Откъс № 69. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 69. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1. 
     Към средата на следобеда на другия ден корабът Nissan се готвеше за отлитане, а кораба Ford вече беше излетял от крепостта край град № 24. Алекс беше преминал тежкото си състояние и се радваше на спокоен ден. Из кораба екипажа се готвеше за отлитането, а самия кораб вече беше напълно готов за отлитането, чакаше се команда от командир Йон. Когато се отделиха от площадката и започнаха набиране на височина Алекс запали цигара, сипа си още чай от чайника и се загледа в хартийките пред себе си, разхвърляни наоколо, докато оформяше най- новите си идеи за планетата. В това време му хрумна да вземе да огледа данните за новата планета, открита от Далечното разузнаване на AFJ, на шест месеца полет нататък. Там в тези времена имаше три кръстосвача и два строителни кораба. Строеше се първата база на земляните и AFJ, както и пирамидата- радиопредавател, която да маркира собствеността над планетата. Постепенно се набираха желаещи хора, да се опитат именно там да поработят и да живеят, след като получиха картина от най- новата планета и те я харесаха. Във едната корабостроителница строяха нов кораб, преданазначен да превози пърите заселници- земляни, които щяха да идат там след строителите и техните роботи. Алекс се замисли за бъдещето   на новата планета, наречена Orixon 88. Планове за нея все още никой не беше направил. Освен трите кръстосвача и двата строителни кораба, там нямаше нищо друго летящо, освен тамошните птици. Планетата все още не беше дори  изследвана. Картините от там показваха нейните богатства на флора и фауна, гравитация около 1.2 G, макар и това да не беше проблем за хората, които имаха и собствени гравитационни гривни, създаващи им гравитация, колкото те поискат. Алекс въздъхна и запали цигара. Човешката цивилизация имаше вече втора, още по- нова планета, за която беше далечен проблем, кога ще бъде заселена до степен, че хората там да се изхранват със собствени сили. Дистанцията от шест месеца, между Orixon 44 и Orixon 88 не беше кой знае колко голяма, та да може на първо време да получават хората заселили се там, необходимите си провизии и други стоки.
    2.
    Вечерта започваше, когато Nissan достигна 1,000 метра височина, летящ със около 100 км/ч. в посоката към град № 25. Алекс и Палма си бяха взели по чаша кафе от автомата, пушеха цигари и следяха оператовния екран. Полетът вървеше нормално, а кораба набираше височина до към 5 км., където щеше да задържи. Времето беше по- умерено тази вечер, ветровете бяха по- малки, а светлината от Зелената луна вдъхваше усещане за спокойствие. В каютата на петимата беше топло и уютно, а те се радваха на вечерта и на факта, че са заедно тук- двамата стари другари, познати още от Земята и техните мацки.
     Със напредването на вечерта петимата отвориха бутилка джин- тоник, за да се почерпят. Както обикновено екипите Алфа и Бета на Алекс, нямаха нормирани дежурства със известни изключения. Алекс щеше да остави четирима от екип Бета във нощните дежурства, а останалите имаха време да тренират, да почиват, да спят и да умуват по избрани теми. Самия той този път се беше замислил за най- новата планета на земните цивилизации- Orixon 88. Искаше да даде насоки на усвояването на тази планета, както също в нейното изследване. Връзката с тази планета се правеше всяка седмица, като се получаваха от там новини и им се изпращаха новини и инструкции от адмиралите. Алекс преглеждаше основно всичко, което се знаеше за Orixon 88. Данните бяха ограничени. Въпреки това Алекс си беше създал представа за тази планета. Той смяташе, че ще минат стотици години, преди на тази планета да започне масирано заселване и строителство. Просто за момента на Orixon 44 имаше още пет незаселени континенти, а дори първия не беше изучен достатъчно. Ясно беше едно и то- най- важното: във дивата, извънземна джунгла, дори със шлемовете не можеше да се оцелее дълго време, ако нямаш  наблизо транспортна машина.
     Алекс въздъхна тежко, отпи юнашка глътка джин, сдъфка парче осолен лимон и се загледа през люка в ляво от себе си. Все още той нямаше идея за идващата нощ- можеше да окъснее зает по пулта си, а можеше и да поспи. А Палма и Ким май нещо друго бяха замислили, докато наблюдаваха насам- натам, някак си хитро…

       ( край на Откъс № 69.)