Откъс № 81. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 81. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1. 
     Малко преди началото на вечерта на следващия ден двата кораба все още бяха край града № 1, във неговата Източна крепост. Алекс седеше зад пулта си и обмисляше нещо, а колегите му правеха нещо наоколо, докато стягаха един стар робот за нови задачи. Двата кораба бяха във изчакване на нови задачи, а за момента такива все още нямаше. Мирена беше щастлива в този ден. Тя отново се обучава на тренажора- симулатор, за бойни изкуства, стрелба и водене на кораб. Във симулацията за оцеляване при сложни обстоятелства тя постигна добри резултати. Когато се прибра в каютата, Мирена се отдели в бокса си, за да подреди, пооправи и прегледа вещите си в задължителната раница и във свободната, както и запасите си за оцеляване в шкафа. На нощното й шкафче отново имаше пресни цветенца от Алекс, сложени във ваза с вода. Тя си мислеше за него и неможеше да разбере, какво толкова има у този мъж. Той просто беше първия и мъж, а тя беше умна- не мислеше да го напуска, в търсене на друг.
     Роботът, който ремонтираха Аш и Милена, скоро беше готов за нови задачи. Те смятаха да го използват за хигиената на каютата и други подобни цели. Алекс запали цигара и погледна към Палма и Ким, които разботеха нещо по пултовете си. В тези часове той си припомняше картини от други свои животи, които беше живял на Земята, тук на Orixon 44 и дори на най- новата планета на земляните- Orixon 88. Във своите повече от 600 предишни животи, Алекс беше имал много родители, много жени и приятели, много поколения. В този час той се замисли именно за тях. Те сигурно бяха някъде наоколо и в тези времена и във настоящия му живот. Алекс имаше спомени дори от милиони години назад, когато хората бяха динозаври, във постоянни битки един срещу друг, в борбата за оцеляване и храна. Именно от там хората се познаваха, а някои от тях бяха неговите приятели. Тези спомени позволяваха на Алекс да разпознава хората от пръв поглед и да може да знае какво представлява всеки един от тях и на какво е способен. Именно така Алекс разпознаваше своите врагове и престъпниците.
     2.
     Във вечерта Алекс и Мирена се разхождаха из оранжерията на кораба и си говореха. Те не се криеха от никого, защото Палма и Ким добре знаеха, за какво става дума.  Мирена беше просто- още една негова жена. Алекс запали цигара, когато седнаха под едно мандариново дръвче на една дървена пейка и извадиха джин, за да се почерпят. Тук беше най- свежия въздух в кораба, а обстановката- като в някакъв малък Рай. Тук двамата се порадваха малко на близостта си, а Мирена беше онемяла, тя не беше предполагала с какво ще се срещне тук, преди да я насочат да започва службата си именно тук- на кораба Nissan. Изнанадан беше и Алекс. Това момиче му идваше като скъп Дар от Бога. Той си обещаваше да се грижи за своите момичета- тук в кораба и другите двадесет в град № 1. Трябваше да мисли и за своите деца, вече много…
     На връщане към каютата Алекс и Мирена срещаха колеги, отиващи в столовата за вечеря. Шестимата със Алекс обаче се хранеха предимно в каютата си, а често пъти със собственоръчно приготвена, добра храна, от древните рецепти от Земята. Като се спряха до един люк в коридора, те можаха да видят, как се приземяват два от корабите на града. Те бяха доставили храна на една от тайните бази на AFJ, която беше на дистанция 200 км. на юг от града. Там служеха и живееха, докато поддържат базата, близо 3,000 военни. Това беше база със специално предназначение.
      Вечерта напредваше, а във каютата при Алекс беше топло и уютно, звучеше тиха музика във мека светлина. Милена, Аш и Мирена приготвяха топла храна за вечерта и нощта, а Палма и Ким разговаряха с дежурните от града и Източната крепост. Алекс умуваше над нови теми, драскаше си по хартиените листи и пушеше замислен. От Командването искаха да бъде помислено за постепенното застрояване и заселване на най- новата планета- Orixon 88. Честта се падаше на Алекс, да даде първоначални идеи, указания и инструкции по темата. Той смяташе, че трябва първо да се построят няколко опорни бази, около които да се започне първия град на земляните на Orixon 88, където в началото щяха да живеят първите строители и военни, отишли до там. Сетне трябваше да се направят складове където да се натрупат материали за строителство. Алекс въздъхна и погледна другите теми. На едно от листчетата си беше отбелязал: "Да се обадя на децата и да видя майка си."…
       ( край на Откъс № 81.)