Откъс № 68. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 68. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Късно вечерта в каютата на петимата беше топло и уютно, а тук се бяха събрали всичките двайсетима от екип Алфа на Алекс, черпеха се с джин- тоник със осолени лимони и обсъждаха нещата от напоследък. Алекс драскаше по едни листчета хартийки и умуваше над темите си. Корабът Nissan поддържаше скорост около 100 км/ч., на височина 4,000 метра, като използваше своите тежкотоварни функции, носейки тонове провизии и други стоки за няколкото града, които все още не бяха уредени напълно. Обикновените самолети, които ги зареждаха с най- необходимите стоки, имаха забрана за полети, заради бедствието. Над планетата сега летяха само космическите кораби. В този час двамата адмирали - Буун и Пайк разговаряха във видеовръзка за положението в последните времена. Бяха натоварили четири екипа за търсене на стратегии за справянето със снежното бедствие и евентуалните му усложнения. Единият се намираше на кораба Nissan, а втория на кораба Ford.
     2.
     Започваше вечерта на другия ден. Двата кораба- Nissan и Ford от няколко часа бяха приети по площадките на град № 24, по- точно при Източната Крепост специално разчистени от двадесет- метрова снежна покривка. Навън няколко екипа и от корабите и от Крепостта- база на AFJ, започваше разтоварянето на провизиите и другите стоки за града.
     Алекс през този ден беше във изключително тежко здравословно състояние. Всичко го болеше остро, втрисаше го от студ, трудно мислеше. Той обясняваше тежкото си състояние със "неуспешна телепортация", макар и да не вярваше, че е това. Опитвайки се да облекчи болките си и тежкото си състояние, той получи от шамана Джи (лечителя във кораба), лекове, билки и хапове. Хората на Алекс бяха разтревожени от състоянието му, а най- вече Палма и Ким.
     Вечерта напредваше, а Алекс запали цигара, седнал зад пулта си и загънат в одеалото. С надеждата за облекчение на болките по цялото му тяло, той беше забил поглед във оперативния екран, където можеха да се разберат много неща. Тази вечер той усещаше, че няма да успее нищо повече да свърши, но надеждата не го изоставяше. Жаден за поне малко облекчение на тези болки, той искаше да остане на мястото си и не мислеше да се отказва лесно.
     По- късно във вечерта продължаваше разтоварването на тоновете провизии и стоки за този град. Тази задача обикновено изпълняваха товарните самолети на града, които заради  бедствието не можеха да летят. На борда на Nissan в този час будуваха 100 души, включително и екипите, които имаха задачи навън. Настроенията на двата кораба, четирите крепости на града и във града, не бяха добри в тези часове. Хората се плашеха от снежното бедствие и постепенно свикваха да се справят без да имат достъп до наземните улици, без да виждат естествената светлина. Те продължаваха да живеят по своите домове, които бяха вече със спуснати блиндирани капаци. Тези бронирани капаци на врати и прозорци можеха да устоят и на ураган, от типа на земните урагани. Така бяха изчислявани на твърдост.
     В тези часове най- добрият другар на Алекс- Аш, се занимаваше със разговори по радиовръзките на кораба. Той опитваше и по- далечни радио- контакти, тъй като кораба беше разгънал най- мощната си антена и предавател. След няколко сполучливи разговора с околните планети, където имаше земни колонии- градове, Аш беше събрал сгъстени база- данни, натъпкани с различни новини от близо и далеко. Самият Аш смяташе да се занимава с прегледа на тези новини, за да ги пресее и предложи на адмиралите, в късната вечер, нещо което обикновено правеше и Алекс. В тези часове жителите на град № 24, вече се бяха прибрали по домовете си, след изморителния ден, за да почиват и спят. Все пак много от заводите работеха нормално, тъй като снежно бедствие при тях беше предвидено предварително и добре направено при строежите по- късно.
     В късната вечер шамана Джи още веднъж посети Алекс и отново му даде съвети и инструкции за приемането на лекарствата му. С надеждата да му олекне, Алекс се занимаваше с листи хартия, където нахвърляше най- различни идеи и планове. Шаманът Джи му разреши да пийне джин с тоник, но без да прекалява- максимум 100 грама. Това зарадва Алекс. Той самия усещаше, че много скоро може да си отиде от света… Като лъчи надежда неговите две жени- Палма и Ким се въртяха около него, видимо във по- добро настроение…
       ( край на Откъс № 68.)