ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2015. Откъс № 39. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 39. роман от Valeri Kolev.
1.
Две седмици по- късно корабът Nissan беше приземен в база край град № 20. Алекс и Палма бяха излезли на кафе и цигара на терасата на каютата и се раздваха на хубавия ден. Започваше вечерта. Слънцето вече беше залязло и се спускаше бавно сумрак. Палма беше в добро настроение в този ден, а Алекс беше леко замислен. Дежурните подготвяха патрулен полет, за който се готвеше и екипажа в тези часове. Из базата посрещаха кораб със стока, а друг кораб се подготвяше за полет до съседна планета. Алекс се беше замислил докато наблюдаваше гледката наоколо, а Палма правеше нещо с часовника на ръката си.
По- късно вечерта Алекс и Палма се прибраха в каютата. Тук бяха Аш и Ким, както също Шао, Джейн, Шон и Никита. Стартът се очакваше да бъде около 1- 2 часа по- късно.
*
Два дена по- късно корабът се приводни в океана, за да се зареди със прясна вода и риба. На първо време оставаха над водата, за да заредят и пресен въздух. В това време Алекс и Палма умуваха над разни наболели проблеми. На наблюдателните кули на кораба бяха излезли хора, за да огледат наоколо, а имаше хора и върху площадките над кораба. Автоматиката беше включена за изпомпване на вода, а в филтриращите цилиндри почти веднага се забеляза и прясна риба, която щеше да бъде отклонена към хладилните камери. Изпомпваше се и въздух, който на тази планета беше все още съвсем чист. Алекс, Палма, Ким и Аш взеха един от хеликоптерите на кораба и тръгнаха към един близък остров, за да го огледат. До там имаха близо час полет, ако вятъра духаше в същата посока. Докато излитаха от площадката над кораба, Алекс умуваше нещо, а Палма полотираше, преди да натисне "автопилот". Тук бяха също два специални робота- пилоти.
*
Изминаха цели две седмици. Корабът Nissan плаваше из океана, както обикновен океански плавателен кораб. Така пестяха енергия и гориво, а в същото време можаха да изучават и разглеждат планетата, все още нова и неизучавана до край. Алекс беше болен от носталгия по миналото и дълго страдаше заради това, макар и да не оставяше пулта и задачите си. Палма също беше замислена. Там далеко в град № 15, на Алекс щяха да му се родят най- малко десет деца след месеци, а това го правеше друг, различен човек. Тя не го ревнуваше, но тези събития, я караха да страда за онзи Алекс, който беше той преди ова да се случи. За съжаление, явлението беше необратим процес, а вече беше късно за каквото и да е.
2.
Краят на бордовия следобед наближаваше, когато Алекс взе от автомата поредната доза кафе, запали цигара и се изправи замислен пред предния люк на дежурната. Океанът беше на места светло син, на места черен. Той имаше високи по четири метра вълни, които не бяха проблем за Nissan. Ветровете биеха в корпуса със около 100 км/ч. и всичко това непомръдваше кораба и неможеше да го отклони от взетия курс.
*
Започваше вечерта на другия ден. Корабът Nissan приближаваше един от островите в зоната. Алекс и още седмина се качиха на един от хеликоптрите и излетяха за да огледат острова. Докато един от роботите- пилоти издигаше машината на 400 м. височина, Алекс запали цигара с кафе, леко замаян и с остри болки в корема. Докато се ядосваше със разни проблеми, вече летяха над острова, а това беше странно и пусто място със поляни, реки и гори. Тук вече беше паднал сумрак. В гората дивите зверове тръгваха на нощен лов, а закъсняла птичка още пееше любовна песен, рискувайки живота си. Алекс погледна пулта. Тук можеше да е опасно място. Тук още никой не беше стъпвал, свят на дивата природа. Корабът оставаше в дрейф на около 200 км. дистанция. Това беше изучаване на новата планета на земляните.
Късно вечерта ненадейно осемте астронавти с хеликоптера забелязаха светлина в далечината, някъде по бреговете на неголяма река. Докато пътуваха към мястото, Алекс търсеше радиовръзка с мястото, но не можа да открие никакъв сигнал, който да идва оттам. Алекс запали цигара, взе си кафе от автомата и разгледа мястото с бинокъла. Палма по това време разговаряше с най- близката база на AFJ.
*
Това беше някаква странна средно- голяма совалка- малък космически кораб, който стоеше на поляна, до реката. Приземиха хеликоптера на около 100 м. от совалката и навън излязоха Алекс и Палма. Докато пресичаха поляната и приближаваха до обекта, забелязаха там запален огън, където един човек си печеше прясно уловено месо, на животинче от дивия свят на тази планета, а именно Orixon 44. Човекът скоро ги видя. Без да се обръща, той им каза:
-Заповядайте! Тъкмо месцето е готово… Радвам се, че се осмелихте да дойдете.
3.
Алекс и Палма доближиха съвсем човека и прибраха оръжието си по местата му. Човекът изглеждаше на около 50 години, но със голяма прошарена брада и коса. За тяхна изненада, той беше от техния вид. Кимна им към походните столове до себе си и им връчи съдини, за да похапнат от месото. Алекс погледна наоколо. На входа на машината стояха двойка корморани и изглеждаха в настроение. Алекс и Палма се замислиха- човек от техния вид, корморани от древната родна планета Земята… "Какво става тук?"- помисли си Палма, а Алекс въздъхна дълбоко.
-Казахме, че ще се свързваме с вас.- каза човекът.- Водим война. Цивилизацията ни няма да изчезне скоро… Вземете си бира. Мое производство е. Тук съм сам. Дойдох да ви срещна и да проверя някои неща тук.
-Изчезналата цивилизация, може би?- попита Палма.
-Точно така.- каза човекът.
*
На връщане към кораба, осемтте със хеликоптера умуваха над срещата си с човека от острова. Той им разказа много неща и им връчи малка кутийка с най- новата компютърна техника, която се произвеждала на техния кораб. Алекс нямаше търпение да види за какво става дума. Кутийката се оказа съвместима с компютрите на борда на Nissan. По- късно в нощта, Алекс без да спи много продължи да разглежда новата придобивка. Освен машинка, в неа имаше огромно количество информация, която Алекс нямаше да може дълго време да разгледа напълно, поради липсата на време.
Наближаваше полунощ, когато пристигнаха с хеликоптера до кораба Nissan. Докато слизаха с асансьора към дежурната каюта, срещнаха охраната, както и още няколко души по пътя. Екипажът се готвеше за нощуване, вземаше се курс по вода, към град № 4, разположен на брега на океана, на една скалиста местност разпростираща се на стотици километри площ. Там имаше, както обикновено и база на AFJ.




(край на откъс № 39, пише се продължението)