Откъс № 86. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 86. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1. 
     Във бордовия следобед на другия ден Nissan намери бедстващия транспортен кораб и се насочи към него. До контакта и скачването на двата кораба имаше още няколко часа. Алекс и Палма току- що се бяха появили в каютата, след като поспаха, заради среднощна работа над чертежите на транспортния кораб. Те вече имаха план за търсенето и ремонта на повредите по управлението на този кораб. Алекс запали цигара, изправен пред оперативния екран, взе си кафе от автомата и се прозина и протегна, май беше поспал. Докато се разсънваше той оглеждаше наоколо и поглеждаше часовниците си, където вървеше някаква информация, която явно го интересуваше. Алекс се освежи на чешмата, постегна униформата си и джаджите по нея и за зае да проверява нещата си из часовниците, лаптопа и пулта. Това щеше да отнеме известно време.
     Наближаваше вечерта на борда на Nissan, когато достигнаха бедстващия, транспортен кораб, нуждаещ се от известен ремонт, за да може да се приземи със 1,000 преселници, идващи чак от Земята. На този кораб беше отказало управлението някъде по пътя, доближавайки Orixon 44. След като часове наред няколко екипа на Nissan разглеждаха схемите и чертежите на бедстващия кораб, те вече изпращаха на борда му малка совалка със десет души, специалисти по ремонтни работи. Другите екипи имаха директна видеовръзка, за да помагат в търсенето на повредата и ремонтните дейности.
     Бордовата вечер започваше на кораба Nissan, когато специалния екип от десет души се скачи с малка совалка към бедстващия кораб, идващ от Земята със 1,000 души земляни на борда. Освен проваленото приземяване към планетата, заради авария в управлението, тук може би имаше и други проблеми, а спасителния екип от Nissan щеше всичко да разбере постепенно. Можеше да се използва и прехвърляне на пасажерите по други кораби, за да стигнат до Orixon 44. Това щеше да бъде най- сложния вариант на събитията.
     2.
     Алекс запали цигара докато слушаше разговорите по общата честота на Nissan. Беше се замислил над случващото се. Екипът от десет души изпратен от кораба Nissan, вече се намираше на борда на бедстващия кораб. Алекс обмисляше нещо докато слушаше този радиоканал и наблюдаваше своите часовници и своя пулт. В каютата бяха още Палма, Ким, Мирена, Аш и Милена. По принцип процедурите за уточняването на принадлежността на корабите, извън AFJ, беше сложна. Никой тук не поглеждаше небрежно по въпроса. На линия беше и адмирал Буун, който следеше всичко от каютата си. Странно беше да се повреди управлението на голям пътнически кораб, някак си малко преди крайната си цел, а именно планетата Orixon 44. Ставаше чудно, как така не се е случило надалеко от тук. Това можеше да е изключителен късмет. А пък ако повредата беше настъпила по време на приземяването тук, то белята щеше да е огромна…
     Те те те такива мисли минаваха през ума на Алекс в късната бордова вечер на кораба Nissan. Ако имаше нещо съмнително у този пътнически кораб, то то щеше да бъде разбрано и усетено в идещите часове. Съмнението беше част от  инстинктите за самосъхранение и оцеляване на човека. Алекс беше спокоен в началото на спасителните действия. По общата честота течеше разговор между екипа отишъл там- Екип Гама. Течаха процедури по проверката на самия кораб и неговата идентификация. Екипът въобще не бързаше, тъй като процедурите за зашита на AFJ и неговите агенти- астронавти, бяха железни…
      Времето си течеше, а процедурите по проверките все още не бяха стигнали до никъде. Това беше извънземен кораб, но наистина тук имаше голям брой земляни, които сигурно наистина идваха от Земята, за да се заселят на Orixon 44. Невъзможността да се разбира напълно извънземния език, усложняваше ситуацията. Това, че земляните се преселваха чрез използване на транспорт и услуги на извънземни, не беше никаква новост, а се случваше понякога…
      Междувременно кръстосвачът New York беше хванал курс към същото място. Те можеха да приемат на борда му земляните, за да освободят извънземните и техния кораб. Кръстосвачът беше надалеко, но можеше да пристигне в рамките на 48 часа, ако нещата се биха объркали…
      Алекс си въздъхна и каза във ефира на общата честота на Nissan:
     -А бе хора, я вижте има ли мацки на борда на транспортния кораб!
      Въздъхнаха си и неговите колежки и колеги, а Палма го сръчка в ребрата и се разсмя…
       ( край на Откъс № 86.)