Откъс № 75. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 75. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Вечерта напредваше, когато Алекс и останалите хора се настаниха на маса за десет души в ресторанта на Източната крепост. Тук имаше и военни и цивилни, около 300 души общо казано. Забелязваха се и извънземни видове, живеещи в града, или военни такива, или пък гости на планетата Orixon 44. Новините бяха добри- снеговете в града се топяха постепенно. Скоро щеше да бъде възможно самолетите на града да летят отново. Докато похапваше бавно и без бързане, Алекс наблюдаваше часовниците си и отново драскаше по своите листи от хартия със специален химикал. Това беше специална вечер, а оркестър на живо изпълняваше джазови ритми, тук имаха даже саксофон. Алекс си даваше сметка, че много много години не беше стъпвал във бар нито във ресторант. Изглежда екипажът на кораба Nissan беше дал всичко от себе си от гледна точка на дълечните полети. Те вече имаха обещание от адмирал Буун- оставаха на разположение над планетата Orixon 44 и най- близките наоколо планети. Това беше края на далечните полети за корабите Nissan и Ford… Тази новина зарадва двата екипажа. Някои обмисляха уволнение от AFJ, но това почти никой не го правеше наистина. Проблемите долу при цивилните биваха съвсем други. Това не беше по силите на старите вълци на космоса, предимно летяли в последните 20 години от живота си и то- предимно на далечни полети…  
     2.
     Беше вечерта на другия ден, когато Алекс, Аш и техните мацки пристигнаха обратно във кораба Nissan. Те се сбогуваха със двойката шофьори на буса, с който разгледаха подземията на града и влязоха във входния асансьор на кораба. Като се прибраха в каютата си, изведнъж се зарадваха- това им беше нещо като свой дом. Завръщането след разходката из подземията на град № 25, ги изпълни със добро настроение. Алекс прибра раницата, оръжията и шлема си в бокса си и запали цигара. Тук в тези дни бяха идвали Браун и Моника, а също Шао, Джейн, Шон и Никита, за да използват данните от компютрите. Алекс им беше разрешил предварително. Докато пушеше цигарата си, Алекс разговаря с дежурните, откъдето научи, че Nissan отлита след няколко часа, за да могат да огледат картинката над континента, от гледна точка на натрупания сняг.   
     *
     Късно вечерта Алекс и Палма пушеха по цигара и се топлеха с чай, а кораба Nissan набираше височина, стартирал пред около един час от една крепост на град № 25. Корабът отиваше да заснеме и измери снежната покривка над градовете на земляните на този единствен заселен континент на Orixon 44. Алекс не беше на себе си, леко превъртял напоследък, откакто очите му се напълниха със всякакви мацки- красавици, каквито беше видял из подземията на град № 25. Той съвсем ясно си даваше сметка, колко отдавна не беше виждал други момичета, освен от екипажите на Nissan, Ford както и от кръстовача, а също и от някои бази на военните от AFJ. Превъртането на Алекс се усещаше наоколо, ама неговите мацки Палма и Ким не се изненадваха изобщо. Аш по това време приготвяше заедно с Милена топла храна за вечерта и идващата нощ. Екипите на Алекс бяха на собствен режим- спяха когато решат сами., а трябваше да имат предварително топла храна за нощта, когато можеше да се разчита само на свои запаси от храна. Определено имаше някаква изненада, някаква тайна около Алекс. То всъщност точно така си беше. На борда на кораба Nissan имаше нови хора- три момичета и едно момче. Новата тайна на Алекс беше особена. Момичето се казваше Мирена, все още тинейджърка, скоро завършила школа на AFJ. Мирена се сблъска със Алекс в един асансьор, по- рано във сутринта. Някакви искри бяха прескочили докато се погледнаха тогава… А каква беше истината- Алекс просто я разпозна- този си свой живот той го повтаряше за осми пореден път. Той някак си разпозна Мирена още от първия поглед, а във паметта му изплуваха бъдещи картини и събития…
       Алекс въздъхна, а Палма беше замислена дълбоко. Разбира се, че двете със Ким разбираха, че нещо има тук, някаква изненада, някаква тайна… Алекс не беше никак глупав. Той нямаше да изостави своите две жени. За останалото никой не успяваше да гадае, дори шаманът- лечител Джи…
       Nissan набираше височина, плувайки към Синята луна, а небесата бяха чисти, с някакви бели малки облаци.
       ( край на Откъс № 75.)