ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2015. Откъс № 37. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 37. роман от Valeri Kolev.

1.
Космическият кораб Nissan престоя на площадка край град № 10, около десетина дни. Една чудна и свежа, дъждовна вечер, Алекс и Палма пушеха по цигара с кафе на терасата на дежурната каюта, а това беше на 40 м. височина, почти най- високата точка на кораба, когато е приземен и "сгънат" в себе си. Двамата бяха в добро настроение. Нямаше нови атаки на нашествениците, а небесата на Orixon 44 бяха чисти и добре пазени. Добро настроение владееше, както сред екипажа на кораба, така и в базата тук и в града. Бяха настъпили по- добрите времена за тази планета и преселниците от Земята и техните потомци. Алекс погледна часовника си и кимна на Палма:
-Какво да правим тази вечер? Имаш ли някакви идеи?
-Ще помълчим, ще помечтаем и ще си почиваме.- каза Палма.
*
Беше вечерта на следващия ден. Космическият кораб Nissan отлиташе от град № 10, със огромното нежелание на екипажа да правят това. Тук бяха завързани едни такива интересни запознанства, всъщност дори твърде интересни, поради интимния си характер…
Алекс пушеше цигара с кафе, в компанията на екипа си и наблюдаваше параметрите на отлитането, докато кораба набираше височина над джунглата. Отиваха на патрулен полет около планетата, за да я охраняват от предполагаеми нашественици. В небесата на Orixon 44 всъщност имаше и други летящи Стражи. Алекс си беше починал добре, беше си поспал юнашката и сега беше време да дежури, заедно със своя екип от общо десет човека. Полетът започваше нормално в тези часове на смрачаване. Оставиха дъждовния град и базата там зад себе си, а носталгичните усещания взимаха превес във настроенията на екипажа. Това беше новата планета на земната, човешка цивилизация. Бяха я намерили неоткрита от никого до момента, а тук нямаше никакви хора или някакви жители и цивилизации. Това беше историчеко събитие, останало десетки години назад в миналото.
2.
Вечерта напредваше, а Nissan достигна на 20 км. височина и със скорост 200 км/ч. продължаваше полета си над джунглата и океана. Алекс се разхождаше напред- назад из каютата и наблюдаваше оперативния екран на стената. Около кораба на дистанция от пет часа нямаше жива душа. В тези часове Алекс беше малко разсеян в мислите си за онези десет момичета от града… Това, което вече се беше случило с него, а и с момчетата от екипажа беше ужасяващо. Те завинаги се обвързаха с град № 10, където им предстоеше да имат деца и да продължават да даряват на града, генетичен материал. Новата обвързаност на момчетата от екипажа беше свързана с оцеляването на цивилизацията и нейното бъдеще. Това беше единственото вярно решение на назрял в тези времена проблем… Това се отнасяше и за Алекс, който също участва в даряването на генетичен материал и със близките си отношения с десет красавици от този град. Алекс също вече беше обвързан завинаги с тази планета и град № 10. Неговите две законни жени гледаха нормално на явлението, тъй като това беше важно и необходимо за оцеляването на земната цивилизация. Двете млади дами дори не се разсърдиха или обидиха. Разбира се трайно се вмъкна в живота им едно такова стоическо мълчание по въпроса…
*
Късно вечерта Алекс и Шао вървяха по коридорите на кораба и разговаряха, докато инспектират корабните системи и възли. Защитата на Orixon 44 ставаше задача със най- висок приоритет за кръстосвача New York и неговите други кораби и екипажи, в това число и Nissan.
Наближаваше полунощ. Алекс и Палма се черпеха със по чаша кафе, в половин часова почивка. Корабът беше на височина 30 км. и с лека тяга се носеше на изток над океана. От сателитите на AFJ идваше информация, че около планетата е "чисто". В небесата имаше в тези часове 175 летящи машини, като от тях 105 бяха товарни или пътнически самолети, които изпълняваха нормалните си функции. Други 20 обекта бяха кораби от приятелски цивилизации. Десет бяха машини на съпротивата, а корабите и совалките на AFJ в небесата в тези часове бяха 40. Алекс запали цигара и се замисли дълбоко. Спомените от ваканцията в град № 10, десетте негови красавици и всичко, което му се беше случило там, не му излизаше от ума. Мисълта, че му предстои да има там свои деца му навяваше много дълбоки чувства…
*
Във началото на вечерта на другия ден космическият кораб Nissan пристигна в базата край град № 15. Още не бяха затихнали двигателите му, когато Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха на терасата към дежурната каюта. Навън светеше слънцето в последните минути преди залеза си, а в небето надвисваха черни, дъждовни облаци. Из базата се носеше миризма на скара- бира, а като огледаха наоколо, четиримата видяха отворен пункт за скара- бира наблизо до площадката, където се бяха събрали военни от базата, техни гости и цивилни от града, на своеобразен празник.
3.
Алекс запали цигара и огледа местността около кораба. Из базата беше спокойно, а в далечината се издигаха замъците и кулите на града. В другата посока се простираше джунглата, където в този час птиците пееха вечерните си песни, преди да се стъмни и да тръгнат на лов хищниците и зверовете. Спускаше се студена вълна. Алекс потрепера от вятъра, който го прониза и кимна на Палма:
-Спуснете стъклената стена на терасата! Студено е.
Това скоро беше направено и четиримата се порадваха още малко на гледката, преди да се приберат вътре в дежурната каюта. Екипажът получи пет свободни часа, а в същото време дежурните подготвяха кораба за нощуване тук. Навън бяха пуснати 50 души, щастливци, които щяха да идат на скара- бира веселието тук, хем да разберат- какво се празнува там. По- късно корабът щеше да бъде дозареден с необходимото, за да е в готовност да отбранява планетата от нашественици.
Вечерта напредваше, а Алекс се беше замислил над някои проблеми и теми за размисъл, докато пишеше и умуваше над бял лист хартия.
*
Късно вечерта три дни по- късно корабът Nissan отлиташе от базата на град № 15, на патрулен полет. Докато набираха височина Алекс запали цигара и се намръщи- на около 30 часа от планетата, бяха забелязани два съмнителни обекта. Предполагаше се, че са нашествениците, опитващи се отново да атакуват планетата. Техните движения и маневри се наблюдаваха внимателно със телескопи и радари. За този момент обектите стояха почти неподвижно наблизо до един астероид. Ако бяха намислили там да се крият и маскират, то земляните вече знаеха за тях и това беше глупав ход на нашествениците. Към тях бяха прицелени над 30 ракети с далечен обхват и различни бойни глави, в очакване на заповеди.
По- късно корабът Nissan достигна 20 км. височина и започна патрулирането си над планетата. Екипажът в този час се раздели на смени, като 70 души отидоха да почиват и спят. Алекс и неговия екип неизменно дежуреха по пултовете, а полетът започваше нормално и без съществени проблеми…



(край на откъс № 37, пише се продължението.2015.VIII)


За дарения използвайте тази сметка:
Donations use this account:
ProCredit Bank, Bulgaria, EU.
BGN:
IBAN: BG34PRCB92301031684410
BIC: PRCBBGSF
Valeri Kolev