Откъс № 74. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 74. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.  
     Започваше следобеда, когато Алекс, Аш и техните мацки, както и двойката шофьори на буса пътуваха в един от тунелите на града. Това беше връзка между Западната и Източната крепости на града. Искаха да посетят Източната крепост. Това бяха солидно укрепени и маскирани бази на AFJ. Алекс запали цигара загледан във часовниците си и във гледката напред по пътя, почти нямаше движение там по това време. Аш разговаряше със колегите- шофьори, Палма хапваше шоколадова вафла, Ким четеше новини, а Милена слушаше музика със слушалките си.
      По- късно във следобеда седмината пристигнаха със буса във Източната крепост на града. Техните колеги, двамата шофьори, ги въведоха из коридорите между паркинга и крепостта. Охраната на входа поискаха да видят паспортите на седмината и ги провериха. Това бяха едни гривни по ръцете им, съдържащи чип и процесори, по уникална схема и програма. Дойде при входа да ги посрещне един младеж, също въоръжен- техен колега. Когато бяха заведени и посрещнати в едно от кафенетата на крепостта, те се разговориха с младежа, а той беше тук, за да ги разходи навсякъде където поискат. Скоро при тях на масата пристигна и младо момиче, което идваше със същата цел- да ги заведат навсякъде където поискат да разгледат из Източната крепост и наоколо. Сетне заедно се почерпиха с джин- тоник по идеята на Алекс и както е редно- не без салатка от осолени лимони. Никой не бързаше за никъде, а време имаше достатъчно, та се почерпиха добре. Алекс отново следеше нещо по часовниците си и драскаше по листи хартия. Това му беше навик, а така се раждаха добри планове, схеми и програми и други хубави неща.
     Минаваше средата на следобеда, когато цялата група се изкачиха със асансьор във една наблюдателница на Източната крепост. Височината беше 60 метра, много над натрупалите пластове от сняг. От тук се откриваше гледка във всички посоки. Виждаше се добре града, все още затрупан със снежна покривка от 10 до 15 метра. Край летището на града вървеше почистване на снега. Той се загребваше и изнасяше към реката наблизо. Мястото допадна на Алекс и неговите хора. Той запали цигара и се загледа в далечината, където тукашната звезда наближаваше към залез, след около три часа.
      2.
      Навън беше тъмно, когато Алекс и хората с него бяха настанени в една от квартирите на Източната крепост. Тук те щяха да нощуват. Двойката шофьори отидоха набързо да опаковат буса за нощуването, а скоро щяха да се върнат в квартирата. Малдежът и момичето, които ги разходиха из крепостта, отидоха да се пооправят, а за вечеря всички щаха да се съберат в ресторанта на крепостта. Алекс се освежи и стегна униформата си, прегледа всичко по нея, както и всичко във раницата си и седна да прегледа новините от 24 часа насам, от всякъде, където имаше земляни, земни колонии, градове, кораби, бази…
     По- късно вечерта Алекс запали цигара и усети, че е стабилно настинал напоследък, а краката му не го държаха от умора. Неговите хора се готвеха за ресторанта на крепостта, а той беше седнал на масата и драскаше нещо по листи хартия. И тази вечер не ги извикаха от кораба Nissan, да се прибират там. Това означаваше, че имат още една вечер и една нощ, а тук нощите бяха много много дълги. Алекс се беше замислил над обичайните теми, но тук във тази квартира на крепостта, нещо не му идеше настроението за умуване. Може би не беше в добра форма просто. Изморени бяха и другите му хора. Те гледаха да полегнат, да поседнат, а от почерпката с джин бяха огладняли катастрофално. В очакване за ресторанта хората на Алекс и самия той, избираха какво ще си поръчат за вечерята там. Скоро се върнаха техните домакини- младежа и момичето от крепостта. Върнаха се и двойката шофьори на буса. Така вече в този пълен състав, само след около час време щяха да бъдат в ресторанта на Източната крепост.
     Квартирата беше на високо ниво, та Алекс и Палма се изправиха пред прозорците- люкове и се загледаха навън. Новините бяха, че приближава временно топла вълна, която може би щеше да топи снеговете в идните дни. За това бяха предидени тръби към близката река, минаваща в близката долина. Разстопените снегове щяха да идат в тази река.
      Алекс и Палма въздъхнаха докато тъгуваха около спомените си за кораба Nissan. Алекс смяташе на сутринта да се завръщат там. Не беше необходимо това да бъде гласувано…
       ( край на Откъс № 74.)