ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2015. Откъс № 32. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 32. роман от Valeri Kolev.

1.
В следобеда на другия ден корабът Nissan набираше височина над тази странна планета. Беше получена информация, още през изминалата нощ от самия кораб, смятан за катастрофирал. Текстът беше кратък: "Ние не сме катастрофирали. Вече ви видяхме. Все още сме заплашени от изчезване, като цивилизация, водим война. За сега не ни търсете, ще ви се обадим отново."…
Алекс продължаваше да умува в тези часове, над полученото съобщение. Все нещо му се изплъзваше от мисълта и той упорито се опитваше да разбере какво всъщност е то. Радиовръзките бяха нормални вече и дежурните тук се свързаха с кръстосвача. Свързаха се и със Съпротивата, за да им разкажат каквото знаеха до момента и това, че заминават от планетата.
Следобеда отиваше към края си. Из кораба Nissan бяха будни 70 човека, заети със задачите си. Кораба вече беше набрал височина около 20 км.
*
Във бордовата вечер Nissan достигна на 100 км. височина над планетата Orixon 62. Кръстосвачът се беше отдалечил оттук на около два часа път, за да има по- добри далекосъобщения. Там бяха разгънали една от по- големите антени на кръстосвача. В тези часове Алекс и Палма се разхождаха из кораба и проверяваха различните му възли с техника. Настроението беше нормално, а на борда будуваха 90 човека. Тази вечер командир Йон имаше важни разговори със планетата Orixon 44. Тази планета беше изцяло собственост на земната цивилизация, а я наричаха Новата Земя. Обмисляше се кръстосвача да предприеме пътуване до там.
По някое време Алекс и Палма се спряха до един от външните люкове на кораба, запалиха по цигара и извадиха джобните си бутилки с джин, за да се почерпят. Гледката през люка беше забележителна.
-Значи, тази изчезнала цивилизация ни се обади, а всъщност не е изчезнала…- каза Палма.- А тогава какво е било онова тяхно съобщение, заради което започнахме да ги търсим?...- попита тя.
-Предполагам, че е било някаква грешка в превода.- каза Алекс.- Може би са искали да ни кажат, че са заплашени от изчезване, кой знае…
-Искат да не ги търсим и щели да ни се обаждат отново… - каза Палма.- Много интересно!...
2.
В следващите три дни Nissan попадна в облак със сериозни аномалии, докато пътуваше към кръстосвача New York. Алекс и неговия екип бяха в лошите си времена, както и целия екипаж. Постепенно успяха да спасят положението и в следобеда на четвъртия ден пристигнаха до кръстосвача. Скачиха се към него без сериозни проблеми. Корабът Nissan все още имаше проблеми със икономията на енергия и гориво и вътре на места беше жега. Алекс се подкрепяше със студена вода и кафе, заедно с Палма, Ким и Аш, след като скачването приключи. Той запали цигара и се замисли. Отново се бяха спасили от някакъв капан- облак със аномалии. Докато екипажа се осъзнаваха след неприятностите в изминалите дни, в този ден положението беше много по- стабилно. В дежурната каюта бяха също така Шао, Джейн, Никита и Шон, които проверяваха какво е положението из самия кръстосвач, преди да отворят порталите.
*
Бяха изминали 5- 6 дни, откакто кръстосвачът New York набираше скорост в посока към звездата Orixon 4. През изминалите няколко дни той и екипажите му бяха в черен попътен облак със висока степен на аномалии. Тежки бяха тези дни, трудно се оцеляваше…
