Откъс № 148. Нов проект за роман. Valeri Kolev.2017.

              Откъс № 148. Нов проект за роман. Valeri Kolev.2017.
      1.  
       Беше вечерта на следващия ден, а кораба Nissan все още обикаляше над заселения континент във патрулиране като  дирижабъл, на височина от 10 км. и скорост около 100 км/ч. Това беше една спокойна вечер на борда на Nissan. Будуваха 60 души, а другите почиваха или спяха. Алекс се беше избръснал и взел душ, преди да навлече чиста униформа и да се стегне в нея, готов за продължителни дежурства и задачи, с каквито обикновено се занимаваше. Намираха се над бреговата ивица на океана, откъм северната част на континента. Тук природата беше още по- сурова. Палма се беше замислила пък за организиране на срещи със хората от градовете, за да им бъде обяснено как могат да бъдат обучавани за служба във AFJ. Свободни места имаше, защото се набираха хора за работа на още по- новата планета, само на шест месеца път от Orixon 44. Съотношението цивилни- военни за момента беше около 15 % агенти на AFJ. Командването искаше да вдигнат това съотношение на 20%, като имаха впредвид, че новите преселници са цивилни, а за година пристигаха около 20,000 от тях.  От цивилните пък 80% изкарваха военна подготовка, на основно и средно ниво. Мирена хрупаше някакво лакомство, а Ким, Аш и Милена приготвяха храна за 24 часа напред за екипите на Алекс- близо 26 души. Каютите бяха съседни, предвиждаше се включително обща евакуация от кораба, при непредвидени обстоятелства, а това се правеше поотделно за всеки от екипите. Към хората на Алекс се числяха неговата майка, шамана Джи и трите му големи деца, които всъщност бяха на борда на кораба. Колкото до двата хеликоптера на Nissan, то те щяха да бъдат спасявани от специални роботи, за да могат да са на разположение на Алекс, по- късно. Тези хеликоптери можеха много неща, дори и из Времето. Някои неща можеха да се оправят чрез Намеса във Времето, но някои други неща бяха необратими… Алекс беше длъжен да оцелява, каквото и да се случва. Това той неможеше да си обясни, но мнозина знаеха защо, и трепереха, дали той ще успява в това… Докато умуваше по своите теми, Алекс поглеждаше и наоколо, за да види хората си тук.
          2.
          Вечерта два дни по- късно корабът Nissan продължаваше патрулирането си над заселения континент, на височина от 10 км. и със около 100 км/ч. скорост. Прелитаха над едно от вътрешните морета, а навън беше ужасна жега. Алекс имаше неразположение в този ден. Той си мислеше, че е отново лоша телепортация и се опитваше да изплува от болките си, а в главата му свиреше натрапчив сигнал с висока честота, който не минаваше през ушите, а неизвестно как. Алекс запали цигара и заби поглед през люка в ляво от себе си. Беше изнервен от болките си, макар и да приемаше лекарства заради това. До него седеше Палма и проверяваше връзките на кораба. Другият кораб- Ford се намираше на около 200 км. в западна посока. Патрулирането вървеше нормално, без уточнен план на полета.
           3.
           Следобедът на следващия ден приключваше, когато Nissan прелиташе над планина със ледници във северната част на континента. Алекс се занимаваше зад пулта си, зает в тези часове по въпросите от последните времена. До него Палма човъркаше из един компютър, за да може да пусне в действие едни стари програми, за които си беше спомнила. Мирена слушаше музика, а Ким и Милена приготвяха храна за следващите 24 часа. Аш си беше включил симулатора и се обучаваше за фигури от висшия пилотаж за хеликоптрите Honda и Mazda.
          4.
          Късно вечерта на другия ден Nissan прелиташе над океанските брегове на континента откъм западната му страна. Вторият кораб- Ford се намираше на около 500 км. в северна посока, където бяха забелязали нещо и искаха да проверят. Алекс и Мирена се бяха събрали във неговия личен бокс. Имаха да си говорят много неща, но Алекс изпитваше угризения на съвестта, че се занимава с това много младо  момиче, някак си на гърба на двете си жени Палма и Ким. Той им изневеряваше внимателно, със опасенията си- да не вземат да му отмъщават… Малки бели  ангелчета пърхащи някъде над каютата се смееха през всичкото време, а те си знаеха- защо…
          (край на Откъс № 148, нов проект за роман.)