Откъс № 72. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 72. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

               

     1. 

     Във вечерта на другия ден Алекс, Палма, Ким, Аш и Милена продължаваха разходката си из град № 25 със своите домакини- шофьорите на буса, които бяха мъж и жена- агенти от AFJ, работещи в града и Западната крепост, където пък се намираше кораба Nissan. Бусът беше специален и седмината бяха поспали вътре в него. По- рано през изминалия ден бяха посетили корабостроителницата на града, за да видят най- новото производство- малки кораби, предназначени за използване от земляните за частен, личен транспорт. В този час седмината обикаляха подземията, за да разгледат какви действащи подземни обекти и съоръжения има тук. Жилищните сгради също имаха подземна част, където обикновено имаха паркинги за бусове, който от жителите е успял да си купи, но пък имаше и бусове- таксита, които се наемаха за няколко часа или за цяло денонощие. Даваха се и бусове под наем. Във следобеда отново някои от хората бяха поспали в буса, а в този час пътуваха към същия бар, който познаваха от предишната вечер. От Nissan все още не ги викаха обратно в кораба, така че разполагаха със времето си. 

     Алекс беше запалил цигара, докато мислеше какво друго би искал да посетят в този град, разглеждайки картата на града и справочника за града. Аш разговаряше със двойката шофьори и колеги, Палма и Ким слушаха музика, а Милена хапваше вафли, изпитала внезапна нужда от сладко. До същия бар имаше около един час път, а шофьорът водеше буса без да бърза и внимателно. Току- що беше отминал часът- пик, когато жителите на града приключват със работния ден и се отправят към домовете си, или другаде. 

      Като стигнаха до бара, оставиха буса на паркинга и прекосиха площадката до единия вход на бара. Посрещна ги момиче, което ги отведе до свободна  маса за десетима. Алекс се беше изморил в този ден, беше хванал и настинка. Тук в бара беше топло, по принцип, но въпреки това Алекс увеличи вътрешното отопление на униформата. Това бяха специални нишки нитинол, които минаваха през средния слой на униформата и я затопляха, използвайки малка акумулаторна батерия, зареждана при ходене от пиезокристали във ботушите   на краката. По принцип това отопление не беше за подценяване, дори при сериозен студ. 

     * 

     Вечерта напредваше, а седмината се черпеха с пиво и вкусни блюда от менюто тук. Алекс не губеше времето си дори тук. Той поглеждаше двата си ръчни компютри, нещо обмисляше и драскаше по лист хартия, на масата пред себе си. Атмосферата в бара биваше оптимистична. Като се обади по- късно на Шао и Шон от втория му екип, Алекс се информира за ситуацията в кораба Nissan, получи данни с новини и обстановката във връзка със снежното бедствие. Новините не бяха нищо особено и по- различно от обикновеното. По това време му се обади и Браун от втория екип, за да му предаде писмо от двайсетте момичета от град № 1, с които той имаше деца, по волята на Командването. Двайсетте момичета живееха заедно в един и същ дом и заедно със всички деца, които Алекс имаше след изпълнението на заповедта. Бяха минали вече години от тогава, а това своеобразно семейство го задължаваше да бъде наблизо. В тази връзка Алекс смяташе да се откаже от далечни полети, за да бъде тук на Orixon 44. Писмото на момичетата го развълнува. Той беше техния мъж, така да се каже. В същото време тук си имаше две жени и партньорки, имаше и по- големи деца, вече младежи- две дъщери и двама сина. Те служеха на кораба Nissan, където също така беше и неговата родна майка. А баща му беше починал преди години от тежки болести. Урната на баща му се  пазеше в специалното помещение на Nissan, именно за такава цел. Близки имаха и другите от екипажа, а  не всички бяха живи. 

      Алекс запали цигара, замислен над писмото на момичетата. Те не бяха глупави. Работеха у дома си, чрез най- различни методики, за да осигурят бъдещето- своето и на децата на Алекс. Този въпрос още веднъж принуждаваше Алекс да се въздържа от предложения за далечни полети… Трябваше да бъде тук- наблизо до Orixon 44. Неговият командир- Йон, както и учителя му, вече адмирал- Буун, му обещаваха, да продължава да бъде наблизо до тази планета и занапред… 

      Алекс въздъхна. Този бар беше най- доброто нещо, което беше виждал от десетина години насам… 

       ( край на Откъс № 72.)