1.
Беше края на следобеда на другия ден. Двата кораба все още стояха на площадки до град № 1, в една от базите на AFJ. Алекс и Палма се черпеха с кафета, Аш и Милена приготвяха вечерята и пакети храна за нощта. Поради дължината и тежестта на нощите, то обикновено се огладняваше и тогава. Мирена и Ким се бяха заели да организират скара- бира купон между двата кораба, бяха поканени хора от базите и града. Навън беше хладно, беше валял и дъжд. Шао, Джейн, Шон и Никита в тези часове се разхождаха из базата, а Браун и Моника почистваха и подреждаха паник- каютата на Nissan. Това беше мястото, от където можеше да се командва и управлява кораба, ако е претърпял превземане от врагове, а дежурните и мостика са били блокирани умишлено от екипажа.
2.
Във началото на вечерта Алекс и Палма се бяха усамотили в неговия почивен бокс. Навън валеше дъжд, а между корабите бяха разгънати шатри за скара- бира купон. Тук имаше около 500 души. Двамата си приказваха за последните времена и новите проблеми, изправили се пред екипажа на кораба.
Вечерта напредваше, когато Алекс запали цигара, а от скра- бира купона навън, им донесоха бира и печено месо, за да се почерпят и те двамата. Палма беше в добро настроение, а Алекс леко сънлив. Докато се черпеха и похапваха, Алекс преглеждаше личните си връзки тук на Orixon 44. Той смяташе да провери отново своите познати по базите и градовете, а сред тях имаше и цивилни. Той незабравяше и двайсетте си далечни жени, с които имаше и деца, направил срещите по заповед от Командването. По въпроса не се говореше, малцина знаеха, кога се правят деца по заповед. Неговите двадесет други жени живееха заедно във своя комуна в град № 1. Алекс разполагаше с пряка връзка със тях и използваше канала често. Проверката на своите, Алекс приключи със трите си най- големи деца, служещи тук на Nissan и накрая се обади на родната си майка, която също беше тук на кораба, на около 50 метра нататък от тази дежурна каюта…
3.
Беше следобедно време, два дни след това. Корабът Nissan все още гостуваше на град № 1. Навън имаше проливен дъжд, но наводнения нямаше да има, канализацията отнемаше успешно водата и я насочваше към близкото езеро, намиращо се на по- ниско отвъд горите. Рязко захлаждане беше объркало жителите на града. Макар й лято, на места се палеха печките. Алекс запали цигара и подсили облеклото си, за по студено време. Докато пушеше цигарата, той прегледа новините от приготвения пакет със най- важните от тях.
4.
След още два дни корабът Nissan летеше над висока планина, в посока север. Навън отново беше лятото. Прелитаха на около 5 км. над върховете на дърветата в гората, в режим дирижабъл. Алекс седеше зад пулта си, този ден във лоша форма. До него седеше Палма, а до нея и Мирена. Аш, Милена и Ким приготвяха закуски и деликатеси за 24 часа напред, за шестимата тук. Във тези часове на патрулиране над единствения заселен континент на Orixon 44, на борда на кораба будуваха 50 души, другите почиваха и спяха. Планът на полета не беше конкретен, можеше да завият и в друга поска по всяко време. Беше едно странно и мързеливо време, когато Алекс се занимаваше със проверка на агентите от AFJ, които са долу на планетата или около нея в полет. Това се правеше с една специална програма. Със по- познатите из между колегите си, Алекс разговаряше по радиовръзката или чрез електронна поща на единия си часовник. Проверяваха се много неща, за да се разбере как вървят нещата напоследък и какво се случва и какъв е живота на населението по градовете. Палма и Мирена помагаха в тази проверка, а се научаваха и пресни новини.
Започваше вечерта, когато Алекс се изправи пред предния люк на каютата и запали цигара, замислен. Навън беше хубаво време, а гората, определена на хиляди години, излъчваше свежест и усещане за щастие. Алекс се загледа натам замислен. Природата на Orixon 44 беше уникална и до някъде напомняше за земната природа, доколкото Алекс си я спомняше. Той въздъхна тежко и отвори бутилка студено пепси…
(край на Откъс № 147, нов проект за роман.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар