ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2015. Откъс № 36. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 36. роман от Valeri Kolev.

1.
В следобеда на следващия ден корабът Nissan плаваше с ниска скорост над планетата на около 20 км. височина. Алекс си беше поспал, а когато стана от койката, се наплиска с вода, взе си кафе и запали цигара. Докато се разсънваше той прослуша новините, предназначени за дежурните и погледна в дежурната каюта, където вървеше най- обикновен бордови следобед.
Горните кухини на кораба бяха натъпкани с свръхлек газ в тeзи часове, за да могат да го използват като дерижабъл. Със специални машини този газ можеше отново да се замрази, чрез което кораба спираше да бъде дерижабъл. Но обикновено функцията "дерижабъл" се използваше непрекъснато. Това даваше възможност за летене над планети, с минимален разход на гориво и енергия.
Алекс запали още една цигара, взе си от автомата още едно кафе и се разположи зад пулта за да поработи. Беше проспал почти целия ден, защото през нощта беше изкарал нощно дежурство, което му взе силите.
*
В началото на вечерта Алекс ровеше из радиоефира и се свързваше със кораби и бази на AFJ, както и със кръстосвача New York. Дежурните приемаха новини от близки и далечни станции. До момента около планетата не бяха забелязани вражески кораби и обекти на нашествениците. Затова пък тук имаше пристигащи и заминаващи си кораби от приятелски цивилизации, както и от Съпротивата. Тройната война все още беше надалеко от системата Orixon, но Съпротивата беше нащрек, готови да реагират при необходимост. Водеше се разследване, какви са точно тези нови нашественици, проявяващи интерес към планетата на земляните Orixon 44. По техните следи бяха изпратени специални роботи- разузнавачи.
2.
Беше късна доба, няколко дни по- късно. Корабът Nissan летеше с ниска скорост в режим "дерижабъл" над няколко съседни града на земляните, а това беше планетата Orixon 44. Времето навън беше сурово, беше свил страшен, извънземен студ, макар да се смяташе, че сезона сега прилича на късно лято, преди есента, тук сезоните бяха съвсем други… Алекс си беше взел чаша кафе, пушеше цигара и преглеждаше най- новите новини от близо и далеко, докато умуваше по въпросите за оцеляването на човешката цивилизация, тук на тази нова тяхна планета. Възможностите на AFJ не бяха неограничени. Недостигаха нито подготвени хора, нито достатъчно машини. А от това зависеше оцеляването на човешката цивилизация, произлизаща от древната Земя. Тази планета не беше все още изучена добре от земните учени. Тя криеше много опасности, но пътят на цивилизацията я доведе именно до тук. За връщане назад неможеше и дума да става. Земята живееше подледните си времена. Просто там всичко беше изчерпано. Очакваше се апокалипсис, който имаше около 5- 6 различни варианта. Населението на Земята в тези далечни времена беше многобройно и недостигаше нито вода, нито храна. Плановете на военните и на AFJ, бяха да се евакуират от Земята, най- ценните и полезни хора. Това беше сложен процес. Разстоянието до Orixon 44, варираше от 4 до 5 месеца полет. Ограничени бяха възможностите за евакуиране, поради тези огромни разстояния. На практика, не всеки щеше да бъде евакуиран оттам…
*
Една вечер, няколко дни по- късно, корабът Nissan се намираше на площадка край град № 10, на тази планета на земляните. Бяха пристигнали по обедно време. В тези вечерни часове Алекс, Палма, Ким и Аш дежуреха по пултовете, а от половин час бяха излязли на терасата на дежурната каюта, за да подишат чист въздух и да се порадват на дъждовното време и хубавата гледка към града. Навън беше чудно и романтично- тайнствено време по време на смрачаването. Валеше дъжд още от сутринта. Алекс запали цигара с кафе и извади бинокъла си, за да огледа наоколо. Из базата беше тихо и спокойно.