Един хубав, спокоен ден Алекс и Палма пийваха младо вино от диня, от бордовата реколта и се радваха на малкото свободни часове, които можеха да прекарат в спокойствие. В дежурната каюта беше целият екип, както винаги- отбор юнаци. Алекс си взе кафе по стар навик, запали цигара, а виното от бордовата диня му се услади. Трупаха запаси от динята, за черни времена. Беше универсална напитка. Ставаше и за кисела салата за джин с тоник. Кръстосвачът се водеше от друг екип, който се намираше някъде из корпуса му. Nissan си лежеше в жлеба, където му беше обичайното място. От другата страна се намираше и кораба Ford. По- назад имаше няколко совалки и летящи чинии. Тук често пристигаха външни гости, срещани по пътя.
Вечерта на борда беше започнала, когато Алекс, Палма, Ким и Аш вървяха и оглеждаха кораба си отвътре, за да проверят как са различните машини и възли из него. Тук имаше също момчета от охраната и роботи, които прибираха последната реколта от плодове и зеленчуци. От рибарника носеха и тонове прясна риба, която вече беше узряла за ловенето й. Това беше бързорастяща риба, а бяха изминали само две- три седмици. Това се трупаше за дълбоки резерви за черни времена. Част от продукцията се подаряваше на базите в които корабите отсядаха да гостуват. На борда имаха и други автоматични производства, правеха се и компютри, които бяха на добри цени навсякъде, със добри възможности.
3. Бордовата вечер напредваше, а екипажа на Nissan имаше свободни часове. Бяха се събрали по каюти, в столовата и кафенето. Някои бяха отишли в кръстосвача и на кораба Ford. Имаше и гостуващи от там. Алекс и Аш стояха изправени пред предния люк на кораба в дежурната каюта и наблюдаваха гледката напред. Усещането, че наближават новата планета на земната цивилизация, където живееха 4.2 милиона човека, беше невероятно. Отнякъде им идваше прилив на сили и енергия. До окончателното пристигане там оставаха още няколко денонощия.
*
В края на следобеда на другия ден Nissan наближаваше планетата Orixon 44. На борда настроението беше добро ,а Алекс и Палма се разхождаха из кораба, където имаха няколко задачи. Щом се спряха край един люк, Алекс запали цигара и се загледа навън, замислен. Планетата се синееше в далечината. До полунощ щяха да бъдат в нейната атмосфера. Из кораба бяха будни 100 човека. Този ден беше преминал без съществени затруднения. Всички бяха нетърпеливи да пристигнат долу на тази планета.
По- късно Алекс и Палма влязоха в столовата за да похапнат и да пийнат по питие. Тук имаше към 40 души, а сред тях бяха Шао и Джейн, Шон и Никита. Събраха се на една маса и се занимаха с почерпката.
*
В началото на вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш бяха по местата си в дежурната каюта. Пилотираха кораба Джейсън и Манхатън. Наближаваха да достигнат 40 км. над планетата, скоро започваше атмосферата. Комуникациите на кораба бяха стабилни. Имаха връзка с базата, където отиваха сега. Имаха връака и със кръстосвача, останал на 150 км. нагоре от планетата.
Вечерта напредваше, когато Nissan започна спускане към планетата в средата на атмосфера.
*
В следобеда на другия ден Nissan летеше на 12 км. височина над планетата. До една база на AFJ, където отиваха оставаха няколко часа път. Алекс беше натъжен в този ден. Узнал нови истини, докато умуваше над някои проблеми, той неможеше да приеме това за вярно. Тези истини го изваждаха от равновесие и унищожаваха деликатното му спокойствие. Замислен и почти отчаян, той разбираше истината за себе си и за своите предишни животи. Той разбираше защо му се бяха струпвали грижи и проблеми на главата, защо биваше в неизгодна позиция в повечето от предишните си животи…


(край на откъс № 32, следва продължението, пише се.2015.)


Уважаеми Дами и Господа, приятели!
Моля помогнете да издам на хартиен вариант
моите три романа, или поне единия от тях! :)
Надявам се да ми помогнете.
Това тук е моята действаща банкова сметка:

За дарения използвайте тази сметка:
Donations use this account:
ProCredit Bank, Bulgaria, EU.
BGN:
IBAN: BG34PRCB92301031684410
BIC: PRCBBGSF
Valeri Kolev