Откъс № 70. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 70. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Беше късно вечерта, когато корабът Nissan летеше със около 100 км/ч. на височина 5 км. към град № 25, следващия град със намалели хранителни запаси, където отиваха именно, за да доставят провизии и други важни стоки за жителите. Вторият кораб- Ford се намираше напред със около един час дистанция, а поддържаше височина 8 км. Радиовръзката между дежурните на двата кораба беше добра. По специален общ канал се свързваха всички летящи над Orixon 44, машини. Именно този канал прослушваше в тези часове Алекс. Разузнаването беше съобщило, че на континент № 2, снежната покривка е достигнала 50 метра височина. Въпреки всичко там имаше древни гори, които се издигаха, даже над това.
     Когато по- късно Алекс и Палма стояха пред предния люк забили поглед напред по курса на кораба, на борда оставаха само нощните смени, дежурни и постове. Това бяха 60 души, без да се смятат будните от екипите на Алекс. В каютата на петимата звучеше тиха музика, а осветлението беше съвсем леко и меко. Алекс запали цигара, замислен над темите за умуване, а в това време Аш и Милена приготвяха топла храна за вечерта и нощта, а пък Ким тъкмо подреждаше из каютата. На двата входа на каютата дежуреха роботи за охрана.
     2.
     В следобеда на другия ден Nissan продължаваше полета си към град № 25. Алекс беше отново във тежко здравно състояние. Той запали цигара и се опита да поработи по някоя тема. Положението му се пооправи чак в началото на вечерта. Градът все още не беше достигнат. В тези часове в началото на вечерта на борда на кораба будуваха 60 души. Това бяха дежурни и различни постове из кораба, със разни задачи и задължения. Извън сметките бяха хората на Алекс, екипите Алфа и Бета. Те винаги сами си определяха режима и предимно тренираха със симулатора- тренажор, или умуваха по избрани теми. Самият Алекс се радваше на вечерното спокойствие, макар и навън да започваше нова буря. До него седеше Палма, която разговаряше в това време със Западната крепост на град № 25. Очертаваше се в рамките на един- два часа, да намерят крепостта и да се приземят след това. По- натам в каютата седеше Ким, която в момента хрупаше бисквити с кафе, а  Аш и Милена приготвяха топла храна за вечерта и дългата нощ, след това. Алекс се замисли по темите от напоследък и заби особено умен поглед във ляво от себе си, където имаше външен люк. И тази вечер се очертаваше да се вижда Зелената луна. Алекс се замечта неусетно. Мислеше си за една уютна горска хижа в планината и малко, свое корабче наблизо, а край него малките му хлапета се гонят…
     3.
     С напредването на вечерта корабът Nissan наближаваше Западната крепост и града,  потънали под снега. Съоръженията по начало си бяха замаскирани, но сега съвсем неможеха да се открият. По някое време дежурните откриха разчистените от снега площадки за кацане, а кораба Ford вече беше там. Докато пилотите приземяваха Nissan дежурните проверяваха кодовете на града, но тук всичко беше нормално. Алекс по това време запали цигара и се изправи пред предния люк за да погледне навън. Там се появиха по няколко екипа от кораба и от базата, за да стоварят тоновете провизии и други стоки за град № 25. Товарни камиони сетне се спускаха към подземните тунели към града, за да отнесат товарите до складовете. Процесът щеше да продължи през цялата нощ, неизвестно до колко часа, по- късно в сутринта. Докато си пушеше цигарата, Алекс погледна в какво състояние е самата им каюта. Скоро мацките бяха подреждали и почиствали. В каютата беше топло и уютно, в мека нощна светлина и тиха музика. На масата зад пултовете беше прибрана топла храна за нататък, както и напитки. В тези часове обаче беше време за по малко джин- тоник. Екипите на Алекс нямаха задължения за идващата нощ. Алекс смяташе да остави няколко дежурни наблюдатели, докато самия той поспи добре.
     Докато дестима от екипа Алфа се черпеха с джин, Алекс нахвърля графика за нощните дежурни наблюдатели от неговите хора. Със излюзията, че ще се наспи до насита, той се загледа в разхвърляните листи хартия по плота, пред себе си, за да си събере мислите и да преснима последните си неща с камерата- за архивиране в компютрите на кораба, включително и във своите.
     На пода се промъкваше черна и огромна хлебарка, мърморейки нещо за своята скука, докато някой я настъпа и сплеска неволно… А из близкия град започваше вечерната веселба, преди сън… Алекс се прозина и протегна сънливо, без да обръща внимание на Палма и Ким, от известни съображения и стратегии…
       ( край на Откъс № 70.)