на кораба и особеностите на службата тук. Алекс също учеше Мирена и й даваше разни задачи. На борда на кораба течеше обикновена вечер, въпреки че следваше приземяване поради бурята.
     По- късно във вечерта Nissan приближаваше координатите на площадката при Северната крепост на град № 4. Докато се снишаваха над площадката имаше радиовръзка с крепостта, бяха разменени тайните кодове между кораба и крепостта, а в това отношение всичко беше нормално. Скоро се приземиха нормално върху площадката, където беше заледено, след почистването й от снежната покривка. Вторият кораб- Ford идваше със около час дистанция по- назад от Nissan.
      А Алекс се топлеше  със горещ, билков чай, загънат в дебелото одеало  и  драскаше върху бели листи хартия, обмисляйки ситуацията над континента, заселен от земляните. По това време екипажа излизаше към столовата за вечеря, след което щяха да останат ангажирани само дежурните.
     2.
     Вечерта напредваше, когато се приземи и кораба Ford на съседната площадка до Nissan. Град № 4 беше от градовете, които можеха самостоятелно и автономно да се изхранват от своя продукция на храни. В града всичко беше нормално. По това време жителите тотално се откъсваха от всякаква работа и се прибираха да почиват или да се веселят до късно. От двата кораба не беше предвидено излизане на хора. Корабите просто се скриваха от лошото време и бурите. Предстоеше известно изчакване, по време на което екипажите трябваше да си починат добре.
     Късно вечерта Алекс покани Мирена на джин- тоник в личния си почивен бокс. Тя не отказа. Алекс запали цигара, напълни чашите със джин и накълца лимон на кръгчета и добре го посоли за салатка.
     -Да пием за нашата среща на този кораб и за бъдещето на Orixon 44!- вдигна тост Алекс, чукнаха чашите загледани в очите си, а сетне отпиха.
     -Чудя се защо избрахте мен…- каза Мирена.- Имате всичките момичета на Orixon 44…
     -Това е просто усет, усещане за хубаво бъдеще.- каза Алекс. - Ако щете- това е просто влюбване!
     -Имаме проблем, Алекс!- каза Мирена.- Аз никога не съм била с мъж!...
     -Но аз знам това, скъпа.- каза той.- Имам набито око, а вас ви издава всичко, от походката до акцента.
     -Не мога да повярвам, Алекс!- каза тя и бузите й пламнаха в червено.
     -Не се притеснявайте!- каза той- Какъвто и звяр да съм, поне няма да ви изям! Освен това разликата ни е само някакви 20 години! Ще го преглътнем някак си това!
      Замълчаха от неудобство, а Алекс пусна любима дългосвиреща касета с музика и се загледа в часовниците си, на лявата ръка, докато нещо обмисляше. Сетне неудобството отминаваше, а Мирена се развесели неочаквано.
     -Къде сте родена, Мирена?- попита Алекс.
     -На кораба по пътя насам от Земята.- каза тя. - Родителите ми са във град №25 .
     -Харесва ли ви кораба Nissan?- попита Алекс.
     -Сериозен кораб, Алекс!- каза тя.
     Двамата се заслушаха в музиката, а Мирена заби поглед в люка навън. Виждаше се втория кораб и част от Северната крепост на град № 4.
     По някое време Мирена погледна Алекс и каза:
     -Ще се прибирам в бокса си, напих се…
     -Няма проблем, Мирена!- каза Алекс- Останете тук! Искам да ви погледам докато спите!
     -Горната или долната койка, Алекс?- попита тя.
       ( край на Откъс № 77.)