-Дали ще ни атакуват отново в скоро време, незнам…- каза Палма.
-Нямаме право да ги пропускаме да нахлуят на нашата планета!- каза Аш.
-Ние не сме сами тук.- каза Алекс.- Освен нашите сили, тук има и кораби от Съпротивата. Те няма да ни оставят в немилост.
-Имаме всичко необходимо и достатъчно, за да предпазим нашата нова планета от нашественици.- каза Ким.
-Добре е да не надценяваме възможностите си…- каза Палма.
-Нищо не сме надценили!- каза Ким.- Няма да ги допуснем да се приземят на нашата планета и това е…!
Последва тишина. Мълчаливо другите трима се бяха съгласили със Ким.
*
3.
Късно вечерта Алекс ровеше из радиоефира и се свързваше с по- близки и по- далечни станции. За момента небесата бяха чисти от предполагаеми нашественици, но това положение явно беше само временно явление. Алекс запали цигара и спря за половин час да разговаря по радиото, за да си отдъхне.
*
Това беше един следобед, няколко дни по- късно. Космическият кораб Nissan в изминалите дни беше престоял на площадката до града № 10. Тук екипажа на кораба срещна много и най- различни хора от Земята, както и потомци с произход от Земята или просто със Земни корени. Хората се вълнуваха от много неща, но най- много ги интересуваше това, как ще оцелеят при нашествие над тази планета. За момента новото начало на човешката цивилизация тук на тази планета вървеше успешно. Добре се развиваше както производството на храна, така и търговията с други цивилизации. Първите жители на Orixon 44 вече имаха много и то ценен опит от живота си тук. Те ставаха инструктори за другите, идещи по- късно. Определено, ако нямаше опасност от нашествия, то тук щеше да бъде идеалното място за живота и развитието на човешката цивилизация.
*
Алекс вървеше из града, заедно със Палма, Ким и Аш. Тук бяха също Шао, Джейн, Шон и Никита. Совалката бяха оставили на една площадка по- нататък, за да се разходят. В нея имаше и два робота- пилоти, които можеха да ги приберат от всякъде при необходимост, например при обявена "тревога". Градът беше построен добре сред горите, а около него се издигаше преградна стена. Из джунглата имаше зверове и хищници, дори неизучени добре, до сега.
Дизайнът на града, сградите и парковете беше със високо качество, но всъщност всичко беше направено, предимно за да бъде достатъчно здраво и сигурно. Никой незнаеше, до каква степен достигат земетресенията на тази планета.
Към края на следобеда се поспряха в едно кафене и влязоха там, за да поговорят с тукашните хора. Алекс запали цигара и си взе джин с тоник, развълнуван от тукашните мацки, каквито наоколо имаше над 40. Той си имаше две жени, но наистина- откога не беше виждал момичета от другаде. Той не се впускаше лесно във авантюри. Знаеше много правилно цената на двете си жени и това му беше повече от достатъчно. Да, но тук имаха нужда от генетичен материал. Бяха сигнализирали до Nissan, а командир Йон им обеща, момчетата му (екипажа) да дадат генетичен материал. Методът изненада всички- най- обикновения древен секс… Алекс му се налагаше да преспи с 10 красавици в близките дни. От това до голяма степен зависеше бъдещето на цивилизацията. Изненадан и разчувстван от предстоящите събития, той пийваше джин и се чудеше, как такива красавици са били родени тук, а не на древната Земя…


(край на откъс № 36, пише се продължението.2015.VIII. )


Уважаеми Дами и Господа, приятели!
Моля помогнете да издам на хартиен вариант
моите три романа, или поне единия от тях! :)
Надявам се да ми помогнете.
Това тук е моята действаща банкова сметка:

За дарения използвайте тази сметка:
Donations use this account:
ProCredit Bank, Bulgaria, EU.
BGN:
IBAN: BG34PRCB92301031684410
BIC: PRCBBGSF
Valeri Kolev