Времето сега:

понеделник, 14 ноември 2016 г.

Откъс № 78. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.


   
  Откъс № 78. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Това беше следобеда на другия ден. Двата кораба все още изчакваха по- добро време, за да могат да отлетят от Северната крепост на град № 4. А времето беше сложно със силен вятър, валеше отново сняг. За момента тежестта на снега върху строежите и съоръженията на градовете на земляните на планетата
Orixon 44, не беше опасна за тях. На повечето от градовете покривката от сняг беше максимум 15 метра. Новият сняг валеше по слабо, но все пак се очакваше да натрупа допълнителна покривка.
     Алекс пушеше цигара, топлеше се със чай и както обикновено умуваше по темите, а едната от тях беше освобождаването на градежите от снежната покривка. Беше предвидено да има сняг, но този път беше валяло много дълго време, а това объркаваше плановете, особено за самостоятелното изхранване на някои от градовете.  
     *
     Започваше вечерта на борда на кораба
Nissan. Алекс развеждаше Мирена из кораба, за да й обяснява къде какво има, какви възли и машини. След изминалата нощ заедно, двамата бяха доста по- различни. От много време Алекс беше имал само Палма и Ким. Такава вярност трогваше хората тук. Затова пък Алекс смяташе, че просто е бил прав. След изминалата нощ Мирена вече беше млада жена- мацка, което за момиче на 20 години не беше нищо кой знае какво. Двамата се придържаха към служебни отношения, да не би котката да им мине пътя. Бяха си дали криле един на друг. Мирена беше като дете, което е станало опасно, след Школите на AFJ. По някакъв странен начин двамата добре се разбираха, а тя знаеше и за другите му две жени и за голямото му семейство със много деца в град № 1. Факта, че добре си пасваха не ги изненада. А Палма и Ким погледнаха съвсем трезво на такава новина, запазвайки хладнокръвие. Самият Алекс не беше никак глупав мъж. Той държеше околните на дистанция от себе си, за да не му се качи някой на главата. Та така и със жените…
      Докато двамата се прибираха по- късно към каютата, Мирена оставаше замислена. Тя самата смяташе, че е ударила мишената точно в десятката със този Алекс, а парадокса беше, че и той смяташе, че е ударил десятката със Мирена. Алекс си зае мястото зад пулта си, щом се прибраха и се зае със задачите си, каквито сам си ги поставяше. Новините от последните часове говореха за стабилизиране на времето над континента. Двата кораба вече можеха да отлитат- имаше да довършват сканирането на континента, от гледна точка на снежната покривка над самите градове на земляните. Командир Йон все още изчакваше, преди да даде старт.
      По- късно във вечерта двата кораба
Nissan и Ford отлетяха от град № 4. В каютата на шестимата от екипа на Алекс беше топло и уютно, в мека светлина и тиха музика. Докато се набираше височина, Алекс обмисляше нещата седнал зад пулта. Предстоеше да се идигат до височина от 10 км. и да сканират снежната покривка над градовете. Из кораба в този час започваха със вечерята в столовата. Радиовръзките бяха добри, а новините не бяха нищо особено. Алекс запали цигара и се изправи пред предния люк на каютата. Оттук добре се виждаше пътя напред, а все още бяха доста ниско над джунглата, покрита в сняг. Алекс се замисли над темите от последните времена, замисли се за своите мацки и дори ги погледна скришно, особено Мирена. А Аш и Милена се бяха захванали да приготвят вечерната и нощната топла храна за шестимата тук. Това бяха вкусни неща, по стари рецепти от Земята.
      По това време Мирена реши да се пробва на тренажора за водене на този кораб. Алекс и разреши и тя отиде там, а тренажора се намираше наблизо по коридора назад. Тренажорът даваше богата представа за управлението на кораба
Nissan
. Мирена отначало изучи приборите по пилотските пултове. По- късно опита повече неща. Оттук бяха минавали всички хора от екипажа. Би трябвало всеки един от тях да умее да поеме воденето на кораба, ако тотално се объркат нещата и самите пилоти не са в състояние да водят кораба. Това бяха мрачни стратегии за кораба и екипажа.
      Алекс се замисли отново над нещо, докато си драскаше по листи хартия разни неща. Корабът наближаваше височина от 2 км. и продължаваше да се издига. Вторият кораб го следваше на 200 км. дистанция. Тази нощ със сигурност едва ли щяха да се приземяват някъде.
       ( край на Откъс № 78.)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Koan - Matariki

Синоптична прогноза