Откъс № 85. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 85. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.   
     Беше средата на следобеда на другия ден, когато кораба Nissan отлетя от Северната крепост на град № 3. Новата задача беше малко сложна. Високо на около 50 км. над планетата един от корабите, пристигащи от Земята беше получил авария в системите за управление. Този кораб беше спрян на тази височина и изчакваше техническа помощ, за да може да се приземи, а на борда си той носеше около 1,000 преселници от Земята. Адмирал Буун беше определил за справяне със проблемите там, именно  корабите Nissan и Ford. Тук бяха най- добрите момчета за всичко и те щяха да ремонтират управлението на транспортния кораб и да помогнат да се приземи благополучно. Докато Nissan се издигаше почти направо нагоре, Алекс запали цигара и погледна тайно из каютата. Мирена дремеше, седнала край масата, пред учебник по оцеляване. Палма и Ким приготвяха храна за деня, до вечерята. Аш и Милена се бяха оттеглили, за да поспят. Из кораба будуваха 60 души, а пилотираха Джими и Джони- най- опитните пилоти на този кораб. Времето нагоре беше със почти слаби ветрове и всякакви облаци. Докато си пушеше цигара с горещото кафе, Алекс разглеждаше чертежите на транспортния кораб, за да разбере- каква е повредата. С това се занимаваше в тези часове втория екип от десетина души на Алекс- Екип Бета.
     На борда на кораба Nissan беше времето преди началото на вечерта, а вече се бяха издигнали до 5 км. височина и продължаваха със издигането. Алекс хрупаше соленки, докато наблюдаваше как върви издигането нагоре. До него Палма разглеждаше чертежите на транспортния кораб, докато Ким й разказваше писаното в съобщението от този кораб, във връзка с повредата. Аш и Милена тъкмо ставаха от сън, а Мирена хапваше шоколадови вафли.
     2.
     Беше вечерта на борда на кораба Nissan, който набираше височина към орбита на 50 км. над планетата, където транспортен кораб се нуждаеше от ремонт на управлението си, за да може да приземи 1,000 преселници от Земята. Три екипа от Nissan разглеждаха чертежите на транспортния кораб и разговаряха с неговите дежурни, за да се подготвят за предстоящия ремонт. Алекс запали цигара, докато обобщаваше наученото до този момент за повреденото управление на транспортния кораб. Това не занимаваше изцяло   вниманието му. Той искаше да прегледа и новините, от последните 24 часа. Това занимание му отне близо час. Във данните получени на кръстосвача, а по- късно и на кораба Nissan имаше и новини от Земята. Та на родната планета на мнозина земляни- Земята, все още господстваше тотален робовладелчески строй. Въпреки постоянно намаляващия брой на населението на планетата, храна и вода не достигаше. Експлоатацията на роби владееше и Марс, където също роби разбиваха скали в рудници, за да се добият ценни метали и руди, при изключително тежки условия, липса и недостиг на въздух, вода, храна. Според своите заплати, марсианските роби едва оцеляваха, трудно успяваха да спестят за въздух и чаша вода на ден…
       Алекс въздъхна тежко и запали цигара. Той съвсем ясно разбираше каква е картинката на Земята и на Марс. За другите близки до Земята планети нямаше информация. Беше съвсем ясно, че преселението към зоната на звездна система Orixon ще продължава дълги години. Никой не искаше да бъде някому роб… Хиляди земляни напускаха планетите от Слънчевата система, където ги приемаха на големи транспортни кораби, за да ги отведат до Orixon. Пътят беше труден, а често пъти продължаваше най- малко една земна година. На всеки от тези древни транспортни кораби се намираха местенца и за хора без никакви финанси, загубили съвсем всичкото си имущество. А имаше места за обикновени земляни, също скъпи места за по- богатите, както и лукс за най- богатите, тръгнали да се преселват. Болшенството от пътниците- преселници пътуваха във помещения със стотина места и ограничено място за сън. Понякога те стигаха и до свободни легла. За други се даваха каюти със по десет места и койки за спане. Всичко зависеше от заплащането и уговорката със управата на корабите и домакините. Колкото до храната то обикновените дажби от пай, няколко пъти на 24 часа, беше най- търсеното споразумение. Други по- заможни земляни вкусваха и по- добра храна, а на някои хора им стигаше поне един или по- скоро - два хляба на денонощие…
       Алекс отново въздъхна тежко, а кораба Nissan продължаваше да се издига към транспортния кораб, нуждаещ се от ремонт на неговото управление. До Алекс беше Палма, която искаше тази вечер да бъде най- хубавата тук…
       ( край на Откъс № 85.)